Решение № 331 от 13.03.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 331

Габрово, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - III състав, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ГАЛИН КОСЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ГИШИНА

МАРИЯ БОТЕВА

При секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ГИШИНА канд № 20267090600034 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново против Решение № 164 от 01.12.2025 година по АНД № 600/2025 година по описа на Районен съд – Габрово.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление /НП/ № ********** от 15.07.2025 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на И. С. Т. от гр. Габрово за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл. 53, ал. 3, т. 4 вр. ал. 4, т. 4 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и 2 от Закона за административните нарушения и наказания е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева. Със същото решение РДГ – Велико Търново е осъдена да заплати на Тодориев разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева.

В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно незаконосъобразно, като в жалбата се развиват доводи против изложените от въззивния съд мотиви за отмяна на процесното НП. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново не се явява и не се представлява; в депозирано писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт се заявява, че се поддържа жалбата и искането по същество; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение поради липса на фактическа и правна сложност на делото /л. 15/.

Ответната по жалбата страна И. С. Т. не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат; оспорва се жалбата и се поддържа отговорът на касационната жалба /л. 6/; по същество се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, заявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово, конституиран като страна в производството съгласно чл. 217, ал. 3 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Нормата е бланкетна и за индивидуализация на твърдяното нарушение е необходимо препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни задължения за лицата, притежаващи посочените по-горе качества. В случая в НП е посочен чл. 53, ал. 3, т. 4 вр. ал. 4, т. 4 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, съгласно които разпоредби местоположението на временния горски склад се определя, така че да не е на повече от 1000 метра от границата на насаждението, като изключения от ал. 3 се допускат след утвърждаване на технологичния план от директора на регионалната дирекция по горите или оправомощено от него лице за случаите извън т. 1, 2 и 3.

За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че не са налице категорични доказателства за осъществяване както от обективна, така и от субективна страна на вмененото на ответника по касация административно нарушение; измерването на разстоянието от временния горски склад до границите на насаждението, извършено със служебен автомобил, не може да бъде прието безкритично, като не е извършвано измерване по карта към горскостопанската програма; липсва ясно обозначение на временния горски склад, а и в проверявания имот не била извършвана сеч, за да се приеме, че именно това място е било ползвано за временен склад.

Изложените по-горе накратко мотиви на въззивния съд за отмяна на процесното НП се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, като последният се позовава на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да е необходимо да ги преповтаря.

С оглед пълнота на изложението и отговор на наведените от всяка от страните доводи, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че нормата на чл. 53, ал. 3, т. 4 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите е неясна досежно начина на измерване на посоченото разстояние, която неяснота не се преодолява нито с друга разпоредба, нито от съдържанието на писмо с изх. № РДГ05-9334 от 19.05.2025 година, подписано от Директора на РДГ – Велико Търново, в отговор на запитване от ответника по касация /л. 55 от първоинст. дело/, като и разпитаната в производството пред въззивния съд свидетелка З. И. заявява, че нормативно определен начин за измерване на разстоянието от имот до временен склад няма /протокол от о.с.з. на 29.10.2025 година – л. 65-68 от първоинст. дело/.

Отделно от това, стриктно тълкувайки закона, нарушение на чл. 53, ал. 3, т. 4 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите би могло да извърши лицето по чл. 53, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, което лице, съгласно чл. 53, ал. 2, т. 2 от същата Наредба следва да определи местоположението на временните горски складове в съответствие с нормативните изисквания. При горепосочената неяснота на разпоредбата на чл. 53, ал. 3, т. 4 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите и при посочено в процесния технологичен план средно извозно разстояние „до 1000 метра“, не може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касация за вмененото му административно нарушение.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Искането на касационния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната съдебна инстанция е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено и РДГ – Велико Търново бъде осъдена да заплати в полза на И. С. Т. равностойността в евро на сумата от 300 /триста/ лева – 153.39 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационната съдебна инстанция /Договор за правна защита и съдействие на л. 7 от делото/, по отношение размера на която сума направеното възражение за прекомерност от насрещната страна е неоснователно предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 164 от 01.12.2025 година по АНД № 600/2025 година по описа на Районен съд – Габрово.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати на И. С. Т. от гр. Габрово с [ЕГН] сумата от 153.39 /сто петдесет и три цяло и тридесет и девет ст/ евро, представляваща адвокатско възнаграждение за съдебното производство пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: