Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 119 от 09.07.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Административно наказателно дело 225/2026
Вид
Решение № 119
Подписан
09.07.2026
В сила
25.07.2026
Състав
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ

Цитирани разпоредби

Мотиви към Решение №119 / 09.07.2026 г., постановено по АНД №225/2026г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 НПК срещу обвиняемата Н. Й. от с.С, общ. И, обл. Р, турски гражданин със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, за това, че на 07.11.2025г. в гр.Разград потвърдила неистина в писмена декларация от 07.11.2025г., приложена към Заявление вх. № 5***/ 07.11.2025г. по описа на ОД МВР-Разград, за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, като посочила в нея, че е установила обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата /"Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.“/, подадена по силата на закон- чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата: "Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“, пред орган на властта- Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР- Разград, за удостоверяване истинността на посоченото обстоятелства, а именно, че обичайното й пребиваване е в Република България- престъпление по чл.313, ал.1 НК.

Предлага се обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност, като вместо това й бъде наложено административно наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП, сочейки, че твърдението на обвиняемата и съответно на нейния защитник, че същата субективно не е съзнавала значението на декларираните обстоятелства, е защитна теза, поддържа съдържащото се в постановлението обвинение.

Обвиняемата не дава обяснения в съдебната фаза на процеса /не се явява в съдебното заседание и делото е разгледано в нейно отсъствие/. На досъдебното производство е дала обяснения, отричайки виновността си- посочила, че понеже не разбирала български език не разбрала каква декларация подписва. Защитникът й моли обв.

Н. Й. да бъде призната за невиновна по повдигнатото обвинение по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като смята, че деянието е несъставомерно от субективна страна – осъществено е при липса на умисъл за неверността на декларираните факти. Тезата му се основава на това, че обвиняемата е турски гражданин, който не владее български език, разчитала е на случаен преводач, който не бил професионалист и според защитника не е могъл да преведе точно правна дефиниция по обичайно пребиваване, съгласно законовите разпоредби на ЗДвП.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемата Н. Й. е родена на ********** г. в с. В, обл. Р. Тя е турски гражданин със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец съгласно Разрешение за пребиваване бл.№ ********, валидно от 17.06.20**г. до 16.06.20**г. Несемейна е, няма деца, работи и живее в гр.Ц, К Ш. Във връзка със статута й на постоянно пребиваващ в Република България чужденец от 19.05.2025 г. е с регистриран постоянен адрес с. С, ул.В *, общ. И, 1 обл. Р. Без предходни осъждания.

Обвиняемата притежавала свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Република Турция, категории В, М. /копие на лист 9 по ДП № 330ЗМ-*/26 г.

ОДМВР - Разград/. Обвиняемата преимуществено пребивавала в европейски държави и била разбрала, че е предимство да притежаваш свидетелство за управление на МПС, издадено от държава- членка на ЕС. Поради това тя решила да замени турското си свидетелство с българско такова, като си подготвила и необходими документи за това.

На 07.11.2025г. обв. Н. Й. отишла в ОД МВР- Разград заедно със св.АМ А, който да й превежда, т.к. тя не владеела в достатъчна степен български език. Пред св.Т. Г.- служител в Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР-Разград, ползвайки помощта на св.Азиз като преводач, обвиняемата подала Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх.№ 5085/07.11.2025г. по описа на ОД МВР- Разград, с което заявила желанието си за замяна на турското СУМПС с българско такова. Представила предварително подготвеното медицинско удостоверение, носела в себе си и турското си СУМПС и разрешението за постоянно пребиваване. Чрез св.Азиз св.Г. обяснила на обвиняемата, че българско свидетелство се издава само на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което е необходимо да се подаде декларация по закон. На св.Г. й направило впечатление, че разрешението за пребиваване на обв. Н. Й. е от м.юни 2025г., поради което свидетелката попитала обвиняемата от кога живее на адреса. Св.А превел отговора на обвиняемата, а именно: че е живяла на този адрес не повече от месец, като в останалото време е била в Ш- действително през предходните месеци обвиняемата пребивавала преимуществено в чужбина, където работила, което не е спорно. Тогава св.Г. изрично разяснила на обв. Н. Й., че ако попълни и подпише декларацията, ще декларира неверни обстоятелства. Чрез св.А обв. Н. Й. й заявила, че не счита това за проблем. След това обв. Н. Й. собственоръчно попълнила и подписала декларацията от 07.11.2025г., в която декларирала, че е установила обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата на адрес: с.С, общ.И, ул.“В“ №*. Тази декларация била изискуема на основание чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата. Декларацията обв. Н. Й. приложила към подписаното от нея заявление. За установените данни за невярно декларирани обстоятелства св.Г. докладвала на прекия си началник. Била извършена проверка, по материалите от която било образувано досъдебно производство.

