Решение № 6693 от 30.09.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 15142/2016
- Вид
- Решение № 6693
- Подписан
- 30.09.2019
- В сила
- 06.04.2021
- Състав
- СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.120 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.54, ал.6 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.14, ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осемнадесети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. №15142 по описа на състава за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.51, ал.1 от ЗЗД.
Ищците Н.С.М., Г.С.Ц.,
Т.Б.К. /в качеството на правоприемник на първоначалния ищец Б.Т.К./, И.П.Т., В.П.К., Й.М.К., М.К.М. и Д.М.Д. поддържат твърдение, че се легитимират в качеството на собственици на описан в исковата молба недвижим имот с пл. номер 1907, с площ 5 700 кв.м. идентичен с имот с кад. идентификатор
№ *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, с местонахождение в гр. София, бул. „*****по силата на земеделска реституция. Ответникът „С.на с.“, който владеел имота и бил осъден да предаде на ищците владението върху посочения недвижим имот, с Решение №243/04.12.2013г. по гр.д.№1139/2009г. на ВКС на РБ, не изпълнил това свое задължение чрез това свое неправомерно поведение, причинил вреди на ищците, изразяващи се в пропуснати ползи. На 04.10.2016г. ищците все пак били въведени във владение на имота от съдебен изпълнител. Споменатите факти мотивират твърденията на ищците, че за периода от пет години преди постановяване и влизане в сила на споменатото решение на ВКС на РБ, с което бил разрешен спорът за собствеността върху имота (т.е. от считано от 04.12.2008г.) до датата на влизане в сила на решението (т.е. считано до 04.12.2013г.) настъпило неоснователно имуществено разместване между патримониума на ищците, в качеството на собственици на имота и патримониума на ответника С.на с. в Б., доколкото последният неоснователно се обогатил с паричната сума, която е съизмерима с цената на ползването на имота, която възлизала на около 3 000 лева месечно. Така, размерът на неоснователното обогатяване възлизал респективно на 180 000 лева за целия 60 месечен период. Отделно от това, ищците твърдят, че за периода от датата на постановяване на споменатото решение на ВКС на РБ т.е. от 04.12.2013г. до датата на извършване на въвода във владение на собствения им имот т.е. 04.10.2016г. ответникът владеел имота противоправно, въпреки че бил известен за правните последици на влязлото в сила съдебно решение, с което бил осъден да предаде владението върху имота. Неправомерното поведение на ответника, който владеел имота на ищците, създал за тях обективни пречки през възможността да упражняват своето право и им причинил имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от възможността да придобиват доходи от имота. Тези вреди настъпили за периода от постановяване на решението на ВКС на РБ на 04.12.2013г. до 04.10.2016г. когато бил извършен въвода във владение и били оценими на около 3 000 лева месечно респ. на сумата от общо 102 000 лева за целия период. При изложените фактически твърдения с оглед последното направено уточнение в молба от 03.05.2018г., ищците поддържат претенция за осъждане на ответника, да им заплати обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на сумата от 180 000 лева за период от 04.12.2008г. до 04.12.2013г., настъпило в резултат на ползването без основание на процесния недвижим имот, от страна на ответника в период в който ищците били легитимирани да ползват имота като негови собственици, а ответникът осъществявал върху него стопанска дейност. Ищците претендират също така, за осъждане на ответника да им заплати сумата от 102 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, претърпени вследствие от неизпълнението на Решение №234/04.12.2013г. по гр.д.№1139/2009г. но ВКС на РБ от страна на ответника в периода от 04.12.2013г. до 04.10.2016г. Ищците претендират за осъждане на ответника, да им заплати законна лихва върху сумата на всяко едно от претендираните обезщетения, изчислена за периода от предявяване на настоящия иск до окончателното плащане. С оглед очаквания изход от процеса - ищците претендират за осъждане на ответника да им заплати и направените съдебни разноски.
Ответникът „С.на с. в Б.“ оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. В подадения отговор на искова молба ответникът оспорва надлежната материална легитимация на ищците да претендират обезщетение в периода преди постановяване на Решение 234/04.12.2013г. по гр.д.№1139/2009г. но ВКС на РБ, тъй като в този период бил налице спор за материално право.
