Решение № 878 от 02.10.2023, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 878

Бургас, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 321 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба и уточнение от Л.Д.Л., ЕГН **********, чрез адв. Г.С. от АК – Стара Загора, съдебен адрес:***. Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу О. Бургас. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 583 лв. за претърпени имуществени вреди и сума в размер на 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна ПАМ № 22-0320-000235/09.09.2022 г. на полицейски инспектор към О. Бургас, РУ Поморие.

Ищецът твърди, че със заповед № 22-0320-000235/09.09.2022 г. на полицейски инспектор към О. Бургас, РУ Поморие му била наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.А от ЗДвП и временно му било отнето СУМПС. Тази заповед била отменена с влязло в сила съдебно решение № 2/04.01.2023 г. по адм.д. № 1858/2022 г. на Административен съд – Бургас.

Вследствие незаконосъобразната заповед обаче, ищецът бил принуден да бъде без СУМПС в продължение на 4 месеца (от датата на издаване на заповедта до датата на решението на Административен съд – Бургас). Притежавал всички категории за водач на МПС и към момента на отнемането на СУМПС работил като шофьор на лекотоварен автомобил. Със заповед на дружеството работодател от 12.09.2022 г. трудовият му договор бил прекратен и бил принуден да се регистрира като безработен.

През тези месеци бил принуден да търпи и изживее неприятни емоции, които се отразили негативно на отношенията в семейството, с близки и приятели.

В писмения отговор ответникът оспорва исковете и иска да бъдат отхвърлени. Сочи, че искът за имуществени вреди представлява сбор от разноски, извършени от ищеца във връзка с оспорването на заповедта за ПАМ. В тази връзка намира претенцията за заплащане на 400 лв. имуществени вреди, представляващи разноски за водене на съдебното производство за недопустима, тъй като тези разноски следвало да бъдат претендирани в хода на същото. След като в хода на това съдебно производство разноски не били претендирани, то ищецът сам се лишил от възможността да му бъдат възстановени.

Така тази вреда не била следствие от незаконосъобразния административен акт, а от пасивното процесуално поведение на Л. като жалбоподател.

Излагат се съображения и за неоснователност на претенцията за заплащане на вредите в размер на 400 лв., тъй като представеният по адм.д. № 1858/2022 г. на

Административен съд – Бургас договор за правна защита и съдействие съдържал подпис само на жалбоподателя, като този на упълномощения адвокат бил копие.

Оспорват се плащания в размер на:

- 25 лв. по фактура №

11768/05.10.2022 г.;

- 10 лв. за издаване на удостоверения от сектор ПП;

- 40 лв. за психологическо становище;

- 90 лв. за психологическа услуга;

- 13 лв. разходи за пътуване.

Не били налични доказателства, които да обвържат тези плащания с възстановяване правата на ищеца като водач, след отнемане на СУМПС.

Исковата претенция за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. се намира за допустима, но неоснователна. Сочи се, че с поведението си ищецът сам провокирал издаването на заповедта.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С.. Процесуалният представител счита, че искът е доказан по основание и размер, моли да бъде уважен и да бъдат присъдени разноските за настоящата съдебна инстанция. Представя писмена защита, в която повтаря тезата, изразена в жалбата.

За ответника ОД МВР Бургас в съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва исковата молба и счита исковата претенция за неоснователна. Алтернативно излага съображения за прекомерност на предявения размер на обезщетение. Представя административната преписка и допълнителни доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Бургас счита исковата претенция е основателна, като по отношение на размера на причинените вреди предоставя на преценката на съда по справедливост.

Факти:

По искане на ответника, към настоящото дело са приложени като доказателства материалите по адм.д. № 1858/2022 г. на Административен съд – Бургас. От тях се установява, че на 09.09.2022 г. около 16 ч. в гр. Поморие, служители на Център за градска мобилност към общинската администрация установили неправилно паркиран лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № ****, който се намирал на кръстовището на улиците „Ахелой“ и „Цар Асен“ и бил спрян в нарушение на пътна маркировка М-14. Служителите, работещи с репатриращ товарен автомобил, тип „Паяк“ започнали да извършват действия по преместването на автомобила. Ищецът Л., собственик на автомобила, бил на терасата на жилището си, възприел действията по преместването и започнал да хвърля бутилки от терасата по общинските служители, след което излязъл на улицата и продължил да хвърля камъни в посока към тях. Действията му били преустановени от преминаващ в това време полицейски патрул, от служители на РУ МВР Поморие. Автомобилът бил репатриран на наказателен паркинг в гр. Поморие. Впоследствие, по отношение на собственика на автомобила била издадена ЗППАМ №

