Решение № 40 от 17.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. София , 17.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Цветкова

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева в присъствието на прокурора Стоил Георгиев Тойчев (АП-София) като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Наказателно дело за възобновяване № 20201000601309 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.

Постъпило е искане от осъдения К. К. К. чрез упълномощения защитник адв.Г. Г. по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното производство по НОХД №828/2017г. на РС-Ихтиман, 6 състав и ВНОХД №672/2019г. на ОС-София, НО, 3 въззивен състав.

В искането се излагат твърдения за наличие на съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебните актове, неправилно прилагане на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на присъдата на първата инстанция и решението на въззивния съд и оправдаването на осъдения К., алтернативно - връщане за ново разглеждане от инстанционните съдилища, алтернативно - налагане на административно наказание, алтернативно - намаляване на наложеното наказание.

1

В съдебното заседание на Апелативния съд представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на направеното искане, като се обосновава с липсата на процесуални предпоставки за това.

Упълномощеният защитник на осъдения К. К. К. - адв.В. М. иска възобновяване на наказателното производство и уважаване на направените искания.

Осъденият К. К. К. не се явява пред настоящия съдебен състав, редовно уведомен за съдебното заседание.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането за възобновяване, както и тези, изложени в съдебно заседание, в пределите на своята компетентност намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство по делото, направено от осъдения К. К. К. чрез упълномощения защитник адв.Г.

Г. е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С присъда от 24.07.2018г. по НОХД №828/2017г. по описа на РСИхтиман, 6 състав съдът е признал К. К. К. за виновен за това, че на 30.09.2017г. около 21.50 часа по АМ „Тракия” в района на 54 км. (тунел „Траянови врата”) с посока на движение към гр.София е управлявал МПС товарен автомобил „Мерцедес” модел 814 с ДК №******** без съответно 2 свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП №16-4332011331/12.07.2016г. на Началник група, отдел „ПП” при СДВР, влязло в сила на 23.11.2016г., поради което и на основание чл.343в, ал.2 НК и чл.54 НК го е осъдил на „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца и наказание „глоба” в размер на 700 лв.

Със същата присъда К. К. К. е признат за виновен и за това, че на 30.09.2017г. около 21.50 часа по АМ „Тракия” в района на 54 км. (тунел „Траянови врата”) с посока на движение към гр.София при управление на МПС - товарен автомобил „Мерцедес” модел 814 с ДК №******** си е служил с табела с регистрационен номер №********, неиздадена от съответните органи, поради което и на основание чл.345, ал.1 НК и чл.54 НК го е осъдил на „глоба” в размер на 700 лв.

На основание чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, към което е присъединено наказание „глоба” в размер на 700 лв.

Определен е първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС, а на основание чл.189, ал.2 НПК върху К. К. К. са възложени направените по делото разноски.

Присъдата е била обжалвана пред ОС-София.

С решение от 11.09.2020г. по ВНОХД №672/2019г. по описа на ОССофия, НО, 3 въззивен състав присъдата на първата инстанция е била потвърдена изцяло.

Пред съда се сочат основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебните актове и явна несправедливост на наложеното наказание.

3

Същността на оплакванията се корени в това, че по делото не е доказано извършването на престъпленията, за които е бил осъден К. К. К., доколкото доказателственият материал е тълкуван едностранчиво, като липсва изменение на обвинението относно основанието за лишаване на осъдения от право да управлява моторни превозни средства. Оспорва се и доказателствената дейност на съда, свързана с установяването на престъплението по чл.345, ал.1 НК и приобщаването на вещественото доказателство по делото. Сочат се и наличия на основания за прилагане на чл.9, ал.2 НК и за оправдаването на осъдения К. поради явна незначителност на деянията, за които е бил осъден.

Тези оплаквания не намират опора в доказателствата по делото.

Решаващите съдилища са положили необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като са разпитани всички свидетели-очевидци на случилото се, разпитани са поемните лица по извършения на 30.09.2017г. оглед на товарния автомобил, управляван от осъдения К., назначени са и са изслушани необходимите експертизи, вкл. чрез графична експертиза е установено по несъмнен начин, че наказателното постановление, обосноваващо възникването на наказателната отговорност за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 НК, е подписано лично от осъдения К. К. К. в полето за връчване.

Фактите по делото са установени по категоричен начин, без да са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и да са ограничили правото на защита на осъдения К..

Неговата деятелност, неговите твърдения, обстоятелството, че именно той е шофирал товарния автомобил, който е бил с една нестандартна табела - ламиниран лист хартия с по-малък размер от нормалния - тези обстоятелства са установени категорично от свидетелите-очевидци К. и А., от показанията на поемните лица В. и П., от писмените доказателства по делото.

По делото е приложено в оригинал и наказателното постановление №16-4332011331/12.07.2016г. на Началник група, отдел „ПП” при СДВР, което е било надлежно изследвано от посочената графическа експертиза. Приложени са и 4 редица писмени доказателства и доказателствени средства относно предходните наказания на осъдения К. по ЗДвП и подзаконовите актове по неговото прилагане, както и за предходните осъждания на К. и изтърпяването на наложените по тях наказания.

