Определение № 351 от 02.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 351 гр. Пловдив, 02.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20235000500466 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№19032/13.06.2023г., подадена от Д. Т. К.-Р. против Определение №1260/25.05.2023 г. по в.гр.д.№1422/2023 г.на ПОС - XIV състав, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба вх.№16490/23.05.2023 г., подадена частната жалбоподателка, против действията на ЧСИ М.О., изразяващи се в изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№2662/21.03.2023 г. по изп.д.№149/2022 г., с посочени в нея суми за разноски, и е прекратено производството по ч.в.гр.д.№1422/2023 г. по описа на ОС – Пловдив. Релевирани са оплаквания за формалност и недостатъчна задълбоченост на обжалваното определение, и необсъждане в мотивите на формулираните от жалбоподателката оплаквания от действията на ЧСИ. Настоява се за отмяна на обжалваното определение.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, от която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпило Възражение вх.№26679/31.08.2023 г. от Д. О. Т., в което се застъпва становище за неоснователност на частната жалба. Върнатата с обжалваното определение частна жалба е подадена срещу акт на ЧСИ, обективиран в ПДИ, която не съдържа указания за друг вид вземания, освен присъдените суми по изпълнителен лист от 20.09.2022 г. по гр.д.№1105/2010 г. – т.е. връчената на длъжника ПДИ не включва разноски, подлежащи на обжалване на осн. чл.235, ал.2, т.7 от ГПК. Също така частната жалба съдържа неконкретизирани оплаквания, поради което съдът не дължи подробното им 1 обсъждане. Настоява се за оставяне на частната жалба без уважение.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за допустимостта на производството, образувано пред него, поради което е допустим. По същество, преценен от настоящия съд при условията на пълен въззив, съдът намира обжалвания съдебен акт за правилен, поради следните съображения:

С разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК лимитативно са посочени хипотезите, в които длъжникът има право да обжалва действията и актовете на съдебния изпълнител. В т.7 е посочена обжалваемостта на актовете на съдебния изпълнител, с които същият определя за събиране от длъжника разноски за принудителното изпълнение – които взискателят е направил по изпълнителното производство, или които съдебният изпълнител е начислил.

Посочените в т.7 хипотези на обжалваемост не включват съдебно присъдените разноски, включени в изпълнителния титул, които съдебният изпълнител е задължен да събере в полза на взискателя. Размерът на същите е определен от съда, в рамките на проведеното съдебно /заповедно или исково/ производство, и съдебният изпълнител няма правомощия да обсъжда или променя техният размер. Ето защо, посочването на съдебно присъдените в полза на взискателя разноски, посочени като присъдено вземане в издадения изпълнителен лист, не съставлява акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноски по изпълнението, и е извън хипотезата на обжалваемост по чл.235, ал.2, т.7 от ГПК.

В конкретният случай, от приложената ПДИ, връчена на длъжника, се установява, че в същата е посочено, че по изпълнителното дело се присъединява изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя Д. О. Т. по гр.д.№1105/2010 г. по описа на ОС – Пловдив, съгласно който се присъединяват за събиране сумите по изпълнителният лист, в това число - за разноски 3 875 лв. и за разноски 25 лв. В приложената ПДИ не се посочва датата на издаване на изпълнителният лист, която би могла да внесе яснота, че със същата длъжникът се уведомява за разноски, посочени в нов изпълнителен лист, издаден на 20.09.2022 г. от ОС- Пловдив, въз основа на Решение №77/17.01.2020 г. по гр.д.№1105/2010 г. на ОСПловдив и Решение №260043/19.03.2021 г. по възз.гр.д.№345/2020 г. на ПАС. Въпреки това, посочването, че същият е издаден по гр.д.№1105/2010 г. по описа на ОС – Пловдив, го индивидуализира в достатъчна степен, за да бъде отграничен от изпълнителния титул, по който е било първоначално образувано изпълнителното производство по изп.д.

№20107580400011, а именно – изпълнителен лист от 06.01.2010 г., издаден от Районен съд – Пловдив, на основание Заповед за изпълнение №45/05.01.2010 г., издадена по ч.гр.д.

№18213/2009 г. на ПРС. Видно от самата жалба, която е оставена без разглеждане, ведно с връчената на длъжника ПДИ, в която са посочени разноските, на длъжника е връчено и копие от изпълнителният лист, визиран в ПДИ, който се присъединява по изпълнителното дело, в който са посочени сумите за разноски, идентични с посочените от съдебния изпълнител в ПДИ /видно от самия изпълнителен лист, приобщен на л.22 от приложеното изп.д.№149/2022 г./. Ето защо, длъжникът е могъл да установи, че се касае за присъдени от 2 съда разноски по исковото производство, а не за такива, определени от съдебния изпълнител – признати на взискателя разноски по изпълнението, или начислени в полза на съдебния изпълнител по ТТРЗЧСИ.

Като е достигнал до извод за недопустимост на подадената жалба против действията на ЧСИ, съдът правилно не е обсъждал изложените в нея аргументи относно законосъобразността на действията на ЧСИ.

Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, съдът правилно е оставил без разглеждане подадената жалба, и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство, поради което обжалваният акт се явява правилен и законосъобразен, и следва да се потвърди.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1260/25.05.2023 г. по в.гр.д.№1422/2023 г.на ПОС - XIV състав, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба вх.

№16490/23.05.2023 г., подадена частната жалбоподателка, против действията на ЧСИ М.О., изразяващи се в изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№2662/21.03.2023 г. по изп.д.№149/2022 г., с посочени в нея суми за разноски, и е прекратено производството по ч.в.гр.д.№1422/2023 г. по описа на ОС – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3