Решение № 384 от 23.10.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Карлово, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20265320100703 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 26 от ЗЗД.

Ищецът - П. Ц. К. твърди, че е страна по Договор за паричен заем № ***/***г., сключен с „И.А. М. АД, по който договор получила заемната сума от 1500 лева. Във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, сключила с „Ф. Б.

ЕООД - Договор за предоставяне на поръчителство № ***/***г., с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем. Възнаграждението което следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 1043.88 лева. Твърди, че е погасила Договор за паричен заем № ***/***г. и Договор за предоставяне на гаранция № ***/***г., като е заплатила по тях сумата над главница в размер на 75.00 евро лихва и 300 евро възнаграждение по договор за поръчителство. Счита, че така заплатената лихва по Договор № ***/***г. е нищожна на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК, и следва да й бъде върната на основание чл.55 ал. 1 от ЗЗД. Счита, че така заплатеното от нея възнаграждение за гаранция по Договор за предоставяне на поръчителство №***/***г., е нищожна на основание чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр.с чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и следва да й бъде върната на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, като съображенията й за това са следните:

Счита, че Договор за паричен заем № ***/***г., сключен с „И.А. М. АД бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и чл.

19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид 1 допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договора за паричен заем е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият).

Съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото била предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо няма никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Твърди, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Не можело да се направи еднозначен извод, че разходите с а включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.

Твърди, че не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за паричен заем, поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Твърди, че посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин била поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т. 10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал. 1,т. 10 от ЗПК.

Твърди, че съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1.

Точка 1 от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по 2 кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Твърди, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „Ф. Б. ЕООД е „И.А. М. АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната.

Печалбата на „Ф. Б. ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „И.А. М. АД. С оглед това обстоятелство прави заключение, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „И.А. М. АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „И.А. М. АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „И.А. М. АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство.

Твърди, че разпоредбата на чл.22 от ЗПК е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за паричен заем №***/***г. е нищожен.

Твърди, че така сключения Договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4. от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в 3 гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накьрняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1, предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД се е достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите й с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато е налице явна не еквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В настоящия случай, такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 50% от сумата на отпуснатия кредит от 1500.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Отделно от това, сумата за гаранция се заплаща без да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на гаранция и то с предварително избрано от заемателя дружество, „Ф. Б. ЕООД, за да му бъде отпуснат заем. Т.е. чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 30%, без каквато и да е насрещна престация.

Твърди, че Договор за предоставяне на гаранция сключен с „Ф. Б. ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал.4 от ЗПК. В настоящия случая, възнаграждението, което следва да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в определение ГПР. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Така уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Както се посочи, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответната страна се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ф.