Определение № 411 от 13.05.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. Шумен, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно частно гражданско дело № 20263600500197 по описа за 2026 година

Производство по чл.420, ал.3, вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от З. И. Г., чрез адв.Л.Б. при САК, срещу определение №100/26.02.2026г. по ч.гр.д.№787/2025г. на ВПРС, с което е оставено без уважение искането й за спиране на изпълнението на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на основание чл.420, ал.2,т.2 от ГПК. Неправилно съдът приел, че не са налице предпоставките за допускане на исканото спиране. Не се запознал с приложените по делото писмени доказателства. Заповедта за незабавно изпълнение се основавала на договор за потребителски кредит, който се явявал нищожен поради наличието на неравноправни клаузи. ГЛП бил в размер, обосноваващ извода за противоречие с добрите нрави. Липсвала и ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита-кои компоненти точно са включени в него и как се формирал. Противоречието със закона и/или добрите нрави, правело уговорката за ГЛП нищожна, по силата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и предпоставяла нищожността на договора. Моли съдът да отмени обжалваното определение, като искането за спиране бъде уважено. Претендира присъждане на деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение, което да бъде определено на основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗА.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което се явява допустима.

В срока за отговор, другата страна е депозирала становище по неоснователността на жалбата.

По ч.гр.д.№787/2025г. на ВПРС е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №412/11.11.2025г., както и изпълнителен лист № 323/11.11.2025г. в полза на кредитора "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД-гр.София срещу З. И. Г., за следните суми: 1 534,83лв. - обявена за предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №...... от 22.06.2023 г., сключен между заявителя „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, от една страна в качеството му на кредитор и длъжника, от друга страна в качеството му на кредитополучател, ведно със законната лихва за период от 11.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 304,06лв. - изискуема договорна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 14.10.2025 г., 45,80лв. - мораторна лихва, начислена за периода от 05.05.2025 г. до 29.10.2025 г., както и направените в производството разноски: държавна 1 такса в размер на 32,04лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв..

По делото в срок e депозирано възражение по чл. 414 ГПК от длъжника.

С молба от 12.02.2026г. длъжникът е поискал съдът да спре изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение, на основание чл.420, ал.2,т.2 от ГПК, тъй като е потребител, а договорът, на което се основавало вземането бил нищожен, поради съдържащи се неравноправни клаузи. Така ГЛП бил 41.11%, т.е лихвата била прекомерна/надвишавала трикратния размер на законната лихва, която към 22.06.2023г. възлизала на 38.88%/, липсвала ясно изразена методика на формиране на ГПР по кредита-кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият.

С определение №100/26.02.2026г. съдът е оставил без уважение така депозираното искане за спиране изпълнението на заповедта по чл.420, ал.2 от ГПК, тъй като не се установявало наличието на предпоставките на сочената норма. От прочита на клаузите по договора ставало ясно, че не са уговорени допълнителни задължителни застраховки или такси извън включените в погасителния план суми за главница и възнаградителна лихва.

Клаузите относно лихвата и ГПР били формулирани по ясен, разбираем и недвусмислен начин, позволяващ на потребителя да прецени икономическите последици от поемането на задължението. Сам по себе си високият размер на договорената лихва не обуславял автоматично неравноправност на договорната клауза, респ. недействителност на договора за кредит, след като ГПР по договора отговарял на императивния максимум, предвиден в чл.

19, ал. 4 от ЗПК. За пълнота е посочил, че не са налице и другите предпоставки за спиране на принудителното изпълнение, посочени чл. 420, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ГПК, доколкото длъжникът не ангажирал доказателства, че не дължи сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителен лист – било защото задължението е погасено, било, защото вземането е неправилно изчислено.

Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, намира частната жалба за частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал.2, т.2 от ГПК, съдът, постановил незабавното изпълнение може да спре и без да е необходимо обезпечението на ал.1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Или в производството по искането за спиране на принудителното изпълнение на соченото основание, съдът следва да извърши преценка дали искането е заявено от потребител и дали с оглед на представения договор, сключен с потребителя, е вероятно вземането да е основано на неравноправна клауза. В хипотезите на чл. 420, ал. 2, т. 2 от ГПК е достатъчно да може да се направи обосновано предположение за наличието на неравноправна клауза, без да е необходимо доказателствата да налагат такъв извод.