Съдът приема изложената фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните доказателства – свидетелски показания и писмени доказателствени материали. Несъмнен факт е че обвиняемата през последната година, преди подаване на заявлението за смяна на СУМПС, не е живяла най-малко 185 дена в Р България, а всъщност е пребивавала на регистрирания й постоянен адрес в Р България много по-малко дни, а преимуществено пребивавала в чужбина- този въпрос не е спорен. По досъдебното производство е проведена очна ставка при участието на св. А А и св. Т. Г. „Системен оператор“ в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. Разград, на която св. Азис потвърждил, че е присъствал при подаване на документи за издаване на СУМПС на 07.11.2025г. на турския гражданин Н. Й., като устно е превеждал на лицето от български на турски език. Свидетелката Г. посочила, че е дала информация на ангажирания с превода познат на обвиняемата, че СУМПС се издава на лица, установили обичайното си местопребиваване в Р България, както и, че под обичайно местопребиваване следва да се разбира мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 6 месеца през последната година. Макар св. А да не си спомнял ясно за така дадените му разяснения, посочил, че на въпроса къде живее заявителят Й., е отговорил, че живее в Швейцария и пребивава в България от около месец-два. Посочил, също така, че служителят от сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. Разград им предоставил декларация, относно която той превел на подсъдимата, че трябва да се попълни собственоръчно от нея. Потвърждава, че са му дадени разяснения относно тази декларация, който той предал на подсъдимата толкова, доколкото той ги разбрал, но твърди, че той самият не бил наясно с административните термини.

2

Показанията, които св. А давал на досъдебното производство, и заявеното от него при очната ставка, а именно в частта им че не бил наясно с важащите правила, говорел турски език на ниско ниво, поради което и не бил превел в пълнота на обвиняемата всичко, не се кредитират от съда. Явно поради познанството си с обвиняемата този свидетел е склонен да поддържа нейната теза, а казаното от него се оборва от показанията на св. Т. Г.. Посочената свидетелка последователно и непротиворечиво, както в хода на досъдебното производство, така и при съдебното следствие по един и същи начин представя дадените от нея на св. Азис разяснения – заявителят следва да декларира, че последната година е живяла най-малко 185 дена в Р България, че ако при признато местоживеене в България не повече от два месеца, Н.

Й. декларира обичайно такова в страната, носи наказателна отговорност. Предвид това, че така посочената представена от св. Г. информация не съдържа „административните термини“, а по-скоро пояснява същите, съдът намира, че на обвиняемата тези указания са й преведени в цялост от св. А и несъмнено обвиняемата е била наясно, че декларира неверен факт в процесната декларация - била е наясно, че отразеното от нея в декларацията й не отговаря на истината, като макар да го е съзнавала собственоръчно е попълнила и подписала същата. Св. Г. сочи, че от разговора със св. А, а и впоследствие когато се видели на очната ставка, то за нея било видно, че този свидетел е наясно с характера на тази декларация й какво следва да се попълни в нея. При подаването на декларацията свидетелят Азис е превеждал на обвиняемата, както сочи св. Г. и явно обвиняемата, както сочи св. Г., е разбрала какви факти следва да отрази, защото е заявила, че за нея това не е проблем, както също сочи св. Г. /конкретно показанията и от ДП/- очевидно обвиняемата е разбрала разясненията на свидетелката и е дала отговор на дадените й разяснения. В този смисъл съдът намира, за несъмнено, че обвиняемата е разбрала, че попълвайки и подписвайки тази декларация е декларирала неверен факт. Поради изложеното съдът не кредитира и обясненията на обвиняемата /дадени на ДП/, отричаща да е била наясно какво декларира.

Явно факта, че обвиняемата не владее в достатъчна степен български език се използва за да се издейства оневиняването й. Обвиняемата обаче се е явила при подаване на декларацията с неин познат, който явно е владеел турски език и й превеждал. Обяснимо е, че от органите на МВР не може да се очаква да осигуряват за такива случаи професионални преводачи. Затова и лицата, които не владеят български език принципно се явяват със свои познати лица на които несъмнено имат доверие и които лица им превеждат. Да се използва тази ситуация, за отричане на извършеното деяние е явно защитен подход, който обаче в случая не намира опора в данните по делото. Както се каза, от показанията на св. Т. Г. се изяснява по несъмнен начин, че обвиняемата е разбрала, какво е длъжна да отрази в декларацията и явно обвиняемата напълно съзнателно е посочила неверния факт в същата декларация.

Показанията на св. Т. Г. са явно незаинтересовани, логични и безпротиворечиви, поради което се кредитират напълно от съда. С оглед изложеното съдът намира, че обвинението се явява доказано.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемата Н. Й. е осъществила състава на престъпление по чл. 313, ал.1 от НК, тъй като на 07.11.2025г. в гр. Разград, е потвърдила неистина в писмена декларация от 07.11.2025г., приложена към Заявление вх. № 5085/ 07.11.2025г. по описа на ОД МВР-Разград, за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, като посочила в нея, че е установила обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата /"Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там.