Определение № 496 от 31.10.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 496 гр. Бургас, 31.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500320 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частната жалба на адв. П. М., пълномощник на Й. Г. Б., П. Д. П., П. Й. Б., К. П. и контролираните от тях дружества „Джорданс" ЕООД, „Джорданс 2" ООД и „Веда Инвест" ООД против Определение №304/20.05.2025 г., постановено по гр.дело № 204/2023 г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, поради неотстраняване на нередовности на исковата молба против Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в указания срок.

Иска се отмяна на определението за прекратяване на производството като неправилно и незаконосъобразно, и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Ямболския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Твърди се, че исковата молба е редовна и съдържа изложение и петитум, относими към хипотезата на чл.2а ЗОДОВ. Намира за обоснован правния интерес на ищците от предявяването на иска с факта, че искът на ответната Комисия, с правно основание чл.28 ЗОПДИППД/отм./ за отнемане на имущество на стойност 2 147 715 лв., е бил отхвърлен като неоснователен с влязло в сила решение и е прието за установено, че Й. Б. не е придобил посочената сума чрез престъпление.

За да достигне до извод за прекратяване на производството по чл.129, ал.3 ГПК, съдът е приел, че размера на претенциите за имуществени вреди не е конкретизиран, тъй като е налице разминаване между сумата, посочена в първоначалната искова молба- претенцията от 2 147 715 лв., а след уточнение, направено поради разпореждане за без движение, претенцията е останала в общ размер от 439 800,55 лв., включващ и размера на исковете за мораторна лихва, каквито не са били претендирани с исковата молба. Констатирал е, че с 1 молба вх.№4640/28.08.2023 г., в предоставения им срок, ищците отново са посочили едновременно два размера - общо 2 147 715 лв. и поотделно за всеки ищец, възлизащи общо на сумата 416 516,85 лв. Съгласно последното уточнение от 12.06.2024г., общата сума като сбор от претенциите на всеки ищеца възлиза на 520 344,78 лв., в т.ч. главница - 301 763,51 и мораторна лихва - 218 581,27 лв., без да е заявено какво се случва с претенцията над тези размери до предходния заявен размер от общо 2 147 715 лв.

На следващо място е прието, че не е налице яснота по отношение на основанията, въз основа на които се претендира загуба или пропусната полза, които се търсят едновременно, но следва да бъдат уточнени поотделно, както и в каква причинна връзка се намират те с воденото срещу ищците производство по ЗОПДИППД /отм./. Констатирани са и посочени несъответствия между сумите, претендирани от Й. Б. и другите ищци като обезщетение за имуществени вреди, неяснота относно претенции за вреди и пропуснати ползи, и липса на разграничение между тях, неправилно пресмятане на суми в уточнението и въвеждане на претенции за мораторни лихви с неуточнен размер, непредявени до подаване на уточняващата молба.

С обжалваното в настоящото производство определение Ямболският окръжен съд, след като е постановил разпореждане №161/17.04.2024г., с което отново е дал конкретни указания за изправяне на нередовностите на исковата молба, в изпълнение на което е постъпила молба вх.№3754/12.06.2024г., е намерил, че указанията не са изпълнени, поради което е прекратил производството по делото .

В частната жалба е посочено, че обезщетението за имуществени вреди, което се претендира, е в размер на 416 516, 85 лв. общо – като частичен от пълния размер от 2 147 715 лв., а размерът на обезщетението за неимуществени вреди е общо 260 000 лв. При тази яснота по отношение на размера на претенциите, ищците считат този въпрос за изяснен, а мотивите на първоинстанционния съд, че са посочени различни размери на отделните претенции в исковата молба и уточняващите молби- за неправилен.

На първо място жалбоподателят сочи, че исковете са допустими, тъй като са налице предпоставките на чл.2а ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, като в случая е налице приключило производство с влязъл в сила съдебен акт, с който частично е отхвърлено искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, поради липса на предпоставките на ЗОПДИППД/отм./, което обосновава отговорността на ответника за причинени на ищците вреди от незаконно водено срещу тях производство по ЗОПДИППД/отм./. В частната жалба е направено дълго изложение относно активната процесуалноправна легитимация на страните.

Изложени са и много доводи по съществото на спора, както и в отговор на отговора на исковата молба от ответната страна, които съдът не следвада обсъжда.

Твърди се, че обстоятелствата, на които са основани предявените искове, са изложени ясно и точнопосочени са претърпените от ищците имуществени и неимуществени вреди, причинно – следствената връзка с 2 действията и бездействията на ответника, и е обоснована процесуалната легитимация на страните в производството. По отношение на причинноследствената връзка, няколко пъти е заявено, че е въпрос по същество. И е вярно, че установяването й е въпрос, който подлежи на доказване, но е необходимо обосновано твърдение за съществуването на такава между деликта и настъпилата за всеки от ищците конкретна вреда. Както сами жалбоподателите сочат в частната жалба- обстоятелствата, изложени в исковата молба, подлежат на установяване, претърпяната пропусната ползана доказване чрез събраните преки и косвени доказателства за „действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта, причинна връзка между предявените за обезщетяване имуществени вреди и незаконосъобразните действия на ответната КОНПИ, наложени незаконосъобрзни обезпечения по искане на ответника, отхвърлено МИ чл.28 ЗОПДИППД/отм./, претендирано като обезщетение от вреди от публична продан на имоти СИО на ищеца, ведно с мораторната и законна лихва, подробно изложени в обстоятелствената част и петитума“ на направените уточнения на исковата молба /стр.12 от ЧЖ/.

