Решение № 169 от 17.05.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Б. , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Катя Бельова

Членове:Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20201200501171 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Б., ЕИК *, с адрес: гр.Б., ул.“А.Ч.“ №3, представлявано от инж.Р.Н.Д., чрез адв.П.П., против Решение №1561 от 13.08.2020 г., постановено по гр.д.№9/2020 г. по описа на РС – С..

С атакуваното решение са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”А.Ч.” № 3, представлявано от управителя Р.Н.Д. против С. М. С., с ЕГН ********** от с. И., общ. С., ул.”К.” №5, за установяване дължимостта на вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение №1764/ 04.07.2019 година, издадена по ч.гр.д.№674/2019 по описа на РС- С., за следните суми: сумата от 45,51 лева (четиридесет и пет лева и петдесет и една стотинки) за незаплатена сума за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г., сумата от 0,82 лева (нула лева и 82 ст.) за лихви за забава за периода от 02.02.2019 г. до 17.06.2019 г., ведно със законната лихва върху 1 главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

С решението също така се осъжда „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”А.Ч.” №3, представлявано от управителя Р.Н.Д. на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат В.М. Г. от АК – Б., с адрес на кантората: гр.С., ул.”М.” №51, сумата от 100 (сто) лева за адвокатско възнаграждение за осъществено от него безплатно адвокатско представителство пред първата инстанция.

Във въззивната жалба се поддържа становище за незаконосъобразност на атакуваното първоинстанционно решение. Изложени са подробни съображения за наличие на облигационна връзка между страните, породена от рамков договор за предоставяне на В и К услуги и изпълнение на тези задължения от страна на ищеца (сега жалбоподател). Твърди се, че дружеството „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Б. и потребителите на В и К услуги на територията на община С. са в облигационни отношения въз основа на Общите условия за предоставяне на В и К услуги, одобрени с решение №ОУ-09/11.08.2014 г. на КЕВР. Посочва се, че от събрания доказателствен материал по делото може да се направи извод, че ответникът е потребител на В и К услуги за имота, находящ се в с.И., общ.С., обл.Б., ул.“К.“ №5, поради което е безспорно доказано и наличието на облигационно отношение между оператора и потребителя. Посочва се, че С. М. С. е потребител на В и К услуги, доставяни от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Б. с абонаментен номер 5001934, поради което следва да заплаща дължимите суми за ползваните от него В и К услуги, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите в 30- дневен срок от датата на фактурирането, след което се начислява лихва за забава. На следващо място, в жалбата се излагат съображения, че в първоинстанционното производство не е имало спор по отношение на предоставените кубици вода, като по делото било установено, че издадените фактури (подробно посочени) за имот, находящ се на адрес: с.И., общ.С., обл.Б., ул.“К.“ №5, не са заплащани от ответника за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г. Твърди се, че издадените фактури не са оспорвани нито по предвидения в общите условия ред, нито пред съда. Не били оспорвани и показанията и отчетите на водомера, който е отчел разходваните количества, 2 съобразно които са издадени процесните фактури. В този смисъл се поддържа, че по делото е доказан размерът на предявената от ищеца претенция. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Б. не е обслужващия оператор на територията на община С. и поради това С. М. С. не дължи заплащане на услугите, които са му предоставяни от посоченото дружество. Посочва се, че на основание чл.198о от Закона за водите в границите на една обособена територия само един В и К оператор може да осъществява дейностите по ал.1 (стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане), с изключение на случаите по ал.6, като в настоящия случай хипотезата на чл.198о, ал.6 ЗВ е неприложима. Твърди се, че непосредственото стопанисване на В и К системите, експлоатацията, отговорността за поддръжката, предоставянето на В и К услуги на потребителите, е възложено на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Б. с нарочен договор по реда на чл.198п от ЗВ. Същият бил подписан на 18.04.2016 г. и е влязъл в сила на 01.06.2016 г. По силата на този договор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Б. е следвало да предоставя услугите на обособената територия, определена с Решение №РД-02-14-2234 от 22.12.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в чийто обхват се включва и територията на община С.. Посочва се, че релевантно в случая е дали В и К операторът е успял да предостави услугата, както и това, че не е установено друг да е предоставял водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот в процесния период. Посочва се, че формално чия е собствеността на В и К мрежите и съоръженията, включени в активите на общината и кога са подписани протоколите по предаването им няма отношение към факта на предоставената услуга, чието заплащане се претендира от ответника. Твърди се, че обстоятелството кога е получен от „В и К“-Б. протоколът за разпределение на собствеността на активите между държавата и общините, намиращи се в обособената територия (община С.) е ирелевантно по отношение на процесния спор между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Б. и С. М. С., засягащ наличието или не на консумирани и незаплатени ВиК услуги. Посочва се, че на практика ако се следва първоинстанционното решение се оказва, че жалбоподателят е задължен по силата на закона да доставя В и К услуги, но няма право да 3 упражни правото си за получаване на насрещна престация за действително извършените дейности по осигуряване на ВиК обслужване. Твърди се, че това разрешение води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. В заключение на изложените по-горе съображения се иска отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.

