Решение № 40 от 22.04.2024, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Берковица, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20241610200039 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М. М. К., ЕГН ********** от град Берковица, ул.

„А.“ № 9 против Наказателно постановление № 23-0243-001153/ 10.01.2024 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Берковица, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 2 (дванадесет) месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.

1 от ЗДвП. На основание Наредба № I3- 2539 от 17.12.2012 г. на МВР на водача са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди нарушаване на процедурите, предвидени в Наредба № 1/ 2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и наркотични вещества. Навежда, че по същество не е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, респ. неправилно е приложен и закона с налагане на административни наказание по реда на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В съдебно заседание не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа изложеното в жалбата. Пледира малозначителност на деянието. Моли съда за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК.

Ответната страна– ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Берковица, не изпраща представител. В писмото с което е изпратена жалбата моли съда да потвърди наказателното постановление по ЗДвП на РУ Берковица.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № G A № 1161956/ 27.12.2023 г., съставен на жалбоподателя за това, че 27.12.2023 г. в 16:35 часа в град Берковица, на ул. „А.“, като водач на лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, с peг. № ........, срещу дом номер 11, управлява горепосочения си личен лек автомобил, след употреба на алкохол, над 0.50 промила алкохол.

Пробата е извършена в 16:41 на 27.12.2023 година с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен номер ARPL-0241, като уреда отчита 0.96 промила на хиляда алкохол в издишания от водача въздух в техническото средство.

Издаден талон за изследване с номер 090320, като водачът приема показанията на техническото средство и отказва да даде кръвна проба за изследване, както и да бъде тестван с доказателствен анализатор.

По този начин според наказващия орган жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП- На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Актът бил съставен от И. М. И.- младши автоконтрольор при ОД МВР Монтана, РУ Берковица и подписан от Т. Г. Г. в качеството му на очевидец на нарушението и свидетел при съставяне на акта. АУАН е предявен на жалбоподателя на 27.12.2023 г., подписан е от него, като е отбелязано, че няма възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН административно наказаният не е подал възражение пред Началника на РУ Берковица.

Актосъставителят и свидетелят се явяват в съдебно заседание и потвърждават констатациите, отразени в АУАН.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят М. М. К. бил правоспособен водач на МПС. Същият на 27.12.2023 г., в 16:35 часа, в град Берковица, на ул. „А.“ срещу дом номер 11, управлява личния лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, с peг. № ........, след употреба на алкохол, над 0,50 промила, а именно 0,96 промила на хиляда алкохол в издишания от К. въздух.

По същото време свидетелите И. М. И. и Т. Г. Г.- служители на РУ Берковица, изпълнявали служебните си задължения по контрол спазването ЗДвП. Същите патрулирали по ул. „А.“ и забелязали в пряка, перпендикулярна на ул. „А.“, водач на МПС, който направил кръг по ул. „.“ и 2 се върнал обратно на ул. „А.“ и спрял пред дома си. В хода на проверката била установена самоличността на водача – жалбоподателят К.. Полицейските служители усетили, че същият лъхал на алкохол, поради което предложили на К. извършването на тест с техническо средство Алкотест 7510. Същият признал, че на обяд е изпил чаша – две и се съгласил да бъде тестван за алкохол. Съдействал на полицейските служители. Уредът отчел положителна проба- 0,96 промила. Водачът се съгласил с показанията на техническото средство и отказал да даде кръвна проба за изследване, както и да бъде тестван с доказателствен анализатор. Обяснил, че мястото на проверката е точно пред неговия дом, че работи в строителството и автомобилът му бил пълен със строителни материали. Решил да обърне автомобила, за да му е поудобно да разтовари наличните в него строителни материали.

На жалбоподателя бил съставен гореописания АУАН за виновно нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № 23-0243-001153/ 10.01.2024 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Берковица, с което на въззивника на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП били наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В наказателното постановление била възприета идентична фактическа обстановка, като тази, описана в АУАН.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И. и Г., както и от приетите писмени доказателства - НП, АУАН, Талон за изследване, ЗППАМ № 303, ЗППАМ № 308, Удостоверение, Заповед от 14.05.2018 г., Заповед от 07.06.2017 г., Справка картон на водача.

Съдът даде изцяло вяра на депозираните по делото свидетелски показания, тъй като същите са еднопосочни, безпротиворечиви и в унисон с писмените доказателства по делото. Съдът даде вяра и на писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на тяхната дейност и неоспорени от страните.

С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Не са налице процесуални нарушения в процедурата по издаването на акта и НП. Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и подписан от него. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Налице е съответствие между фактите, изложени в АУАН и НП. Възприетата от административно-наказващия орган фактическа обстановка съответства на правната квалификация на деянието 3 като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водач на пътно превозно средство, който управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва съобразно чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 1000 лева.

Нарушението се явява доказано от събраните по делото доказателства, които са еднопосочни и безпротиворечиви. Не е налице спор между страните и се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, че М. М.

К. е управлявал МПС след употреба на алкохол и с концентрация на такъв0,96 промила, установено с техническо средство. В подкрепа на гласните доказателствени средства е и отразеното в съставените по време на проверката писмени документи.

Съдът намира обаче за основателни наведените от упълномощения защитник на жалбоподателя доводи, че макар и формално деянието, извършено от него да осъществява признаците на нарушението по чл. 5, ал.

3, т. 1 от ЗДвП, същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

При преценката си относно маловажност на случая съдът взе предвид критериите, визирани в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, намираща субсидиарно приложение, а именно такъв случай, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, както и чл. 9, ал. 2 от НК, визиращ, че не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

В процесния случай, по делото са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, при което предвидената в закона санкция – глоба във фиксиран размер от 1000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца, се явява несъразмерно тежка и несъответстваща на характера на извършеното деяние. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид факта, че санкционираното лице е водач от 44 години, че за този дълъг период на шофьорска практика има само 2 нарушения на ЗДвП, доброто му поведение в хода на проверката – същият признава фактите по вмененото му нарушение и дава подробни обяснения относно случилото се и съдейства на полицейските служители. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид и мотивите и подбудите за извършеното нарушение. Установява се, че жалбоподателят не е отказал проверката с цел прикриване употребата на алкохол – същият признал пред полицаите, че на обяд е изпил чаша- две. Мотив да управлява МПС пред дома си за много кратко, бил да обърне автомобила, така че по- удобно да разтовари, намиращите се автомобила строителни материали. М. М. К. е неосъждан. От приложената справка за нарушител/водач не се установява 4 същият да е системен нарушител на ЗДвП. От показанията на свидетелите И. и Г. се установяват добри характеристични данни за жалбоподателя.

Взети в съвкупност, изложените смекчаващи отговорността обстоятелства водят до извод, че процесното деяние се характеризира с пониска обществена опасност от типичните нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и предвидената в закона санкция – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, се явява несъразмерно тежка. Налице е маловажен случай на нарушението, по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. Релевантната административна принуда, която е следвало да се упражни по отношение на нарушителя, е отправянето на предупреждение, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Мотивиран от горното, съдът, на основание чл.63, ал.1, вр. с чл. 28, б.

"а" ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0243-001153/ 10.01.2024 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Берковица, с което на М. М. К., ЕГН ********** от град Берковица, ул.“ А.“ № 9, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 2 (дванадесет) месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № I3- 2539 от 17.12.2012 г. на МВР на водача са отнети

12 контролни точки, като НЕПРАВИЛНО и