В случая вземането се основава на договор за потребителски кредит, а длъжникът – кредитополучател е физическо лице, поради което и последният има качеството на потребител по ЗЗП. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност- 49, 69%. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата на чл. 10 от договора за потребителски кредит е бланкетна и само преповтаря законовата норма на чл. 11, ал., 1, т.

10 от ЗПК, без каквато и да било конкретизация – въпреки заявеното "като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР". Не са налице данни за параметрите на формиране на процента ГПР. Не става ясно как е формиран ГПР от 49, 69 % и какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент, т.е. не е ясно с какви допълнителни лихвени или извънлихвени задължения се формира по-високият годишен процент на разходите (49.69%) над уговорената ставка на възнаградителната лихва 2

(41, 11%). Тъй като договорът за потребителски кредит е възмездна правна сделка, годишният процент на разходите изразява насрещната парична престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи (включваща общите разходи по кредита – лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; съобразно легалната дефиниция, уредена в чл. 19, ал. 1 ЗПК).

Следователно, годишният процент на разходите е част от основния предмет на договора, поради което структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, включително и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Така при неяснота относно начина на формиране на стойността на ГПР е налице обосновано предположение, че договорът за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи и се явява нищожен / чл.

22 ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, предписващи, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин/. При нищожността на договора за потребителски кредит се дължи чистата стойност на кредита, т. е. без лихва или други разходи по кредита, поради което и принудителното изпълнение следва да бъде спряно касателно вземанията за 304,06лв. изискуема договорна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 14.10.2025 г., 45,80лв. - мораторна лихва, начислена за периода от 05.05.2025 г. до 29.10.2025 г..

Ето защо и следва обжалваното определение да бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение молбата на длъжника за спиране на принудителното изпълнение на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №412/11.11.2025г. по ч.гр.д.№787/2025г. на ВПРС, въз основа на която е образувано изп.д.

№1497/2025г. на ЧСИ с рег.№.... с район на действие ОС-Добрич, в частта касателно сумата 304,06лв. - изискуема договорна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 14.10.2025 г. и 45,80лв.

- мораторна лихва, начислена за периода от 05.05.2025 г. до 29.10.2025 г., като вместо това бъде спряно принудителното изпълнение за сочените суми.

Молбата на длъжника за спиране изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение, на основание чл.420, ал.2, т.2 от ГПК, в останалата част, следва да бъде оставена без уважение.

По депозираното искане за присъждане на разноски: Настоящата инстанция намира, че такива не следва да се присъждат, тъй като настоящият акт не е такъв, с който се слага край на производството. Освен това, настоящото производство е заповедно и в него не се разрешава въпросът съществуват ли претендираните вземания или не, а само дали са спорни. Така и според т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК, по отговорността за разноските в заповедното производство се произнася исковият съд, който разглежда производството по чл. 422 от ГПК, като съобразно изхода на спора той разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Ако евентуално се стигне до обезсилване на заповедта, по разноските ще се произнесе заповедния съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №100/26.02.2026г. по ч.гр.д.№787/2025г. на ВПРС, в частта, с която е оставено без уважение искането на З. И. Г. с ЕГН********** от гр....., ул.....“№..., чрез адв.Л.Б. при САК, съдебен адрес: гр..... ..., ул.“...“№..., ет...., офис №..., за спиране на изпълнението, на основание чл.420, ал.2 от ГПК, на издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №412/11.11.2025г по гр.д.№787/2025г. на ВПРС, въз основа на която е образувано изп.д.№1497/2025г. на ЧСИ с рег.№... с район на 3 действие ОС-Добрич, в частта касателно сумата 304,06лв. - изискуема договорна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 14.10.2025 г. и 45,80лв. - мораторна лихва, начислена за периода от 05.05.2025 г. до 29.10.2025 г., като вместо това постановява:

СПИРА принудителното изпълнение на основание чл.420, ал.2,т.2 от ГПК, на издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №412/11.11.2025г. по гр.д.№787/2025г. на ВПРС и изпълнителен лист № 323/11.11.2025г., по който е образувано изп.д.№1497/2025г. на ЧСИ с рег.№... с район на действие ОС-Добрич, в частта касателно сумата 304,06лв. - изискуема договорна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 14.10.2025 г. и 45,80лв. - мораторна лихва, начислена за периода от 05.05.2025 г. до 29.10.2025 г..

ОСТАВЯ без уважение частната жалба в останалата й част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4