Решение № 200 от 19.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Варна, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110109688 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с молба от Г. К. К., лично и на осн. чл. 8, т. 2 ЗЗДН в качеството му на баща и процесуален субституент на децата С. К., ЕГН ********** и Д. К., ЕГН **********, срещу И. С. К., с адрес в гр.В..

Твърди се, че Г. К. има сключен граждански брак с ответницата И. К. от който са родени децата С. К., ЕГН ********** и Д. К., ЕГН **********, като към момента бракът не е прекратен и липсва съдебен акт за упражняване родителските права спрямо децата.

Твърди се, че към датата на подаване молбата в съда местоживеенето на децата е в гр.В..

Твърдят се извършени актове на домашно насилие в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН спрямо децата С. К., ЕГН ********** и Д. К., ЕГН ********** :

Предозиране с лекарства на малолетния им син С. К. без необходимост от приемането им в такива количества. Този акт стартира от месец март 2024 г. на територията на Франция и продължава до датата на подаване на молбата - 02.08 2024 г. на територията на Република България, Вербална агресия към Д. К., изразяваща се във викове, заплахи и закани, които създават в дъщеря им паника, страх, безпокойство, понижено самочувствие, намалено желание за социализация и психически дисбаланс. Вследствие на това Д. развила зависимост и естествена форма на подчинение към своята майка, симулираща стокхолмски синдром. Тази поредица от вербална агресия и психическа принуда започна през март 2024 г. на територията на Франция и продължи до датата на подаване на молбата -02.08.2024 г;

На 04.03.2024 г. съпругата му И. С. К. изрично забранила чрез отправяне на заплаха и закана към дъщеря им Д. тя да се среща с дядо си по бащина линия във Франция, Дядо й бил унизително изгонен от семейното жилище в гр Белфор, Франция пред очите на дъщеря им Д., която била стресирана, шокирана и уплашена от яростта и жестокостта на майка си.

Твърди се, че междувременно ответницата заключила в детската стая сина им С. с цел да го раздели и осуети срещата му с неговия баща.

На 29.07.24г. Г. К. тръгнал към дома в гр.В. в които пребивавала съпругата му И. К..

Придвижвайки се в тази посока я засякъл случайно по пътя в района на ъгъла между ул.

Добротица и ул. Барутен погреб. Инцидентът се е случил около 14-15ч. Помолил я да спре, 1 за да поговорят, но тя изпаднала в истерия от появата му. Започнала да го обижда чрез вербална агресия, изразена в епитети и квалификации, обяснявайки му как няма да види децата никога повече. Заплашвала го арогантно и безкомпромисно, като в изблик на ярост приложила физическа сила спрямо него-блъснала го силно и Г. К. залитнал назад, след което паднал на земята и ударил главата си от дясната страна в един голям камък. Вследствие на това загубил съзнание, а след като се освестил, лежал сам на пътя, съпругата му я нямало.

Твърди, че тя не се е опитала да му помогне. Паркирал колата си, обадил се на такси и се придвижил до Спешен кабинет.

Прави се искане за постановяване на мерки по ЗЗДН.

Ответникът с писмена молба оспорва твърдените актове от молителите за насилие.

Излага подробна фактическа обстановка за взаимоотношенията между родителите и тези в семейството.

ДСП - Варна изразява писмено становище, в което сочи, че след като местоживеенето на двете деца не е на територията на Варна, не е в правомощията на ДСП Варна да изразява позиция, касаеща техния интерес.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С определение на АПЕЛАТИВЕН СЪД В БЕЗАНСОН ОБЩ СЪД В БЕЛФОР на СЪДИЯТА ПО РАЗВОДНИТЕ ДЕЛА № от Регистъра 26/00239 - № от програмата PORTALIS DB3P-W-B7H-CHPX Оригинал № 24/71 от 13/02/2024, постановява относно временните мерки по отношение на децата: Д. К., родена на 23 юли 2008 г в МОНБЕЛИАР (25) и С. К., роден на 5 януари 2016 г. в БЕЛФОР (90): упражнява ПРИПОМНЯ, че упражняването на родителските права над общите деца ще продължи да се съвместно от двамата родители;