22-0320-000235/09.09.2022 г. на полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ Поморие. С тази заповед на ищеца била наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.А от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до отпадане на основанието за това. В обстоятелствената част е посочено, че на 09.09.2022 г. около 16,55 ч. в гр. Поморие на ул. „Цар Асен“ в близост до кафе „Кораба“ по време на репатриране на използвания от Л. лек автомобил марка „Фолксваген“ **** от служители на „Център за градска мобилност“ към община Поморие с техническо средство „Паяк“, Л. се държи неадекватно, агресивно и замерва служителите с камъни от терасата на жилището си и стъклени бутилки. По случая била образувана преписка ЗМ-374 от 09.09.2022 г. по описа на РУ – Поморие.“

Л. обжалвал заповедта и същата била отменена с влязло в сила решение № 2/04.01.2023 г. по адм.д. № 1858/2022 г. на Административен съд – Бургас.

Съгласно трудов договор № 007/10.05.2022 г., сключен на основание чл.70, ал.1 от КТ, Л. бил назначен като шофьор на лекотоварен автомобил във „Васт трейд 2021“ ООД. Със заповед № 003/12.09.2022 г. на основание чл.71, т.1 от КТ, по молба на работника, трудовият договор бил прекратен.

Съгласно регистрационна карта с рег. №

********* на 16.09.2022 г. Л. бил регистриран в Бюро по труда, Поморие.

За доказване на направените от ищеца разходи по делото са представени фактура № 11768/05.10.2022 г.; 2 бр. разписки за заплатени общо 10 лв. за издаване на удостоверения от сектор ПП; фискален бон за заплатени 40 лв. за психологическо становище; фискален бон за заплатени 90 лв. за психологическа услуга и билети за пътуване за 13 лв.

По делото, в качеството на свидетел, е разпитана М.Б., която е във фактическо съжителство с ищеца. Според свидетеля Л. е професионален шофьор и работел като такъв, след отнемането на СУМПС изпаднал в депресия, останал без работа, от което доходите на семейството намалели.

Спрял да излиза с приятели. Ищецът получавал обезщетение за безработица и не е търсел друга работа.

Правни изводи:

Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл.7, ал.1.

Съобразно последната разпоредба искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Редът за разглеждане на исковете е установен в глава XI от АПК.

Според чл.205, ал.1 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковете са допустими. Предявени са от лице с правен интерес. В конкретния случай, ищецът е с постоянен адрес ***, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да ги разгледа е Административен съд – Бургас. Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на ответника О. Б., която е юридическо лице по смисъла на чл.37, ал.2 от ЗМВР. Исковете са предявени срещу надлежен ответник.

Разгледани по същество са частично основателни.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки:

1. незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган; 2. претърпени реално имуществени и неимуществени вреди в правната сфера на ищеца; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между акта, действието/бездействието и вредите.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

В случая е налице първата от законовите предпоставки – незаконосъобразен акт: ЗПАМ № 22-0320-000235/09.09.2022 г. на полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ Поморие, отменена с влязло в сила решение № 2/04.01.2023 г. по адм.д. № 1858/2022 г. на Административен съд – Бургас.

Относно имуществените вреди:

1. По отношение на претенцията за присъждане на направените в производството по отмяна на наложената ПАМ разноски за адвокатско възнаграждение съдът намира следното:

Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно, ищецът е имал правната възможност в провелото се производство по обжалване на ПАМ да претендира присъждане на всички сторени от него разноски. Искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в производството по адм.д. № 1858/2022 г. на Административен съд – Бургас не е било направено, респективно такива разноски не са били присъждани с решението на съда. Като е пропуснал своевременно и надлежно да предяви искане за присъждане на сторените по административното дело разноски, Л. следва да понесе изцяло тези разноски и не може да ги претендира чрез предявяване на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Следва да се отбележи, че Л. не твърди, а и по адм.д. №

1858/2022 г. на Административен съд – Бургас няма доказателства ищецът да е направил искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.

Предвид изложеното, в тази част, искът е неоснователен.

2. Претенцията за претърпени имуществени вреди във връзка с възстановяване правоспособността на водача на МПС, след отнемане на свидетелството за правоуправление съдът намира за частично основателна.