Решение № 88 от 25.11.2021, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Царево, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20212180200182 по описа за 2021 година Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от Е. А. А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 19-4635-000433 от 05.12.2019 год. на Началника на РУП- Приморско , с което на Е. А. А., ЕГН **********, за нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, чл. 103 от ЗДвП и чл.

190 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20.00 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50.00 лева, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от месец, на основание чл. 175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20.00 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния закон. Жалбоподателя твърди, че не е извършил вменените му нарушения.

1

Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен представител. Ангажира доказателства. Пледира се за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са актосъставителят и свидетеля по установяване на нарушението.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.06.2019 год. около 18,45 часа, актосъставителя, съвместно със свой колега, били на КПП „Узунджа“, като осъществявали контрол на пътния трафик на ВП - 99, км. 37, 600. Служителите забелязали към тях да приближава от гр. Бургас, посока гр. Приморско, лек автомобил „Форд“, червен, който без видима причина, спрял отдясно на пътя, обърнал посоката на движение и потеглил с висока скорост посока гр. Бургас. Полицаите веднага го последвали, включили звуков и светлинен сигнал, като на около 30 - 40 метра го застигнали, но водача завил към плаж „Перла“ и увеличил дистанцията. Полицаите продължили по пътя, като видели колата, паркирана успоредно на пътя плаж „Перла“, асфалтирания участък, паркирана в черен път отстрани, в посока „Маслен нос“. Докато полицейските служители правили опити да установят водача, при тях дошъл жалбоподателя пеша, по къси панталони и тениска, като им казал, че е ходил по нужда в гората и казал, че работи като масажист на плажа. След това, полицаите установили, че задната дясна врата на автомобила е отворена, проверили вещите вътре и от намерените документи установили, че лицето което се е явило при тях, всъщност е бил водача на автомобила. В последствие, жалбоподателя бил установен на плажа, и при проведена беседа заявил, че той е управлявал автомобила, че се е притеснил като видял полицаите, защото имал неплатени глоби и автомобила няма технически преглед и за това е опитал да се отклони от полицейската проверка. Констатираното мотивирало актосъставителя, да състави акт за установяване на административно нарушение № ******** от 18.06.2019 год. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно, подробно и изчерпателно. АУАН бил връчен на жалбоподателя лично и приет без възражения. Наказващият орган- Началника на РУП-Приморско, въз 2 основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл.

147, ал. 1 от ЗДвП, чл. 103 от ЗДвП и чл. 190 от ЗДвП и санкционирано по чл.

185 от ЗДвП, чл. 181, т. 1 от ЗДвП, чл. 175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП.

Съдът прие за установена по категоричен начин изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, експертиза и устните доказателства- показанията на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението. Съдът кредитира изцяло тия показанията, като безпротиворечиви, логични, и последователни, напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания да се съмнява както в показанията на свидетелите, така и в добросъвестността на същите при изпълнението на служебните им задължения. Показанията са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост или предубеденост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

3

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУ- Приморско, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУ- Приморско, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда оспорва фактическите констатации по акта, оспорва, че е управлявам МПС, твърди, че са допуснати в хода на производството съществени, процесуални нарушения.

На първо място, на база събраните по делото гласни и писмени доказателства, съда приема за безспорно и категорично доказано, че именно жалбоподателя е управлявал въпросното МПС и при управлението му е допуснал нарушенията, които са му вменени с АУАН и НП, т.е същия, правилно и законосъобразно е бил привлечен към административно наказателна отговорност.

Във връзка с изложеното от жалбоподателя, за допуснати процесуални нарушения и след внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо него.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, изцяло. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него 4 фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.

В случая, деянието е формално- на просто извършване- и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-4635-000433 от 05.12.2019 год. на Началника на РУП- Приморско , с което на Е. А. А., ЕГН **********, за нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, чл.

103 от ЗДвП и чл. 190 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20.00 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50.00 лева, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от месец, на основание чл. 175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20.00 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5