ПРИПОМНЯ, че обичайното местопребиваване на децата е определено при майката; посещение ПРЕДОСТАВЯ на бащата, г-н К., за период от шест месеца, считано от първото месечно след този ден, право на виждане с медиатор, упражнявано най-малко два пъти ая, на 2-ри в помещенията етаж, 90000 БЕЛФОР, на Службата за свиждания, която се намира в търговския център 4 ЗА ДЕЙСТИНЕ У точнява, че: BAPHA Г-жа Г. ще трябва да води децата в Службата; Г-н К. няма право да напуска помещенията с децата;

Видно от представено по делото съд. удостоверение, в превод, Лоранс Лиежоа Ръководител на учебното заведение Institution Sainte -Marie (Институция Сент- Мари) 40 Faubourg des Ancêtres (Фобург де-з-Ансетр № 40) 90006 Белфор 06.83.12.46.44 Белфор от 7 август 2024 г., на училище Сент- Мари, децата К. са записани като ученици в институцията Сент- Мари- Белфор от тяхното постъпване в СР (подготвителен клас). Д. е записана в СР през 2015 година и ще бъде във втори предпоследен гимназиален клас през новата учебна година. С. постъпи в СР през 2022 г. и ще бъде в СЕ2 клас през предстоящата учебна година.

Те и двамата се учат много добре и са записани за новата учебна година. Следователно те са очаквани в училище, С. на 29 август, а Д. на 2 септември.

С определение на АПЕЛАТИВЕН СЪД В БЕЗАНСОН ОБЩ СЪД В БЕЛФОР на СЪДИЯТА ПО РАЗВОДНИТЕ ДЕЛА № от Регистъра 24/00854 - от 04/10/2024, е издадена заповед за защита спрямо Г. К. по отношение на И. Г., Д. К. и С. К..

С решение на Апелативен съд на Безансон, Общ съд на Белфор № RG23/00239 бракът между И. Г. и Г. К. е прекратен, постановено е утражняването на родителските права спрямо децата Д. К. и С. К. на майката, определено е местоживеенето при нея, и бащата е осъден да заплаща издръжка.

По делото е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване съдържанието на Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 4410 от 29.07.2024 г. на д-р К.Б., Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 4448 от 31.07.2024 г. и Съдебно-медицинска 2 консултация № 114/2024 г. на д-р Д. Д. от 01.08.2024 г. Така издадените амбулаторни листи представляват официални удостоверителени документи и в съответствието с правилото на чл. 193, ал. 3 от ГПК върху оспорващия лежи доказателствената тежест да докаже тяхната неистинност. В тази връзка съдът е уважил всички доказателствени искания на ответника за събиране на допълнителни доказателства, които да оборят обвързващата доказателствена сила на документите. Поставени са и въпроси на молителя Г. К. по реда на чл. 176 от ГПК, отговорите на които не оборват съдържанието на посочените документи. Оспорването не бе доказано от ответната страна.

Съобразно заключението на приетата от съда и неоспорена от страните СМЕ се установява, че при направената справка с Архив Образна диагностика при МБАЛ „Св. АннаВарна" АД на 29.07.2024 год. са извършени рентгенографии на Г. К. К. на череп - фас и профил, и гръден кош.Непосредствено след получаване на такива травматични увреждания, когато не е налице действителна мозъчна кома, пострадалият може да се движи, вкл. да шофира до появяване на картината на мозъчното сътресение, а именно виене на свят, отпадналост, нарушена работоспособност.Мозъчното сътресение представлява функционално нарушение на мозъчната дейност, при него няма морфологични характеристики, каквито са при контузията на мозъка, кръвоизливите под меки и твърди мозъчни обвивки. Няма инструментален способ, който да установи това функционално нарушение. Реално, мозъчното сътресение представлява функционално нарушение на мозъчната дейност, същото може да се констатира и без следи по главата. При посещение в Спешен център при МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД е установено кръвонасядане в дясната теменно-с. К. е посетил съдебен лекар три дни след получаване на травмата. При условие, че общомозъчната симптоматика характерна за мозъчното сътресение, а именно главоболие, виене на свят, нарушена работоспособност, е намаляла в обем, реално пострадалият е можел да управлява лек автомобил, слепоочна област. Реално, независимо от ръста и наличните заболявания, жена с описаните характеристики може да бутне пострадалия, при което същият да падне и да се реализират описаните травматични увреждания.

По делото са разпитани свидетелите Р.В.К. и Д.а В. Ц. по искане на молителите и за ответницата, свидетелите Д.С.С. и Д.а В. Ц., майка на И. К., чийто показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

Молбата е допустима, подадена от Г. К. К., лично и на осн. чл. 8, т. 2 ЗЗДН в качеството му на баща и процесуален субституент на децата С. К. и Д. К., срещу лице попадащо в хипотезата на чл.3, т.1 и т.3 от ЗЗДН, с което се намира в брак. По отношение на децата С. К. и Д. К. срещу лице по чл.3, т. 4 от ЗЗДН.

С определение на ВОС по ч.гр.д.№2390/24г. е потвърдено определение на ВРС, като е прието че ВРС е международно компетентен да разгледа спора по гр.д. №9688/24г.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

При съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства посредством разпита на горепосочените свидетели, съдът приема, че в настоящото производство не се установяват твърденията на молителя за упражнено спрямо децата С. и Д. К.и домашно насилие от страна на ответницата.

На първо място представените по делото декларации по чл.9 от ЗЗДН са непълни и лишени от конкретика. Декларацията на л.13 от делото е с общи твърдения за скандал, 3 ограничаване на правата на деклариращия да комуникира и вижда децата си, сочене на конкретни дати 24.12.2022г., 25.12.22г. и 14.05.2023г. на определени действия, без да е декларирано къде и при какви обстоятелства, както и какви конкретни обиди са отправяни, като същевременно липсва и дата на декларираните обстоятелства. Поради което същата не може да служи, като доказателство за сочените обстоятелства по смисъла на чл.9 от ЗЗДН.

Същото се отнася и за декларацията на л.116 от делото, доколкото в същата се сочи даване на свръх доза лекарство на детето С., без да се декларира какво е това лекарство, кога и при какви обстоятелства е давано. Съответно независимо от дадените от съда изрични указания за деклариране на изложените в сезиращата съда молба обстоятелства с разпореждане №31928/02.08.24г., това не е сторено.

Разпитаният по делото свидетел Р.К. по искане на Г. К. заявява: „Отидохме до багажа, до хавлията, а те бяха в морето през това време. Хавлията беше оставена. Върху хавлията имаше една опаковка Гометадол, Метагол ли беше, ще ви излъжа, червена, розова опаковка.

Чашката, в която имаше две скъсани сашета сложени в празна чашка от вода, пластмасова чашка от вода. Тя взема да погледне, Метагол, 10 мг. Аз го видях с очите си това нещо, малко с имената не съм добре. Това е, което видях. Върнахме се, казахме на Г.…..Майката.

Това го видях. Голямото момиче беше на разстояние, даже се подканваха „Айде в морето, айде в морето“, нещо такова. След като тя даде на малкия и го изпи това нещо, тогава влязоха вътре в морето.“

Съответно свидетелката Д.а В. Ц. сочи „Отидох до хавлиите и видях една пластмасова чашка за вода и два сашета вътре сложени като боклук. Сашета имам предвид прахчета. На хавлията имаше една кутийка бяло-розова, от която очевадно са извадени тези сашета. Името не ми е познато, не съм виждала такова българско лекарство….… Отидохме двамата до хавлията и видяхме, че е 10 гр. лекарството и че в тази чашка имаше две сашета.