По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от адв.В.Г., като процесуален представител на С. М. С., с адрес: с.И., общ.С., ул.“К.“ №5. Изразява се становище, че изложените във въззивната жалба аргументи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.

Твърди се, че пред първата инстанция жалбоподателят не е успял да докаже, че е легитимен оператор на В и К услуги на територията на община С., не е успял да докаже, че отговаря на условията на Закона за водите. Твърди се, че пред първата инстанция се установило, че процедурата по §9 от ПЗР на ЗВ не е завършена. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба публичните активи – В и К съоръжения, не са отписани от баланса на търговското дружество, което прави „В и К С.“ ООД с.М., общ.С. единствен и законен оператор на В и К услуги на територията на община С.. Поради това се твърди, че всички аргументи на жалбоподателя се явяват неоснователни.

Моли се за потвърждаване на атакуваното решение, ведно с присъждане на сторените по делото разноски, в това число и присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл.38 ЗАдв.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, за жалбоподателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Б., редовно призован, явява се адв.Б.П.. Последната, по съществото на делото поддържа съображения за незаконосъобразност на решението, иска като резултат неговата отмяна и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на сторените по делото разноски в двете инстанции.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, за въззиваемата страна С. М. С., редовно призован, се явява адв.В.Г.. Същият, по съществото на делото, поддържа съображения за неоснователност на жалбата, посочва, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като моли за потвърждаването му, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

4

Б.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение, поради което съдът я намира за допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Съдът намира, че атакуваното решение е неправилно, а жалбата е основателна, по следните съображения:

Фактическата обстановка е изяснена правилно от първостепенния съд, поради което, на основание чл.272 ГПК, съдът препраща към изложената от него фактическа обстановка.

След подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че с решение №РД-02-14- 2234/22.12.2009 г. на Министъра на РРБ са обявени обособените територии на действие на ВиК операторите, при което в територията на въззивното дружество („Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Б.) е включена и общ.С., в която попада и с.И..

Не се спори, че въззивникът е с регистриран предмет на дейност, свеждащ се до водоснабдяване, канализация, пречистване на води и пр.

5

Безспорно е също, че по силата на договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 18.04.2016 г., „Асоциация по ВиК“ на обособената територия, обслужвана от въззивното дружество, е възложила на последното за срока на действие на договора – 15 г., считано от 01.06.2016 г. – да предоставя услугите в обособената територия; да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи, както и всички други активи, намиращи се в обособената територия и необходими за предоставяне на услугите, които съгласно договора или закона са или ще станат собственост на държавата или общините – членове на Асоциацията (чл.2.1). В чл.2.2 страните изрично са договорили предоставянето на услугата от оператора на територията по Приложение III, в което фигурира и Община С.. Отделно в чл.2.3 се уговорили изключителното право на въззивното дружество да предоставя услугите в обособената територия за срока на договора, като Асоциацията се задължава да не сключва никакви договори с трети лица и да не извършва никакви действия, засягащи негативно горепосочените изключителни права. Обсъдено е от първата инстанция и допълнителното споразумение към горния договор, с който се променят някои от условията на договора.

С решение №107/30.06.2016 г. ОбС-С. възлага на въззивното дружество предоставянето на ВиК услугата на потребителите в общината, ведно със стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията. Отделно от това, с решение №108/30.06.2016 г. ОбС-С. оторизира общинския кмет да участва в предстоящото извънредно ОС на Асоциацията на обособената територия, обслужвана от въззивното ЕООД и да гласува положително по точките от дневния ред, вкл. при обсъждане и гласуване на Бизнес-плана за развитие на оператора. По делото са налице данни за съгласуване на Бизнес-плана на възивника за предоставяне на ВиК услуги в обособената територия, вкл. Община С. за периода 2017г.-2021г.(вж. протоколите от ОС на Асоциацията).

Разпечатката съдържа 29 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b4b7e67-ba93-46bf-ac08-6c73f1707716