Същевременно процесният имот никога не е бил ограждан и ответникът не бил създавал никакви фактически пречки за неговото ползване с изключение на факта, че осъществявал контрол върху построените в имота временни постройки. При условията на евентуалност, ако претенцията бъде призната за основателна – ответникът релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност за претендираните парични суми за обезщетението в периода, предхождащ с три години предявяването на иска. По отношение на предявения иск за изплащане на обезщетение за вреди, ответникът оспорва твърдението, че е препятствал изпълнението на съдебното решение като посочва, че процесният имот никога не е бил ограждан, а при това съществувала неяснота относно неговите реални граници до момента на нанасянето на кад. идентификатор
№*** по кадастралната карта и кадастралните регистри. При условията на евентуалност ответниците релевират възражение, че размерът на обезщетението за имуществени вреди, които би било дължимо заради неизпълнението на съдебното решение, не би могло да бъде по-високо от размера на обезщетението за неоснователно обогатяване. В заключение ответникът моли за отхвърляне на исковете и с оглед очаквания изход от процеса претендира за осъждане на ищците да му заплатят направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетите като доказателства Нотариален акт №157/1936г., рег. №7574, дело №9707/1937г., по описа на А. Д.III и.д., първи нотариус при Софийски областен съд; Записка за вписване на нотариален акт за продажба, издадена от Трети Нотариус при Софийски областен съд, партидна книга - том 177, страница 179; Решение № 035 за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Обеля от 22.07.1994г., издадена от Поземлена комисия в Община Връбница, обл. София-град; Нотариален акт за възстановено право на собственост върху недвижим имот по ЗСПЗЗ № 64, том XV, дело №2996/1995г., по описа на нотариус И. Н. при Софийска Нотариална служба към Софийски районен съд;
Удостоверение за наследници изх.№891ПРЕПИС№233/2013Г от 29.06.2015г., издадено от р-н Връбница, община Столична; Скица на поземлен имот №15-344209-14.07.2016г. на поземлен имот с идентификатор ***, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София установяват материалната легитимация на ищците, в качеството им на собственици на процесния недвижим имот, по силата на земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Приетото като доказателство по делото съдебно
Решение 234/04.12.2013г. по гр.д.№1139/2009г. но ВКС на РБ /в препис/, разрешава повдигнатия спор за материално право между страните в настоящия процес, като установява със сила на пресъдено нещо, правото на собственост на ищците – Й.М.К., В.П.К., И.П.К., Н.С.М., Б.Т. Ф., Г.С.Ц., М.К.М., Д.М.Д., върху дворно място с площ от 5 700 кв.м. представляващо имот пл.№1907, заснет през 1995г. с кадастрален лист №151 и 171 по плана на гр. София, „Модерно предградие – Обеля II“, местност „Форта“, понастоящем попадащ в кв.26а по регулационния план на гр. София, м. „Бул. Сливница“, одобрен със заповед № РД-09-340/23.06.1998г. Правните последици на споменатото съдебно решение, което влиза в сила в деня на постановяването му, поради липса на процесуална възможност за обжалване, задължава ответника в настоящия процес - “С.на с. в Б.“ да предаде на ищците владението на описания имот.
Образуваното производство по реда на чл.54, ал.6 от ЗКИР по жалба от Сдружение „С.на с. в Б.“ срещу Заповед №18-9705/01.07.2014г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър-София е прекратено, протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 10.03.2016г. на АССГ, II отделение, 40-състав, препис от което е приет като доказателство по делото.
Съдържанието на приетият като доказателство Протокол за въвод във владение от 04.10.2016г. по изп. дело
№20168580400925 сочи, че процесният имот е отнет от фактическата власт на ответника и предаден във фактическата власт на ищците на 04.10.2016г.
Принудителното отнемане на имота в процедура по въвод във владение е осъществено въз основа на изпълнителен лист от 06.01.2014г,. издаден на основание решение от гр.д.№13034/2004г. по описа на СРС, 47-и състав, в присъствие на представители на взискателите- ищци в настоящия процес, представител на длъжника-ответник в настоящия процес.
Приетият като доказателство документ- Уведомление от „С.на с. в Б.“, което е ответник в настоящото производство, до ищците, от чието съдържание е видно, че към 15.03.2017г. ответникът заявява, че е прекратил всички наемни договори за отдаване под наем на помещенията разположени в процесния имот, както и че е отстранил попадащите движими вещи и преместваеми обекти. Считано от 01.04.2017г. ответникът е заявил, че преустановява използването на имота, като го е предоставил в собственическите правомощия на ищците.
В заключението на първоначално изготвената съдебно-оценителна експертиза и на допълнителната съдебно-оценителна експертиза от вещо лице инж. Я.Т., основани на анализ на представените писмени доказателства по делото и проучване на приложимите наемни цени на аналогични имоти в района на имота, вещото лице представя заключение, със следните изводи:
Ø
Процесният недвижим имот представлява поземлен имот с площ 5 717 кв.м. със стар пл.№1907 кв.62а, който имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-54 от 30.08.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.София, район Люлин, бул. *****, урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за друг вид производство, складов обект. В имота съществуват осем броя постройки с временен характер, изградени по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ както и други преместваеми обекти.
Ø
Съгласно Устройствения план на Столична община, приет с Решение №697 от Протокол №51 от 19.11.2009г. и Решение №960 от 16.12.2009г. на МС процесният поземлен имот попада в Смесена многофункционална зона, с пределно допустими устройствени параметри за зоната: максимална плътност на застрояване - 60%, максимален Кинт – 3,5; минимална озеленена площ – 40%/25% от озеленената площ е с висока дървесна растителност.
Ø
В имота попадат осем броя постройки с временен характер, изградени по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, заемащи обща площ на застрояване от 1 614 кв.м.
При наличното застрояване и минимално необходимата площ около постройките даваща възможност за нормалното им ползване, в експертното заключение се посочва че свободната площ от застрояване която може да бъде отдавана под наем е около 3 900 кв.м.
Ø
При така изложените съображение вещото лице излага становище, че средният пазарен наем за периода от м. декември 2008г. до м. декември 2013г. възлиза на сумата от 181 140 лева, а средният пазарен наем за периода от м. декември 2013г. до м. октомври 2016г. възлиза на сумата от 101 694 лева
В заключението на представената и приета без оспорване съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице В. Я., се излагат следните експертни констатации:
Ø По регулационния план, одобрен със Заповед
№РД-09-50-340/23.06.1998г., за имот с пл.№1907 е отреден парцел IV-1907, кв.62а, м. „Бул. Сливница“/ „бул.
Баба Парашкева“. Площта на парцела по графични данни е 3 635 кв.м.
Разпечатката съдържа 37 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b4755ad-1ebf-4574-a6ed-b9a709a34241