Развивайки становище по същността на двата вида вреди- претърпяна загуба и пропусната полза, жалбоподателят поддържа, че чрез поисканите от него доказателства ще се „изясни“ въпроса за действително претърпяната от ищеца Й. Б. и останалите ищци, вреда /стр.12/. Посочено е също, че поради наложените обезпечителни мерки- възбрана и запор в производството по ЗОПДИППД/отм./ са настъпили бъдещи вреди и „за тяхното настъпване са изложени твърдения, че съществува висока степен на сигурност“, която ще се установи „по хода по същество на спора“. Към преките и непосредствени имуществени вреди, „под формата на парична загуба“, е включено и възнаграждението за адвоката в производството по ЗОПДИППД/отм./ Незаконосъобразни са, твърдят ищците, всички „предприети в изпълнение на съответния действащ конфискационен закон действия, несвоевременната преценка на фактите и обстоятелствата, въз основа на които е предявен „ иска.

Считат, че са изпълнили указанията на първоинстанционния съд по отстраняване на нередовностите на исковата молба, депозирайки уточняващи в изпълнения на разпореждания за отстраняване на нередовности молби, като последната такава е от 12.06.2024г., в който смисъл не би следвало да понасят санкцията по чл.129, ал.3 ГПК. Ако имало неяснота, съдът следвало да даде допълнителни точни и ясни указания, тъй като изпълнение на неточни или неясни такива не било основание за прекратяване на делото.

В частната жалба са изложени становища по въпроси, по които съдът ще вземе отношение след като приеме за разглеждане исковата молба като допустима и редовна, както и по съществото на спора.

Заявява се, че първоинстанционният съд, в мотивите на прекратителното си определение, е повторил мотивите в предходното прекратително такова по същото дело, отменено от БАС, а те са ирелевантни за настоящия спор.

3

Обосновава се, че първоинстанционният съд неправилно е процедирал и незаконосъобразно прекратил производството по делото, след като първоначално исковата молба е приета за редовна и е постановено препис от нея да се връчи на ответната страна по делото.

Според жалбоподателите, обжалваното определение противоречало и на Директива 2014/42, на цитирани в жалбата членове от ЕКЗПЧ и съдебна практика на ЕСПЧ и ВКС.

След последната молба, с която в изпълнение на разпореждането на съда от 17.04.2024г. ищците твърдят, че са изправили нередовностите на исковата молба- молба вх. № 3754/12.06.2024 г. и са обобщили, пренесено и в частната жалба пред настоящото инстанция най-общо, че са изложени твърдения за причинените им имуществени и неимуществени вреди за всеки от ищците поотделно, в какво се изразява за всеки от тях претърпяната загуба и пропуснатата полза, посочен е размер на всяка от претенциите и причинно – следствената връзка между вредите и воденото производство по ЗОПДИППД/отм/ за всеки ищец. По претенцията за имуществени вреди, включваща и разноски за процесуално представителство в производството по ЗОПДИППД/отм/ посочили, че заплащането им е безспорно доказано и следва да бъдат възстановени на ищците ведно със следващата се лихва.

Заявява се, че с исковата молба по делото са изложени основанията и размерът на претендираните неимуществени вреди: незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностните лица по ЗОПДИППД /отм./ и причинно–следствената връзка между тях и вредите, които, според жалбоподателите, са описани подробно и конкретно - негативни житейски преживявания в интензитет, надхвърлящ обичайния и представляващи страх от незаконно отнемане на имущество и лишаване от възможността за осигуряване издръжката на двете им деца, които са били непълнолетни, настъпилата финансова несигурност в резултат на ограничаване на имуществената им сфера, положените усилия за организиране защита срещу допуснатото обезпечение и производството пред КОНПИ, реализирана защита по внесено „МИ чл.28 ЗОПДИППД /отм./“, договорено адвокатско възнаграждение - ангажирани доказателства пред три инстанции, породените тревоги за развитието на бъдещото производство за отнемане на цялото имущество, с което разполагат, търпени през десетгодишния период – от 2008 г. до 2018 г. и получените в резултат на това у ищците – физически лица здравословни проблеми и негативните промени, настъпили в техния живот.

Изложени били фактическите обстоятелства относно претендираните неимуществени вреди, но въпреки това производството било прекратено, без да бъдат изложени мотиви.

Наред с това считат, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е прекратил производството, като се е произнесъл недопустимо по съществото на спора.

Ищците твърдят, че са посочили причинно- следствената връзка, конкретизирали са понесените от тях вреди и, че следва да им бъде предоставена възможността да докажат основателността на претенциите си в 4 съответствие с представените доказателства и направените от тях доказателствени искания.

Намират, че указанията на съда по отстраняване на нередовностите на исковата молба са изпълнени и се сочи, че до идентична констатация е достигнал и съдът на стр. 7 от обжалваното определение.

Твърди се противоречие между волята на съда, обективирана в мотивите на определението и неговия диспозитив, както и вътрешна противоречивост в мотивите. Изводите на съда били в противоречие с действителното фактическо и правно положение.

Ищците поддържат, че са претърпели и вреди от неоснователно наложеното обезпечение на бъдещите искове, предявени от Комисията в производството по ЗОПДИППД /отм./.

Според тях, обжалваното определение е постановено и в нарушение на чл.6 ЕКЗПЧ, нарушено е грубо правото на защита на ищците и е поставен ответника в привилегировано положение.

Наред с това се обръща внимание, че съдът дава правната квалификация на исковете в съответствие със заявените от страната фактически обстоятелства и петитум. Връщането на исковата молба не се дължало на процесуално бездействие на ищците, а на доводите на съда, че след връщане на делото от БАС нямал задължение да дава неограничено във времето нови и нови указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, въпреки констатираното забавяне на производството от негова страна за период от близо година.

Разпечатката съдържа 33 от 233 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b470a12-9390-48fe-802e-3479f75e9d5f