Решение № 60 от 14.03.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Монтана, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20211600500308 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Г.И. против решение на РС – Монтана от 16 юни 2021 г. по гр. д. № 1978/2020 г., с което е допусната съдебна делба на имот с идентификатор № *по кадастралната карта на гр. *с построената в него вилна сграда.

Жалбоподателката Г.И. твърди във въззивната жалба, че МРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила: не е осигурил равнопоставеност на страните при разглеждане на делото, като е лишил въззивницата от възможност да участва в процеса лично. Поддържа, че правата на другите двама сънаследници П.М. и Т.М. са неправилно изчислени, а извършеното прехвърляне на права от Т.М. на П.М. с нотариален акт № */2020 г. засяга права на въззивницата, но поради нередовното й призоваване тя не е могла да оспори нотариалния акт. Във въззивната жалба заявава, че оспорва валидността на покупкопродажбата. Развива доводи относно приноса за изграждане на вилната сграда. Въвежда и искане за присъждане на наем за ползването на имота от П.М.. Въззивницата моли решението да бъде отменено и делото върнато на МРС за разглеждане от друг състав, който да определи правилно квотите на съделителите.

Въззиваемият П.Д. в отговор на въззивната жалба моли решението на МРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата оставена без уважение. Поддържа, че правата на страните са правилно изчислени, като са взети предвид правата им, придобити с откриване наследството на М.М. и последващото прехвърляне на права между Т.М. и въззиваемия. Претендира присъждане на деловодни разноски за въззивното производство.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259, ал.

1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

1

Производството пред МРС е било образувано по иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане на съдебна делба между П. Д. и Г.И. по отношение поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта на гр. *с площ 3616 кв. м. с предназначение земеделска територия и начин на трайно ползване – лозе, както и на построената в него вилна сграда с идентификатор *и застроена площ 39 кв.м на един етаж, останали в наследство от М.М., починал през 2017 г.

МРС е приел, че е налице съсобственост между двамата съделители и е допуснал извършването на делба по отношение поземления имот и намиращата се в него вилна сграда при права 4/9 ид. ч. за П.М. и 5/9 ид. ч. за Г.И.. За да постанови решението си, съдът е приел, че процесният имот е бил съсобствен на наследодателя и неговия брат, като наследодателят е притежавал 1/3 ид. ч., но през 2016 г. и купил и часттта на своя брат, поради което е станал собственик на целия имот със сградата в него. Съдът е взел предвид, че придобиването на 2/3 ид. ч. е станало възмездно по време на брака на М.Д. с Г.И.. МРС е изчислил правата на наследниците по закон: преживялата съпруга Г.И. и двамата низходящи П. и Т.М., като е отчел и сключената по-късно продажба между Т.М. и нейния брат П.М..

Възизвният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено след изясняване на относимите факти и при правилно прилагане на материалния закон. Като констатира съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, МОС потвърждава обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

По делото е установено, че страните са наследници на М.М., починал на 18 юли 2017 г. Към момента на смъртта му негови наследници по закон са били преживялата съпруга Г.И., и двама низходящи от първи ред: синът П.М. и дъщерята Т.М..

Процесният имот е бил собственост на М.М., като част от него е притежавана в режим на съпружеска имуществена общност. Земята и вилната сграда са били наследени от М.Д. и неговия брат Й.Д., за което те са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка № */2016 г. Съгласно този акт правата на М.Д. са били 1/3 ид. ч., а на Й.Д. – 2/3 ид. ч. С нотариален акт № */2016 г. Й.М. е продал своите 2/3 ид. ч. от имота на М.М.. Тъй като това придобиване е възмездно и е осъществено по време на брака на наследодателя с неговата съпруга Г.И., то купената част е станала част от тяхната съпружеска имуществена общност.

С откриване на наследството на М.М. през 2017 г. неговите наследници по закон: съпруга и двама низходящи, са наследили при равни права 1/3 ид. ч. от имота, която е била изключителна собственост на наследодателя (така всеки от тримата получава по 1/9 ид. ч.).

Останалите 2/3 ид. ч. от имота са наследени при права 4/6 ид. ч. за Г.И. и по 1/6 ид. ч. за низходящите (или 4/9 ид. ч. за Г.И. и по 1/9 ид. ч. за Т. и П.). Съпругата е получила половината от прекратената със смъртта на М. Д. съпружеска имуществена общност, а останалата половина от СИО е поделена по равно между съпругата и двамата низходящи. В резултат Г.И. притежава 5/9 ид. ч. от терена и сградата, а П. и Т. М. са придобили по 2/9 ид. ч.

През 2020 г. Т. М. е продала на П.М. своите 2/9 ид. ч. – нотариален акт № */2020 г., затова тя не следва да участва в делбата, тъй като вече не притежава дял от имотите, а делът на П.М. е уголемен до 4/9 ид.ч.

Във въззивната жалба е наведен довод, че при продажбата Т.М. се е разпоредила с повече права отколкото притежава. Въззивницата И. определя своя дял от наследството на М.Д. на 2/3 ид. ч. като се позовава на чл. 9, ал. 2 от ЗН. Този довод е неоснователен, защото чл. 9, ал. 2 от ЗН не намира приложение в случая. Делът на преживеля съпруг е 2/3 ид. ч., но когато няма низходящи наследници и съпругът наследява с възходящи или с братя и сестри на наследодателя, каквато хипотеза не е налице. Т.М. е отчуждила точно толкова, колкото е получила по наследство и сделката е породила транслативния си ефект, поради което П.М. е собственик на 2/9 ид. ч. по наследство от баща си и на 2/9 ид. ч. по договра за покупка от сестра си.

Искът за делба е основателен и следва да се уважи като се допусне делба при права 2

5/9 ид. ч. за Г.И. и 4/9 ид. ч. за П.М., до какъвто краен извод е достигнал и МРС, поради което на основание чл. 272 от ГПК МОС потвърждава обжалваното решение.

Неоснователно е възражението на И., че е била лишена от възможност да участва в процеса лично. Тя е била редовно призована, упълномощила е адвокат, който да я представлява. Призоваването е било осъщестявано по правилата на ГПК и МОС не намери да са допуснати процесуални нарушения, поставили въззивницата в невъзможност да защити правата си. Молбата от 22 март 2021 г. на адв. Т. –пълномощник на Г.И., за отлагане на делото не съдържа конкретно основание, не сочи и не представя доказателства за налично заболяване, непозволяващо му да се яви в съдебно заседание при условията на извънредна епидемична обстановка, поради което съдът законосъобразно е разгледал делото.

Искането на Г.И. да бъде осъден П.М. да й заплаща наем е недопустимо за разглеждане във въззивното производство, тъй като такова искане не е било заявено пред МРС и няма произнасяне по него в обжалваното решение. То може да бъде предмет на втората фаза на делбения процес, ако бъде предявено по начин, изпълняващ изискванията за предявяване на иск. Същото важи и по отношение развитите от нея доводи за извършени подобрения по вилната сграда.

Въззиваемият с отговора на въззивната жалба е направил искане за присъждане на разноските, направени в производството пред МОС, но тъй като не е представил доказателства да е сторил такива, то МОС не присъжда разноски.

На основание горното МОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Монтана от 16 юни 2021 год. по гр. д. № 1978/2020 год.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3