Тези доказателствени източници са били обсъдени добросъвестно и пълно още в мотивите на първоинстанционната присъда, но въззивният съд е положил изискваните от закона усилия за разкриване на обективната истина, като е уважил доказателствените искания на защитата на подсъдимия, разпитал е свидетели, събрал е допълнителни писмени документи и в своето решение още веднъж, самостоятелно и при изпълнение на изискванията на чл.313 НПК и чл.314 НПК, е подложил на подробен и компетентен анализ доказателствената съвкупност.

Трябва да се посочи, че доказателствените източници са еднопосочни и безпротиворечиви. Осъденият не е дал пред съда или пред органите на досъдебното производство надлежни обяснения, като неговите изявления и самопризнания при спирането му от св.К. и св.А., възпроизведени от тези двама свидетели, по никакъв начин не са оспорени от него или от защитата му.

Единствената грешка, допусната от въззивния съд в обосноваването на решението да потвърди първоинстанционната присъда, е приемането на протокола за оглед в частта му на изземване на ламинирания лист хартия със сниман регистрационен номер на товарния автомобил, за годно доказателствено средство. Изземването на този номер е следвало да бъде одобрено по реда на чл.161, ал.2 НПК, доколкото в тази част протоколът за оглед има характер на протокол за изземване. Становището на въззивния съд, че само при оглед на лице (освидетелстване) трябвало да има одобрение от съд на изземването на вещи е неправилно. Протоколът за оглед също трябва да бъде одобрен, когато при този оглед са иззети вещи, доколкото това изземване засяга нечии права и законни интереси (в случая на собственика на превозното средство). В тази насока е еднопосочната и константна съдебна практика на всички съдилища в Република България, потвърдена нееднократно от различни състави на ВКС.

5

В същото време това процесуално нарушение по никакъв начин не е засегнало доказването на извършеното престъпление по чл.345, ал.1 НК, доколкото състоянието на табелата, начина на нейното прикрепване към автомобила, приобщаването на тази табела като веществено доказателство по делото за последващо изследване - тези обстоятелства са подробно възпроизведени както от свидетелите К. и А., така и от поемните лица В. и П., които установяват фактите по несъмнен начин. Доколкото българският наказателен процес не познава формална доказателствена сила - чл.14, ал.2 НПК, напълно е допустимо установяването на фактите по всички позволени от закона начини и с всички предвидени в НПК доказателствени средства - в случая чрез свидетелски показания, събрани при личен и непосредствен разпит на свидетелите-очевидци на съответните действия.

При правилно установена фактическа обстановка и липсата на съществени процесуални нарушения при провеждането на досъдебното и на съдебното производство, материалният закон също е приложен правилно към установените факти.

С влязло в сила на 23.11.2016г. наказателно постановление №164332-011331/12.07.2016г. на Началник група, отдел „ПП” при СДВР, осъденият К. К. К. е бил наказан с наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл.177, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП за това, че на 14.05.2016г. е управлявал моторно превозно средство като неправоспособен водач след като свидетелството му за управление е било отнето по реда на чл.171, т.4 ЗДвП.

На 30.09.2017г. осъденият К. К. К. е управлявал товарен автомобил, изискващ водачите да притежават категория „С”, като е притежавал свидетелство за управление №283421117 на моторни превозни средства категории „В” и „Ам”, валидно до 27.09.2027г.

По този начин по-малко от година след наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление с наказателно постановление №16-4332-011331/12.07.2016г. на Началник група, отдел „ПП” при СДВР, влязло в сила на 23.11.2016г., осъденият К. отново е управлявал моторно 6 превозно средство без съответното за това моторно превозно средство (товарен автомобил) свидетелство за управление - осъденият К. не е притежавал изискваната за управление на такъв автомобил категория „С”.

По този начин е осъществен съставът на престъплението по чл.343в, ал.2 НК и правилно е ангажирана наказателната отговорност на осъдения за това престъпление.

За наличието на състав на престъпление по чл.343в, ал.2 НК е без значение основанието, на което е било отнето свидетелството за управление към момента на извършеното нарушение, дало основание за санкциониране по административен ред. Основното е, че с влязло в сила наказателно постановление е била ангажирана административната отговорност на К. за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление и в едногодишния срок след влизане в сила на това наказание той отново е управлявал моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление.

Не са налице и предпоставките на чл.9, ал.2 НК за приемане на обществената опасност на деянието на К. за явно незначителна. К. е управлявал натоварен тежкотоварен автомобил без съответно свидетелство за управление по оживен национален път - автомагистрала „Тракия” след като е бил многократно осъждан за подобни деяния и след като е бил наказван с 45 наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП и подзаконовите актове за неговото прилагане. Очевидна е високата обществена опасност на личността на К. и на извършеното от него деяние, като липсват каквито и да било смекчаващи отговорността му обстоятелства.