Решение № 432 от 20.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Станислава Б. Бозева

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Гинка К. Големанска в присъствието на прокурора Чавдар П. Грошев като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601597 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК

С Присъда № 120 от 17.05.2023г. по НОХД № 6292/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, 3 н.с., подсъдимият И. Т. П. – ЕГН:**********, роден на *** г. в гр. П., живущ гр. П., ул.***, ***, български гражданин, неженен, неосъждан/реабилитиран/, със средно образование е признат за ВИНОВЕН за това, че на 09.04.2022г. в гр. Пловдив, в маловажен случай, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 10,58 гр. със съдържание на активен компонент /ТХК/ 12,4 теглови процента на стойност 63,48 лева, съгласно Постановление № 23/29.01.1998г. на Министерски съвет за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството - престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК, като по реда на чл. 54 от НК същият е осъден на наказание „ГЛОБА“ в размерна 800 /осемстотин/ лева.

Със същата Присъда, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, в полза на държавата е отнет предмета на престъплението – остатъкът от наркотичното вещество с нето тегло 9,62 гр. – изпратени в ЦМУ, отдел „МРР-НОП“, като е указано да се унищожи, след влизане на присъдата в законна сила, по предвидения в закона ред. Още е постановено веществените доказателства – 1 1 бр. везна – на съхранение в 03 РУ при ОД на МВР Пловдив и 1 бр. гриндер на съхранение в 03 РУ при ОД на МВР Пловдив, да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия И. Т. П. е осъден да по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 118,47 лева, направени в хода на досъдебното производство разноски по делото, както и на същото основание е осъден да заплати по сметка на РС - Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 30,00 лева, направени в хода на съдебното производство разноски по делото.

Срещу горната присъда е подадена Жалба от адвокат Т. Ч. – в качеството му на защитник на подсъдимия П., в която посочва, че постановеният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Предлага обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимият П. да бъде оправдан. В условията на алтернативност предлага наложеното наказание да бъде намалено, доколкото се явява явно несправедливо.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив взема становище, че подадената въззивна е неоснователна, като посочва, че първоинстанционният съд е направил анализ на доказателствата и приел за установена описаната в мотивите фактическа обстановка. Още посочва, че съдът е изложил аргументи кои свидетелски показания кредитира и защо, направил е анализ и е определил наказание, което следва да постигне целите по чл.36 от НК. Предлага присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.

Адвокат Ч. поддържа жалбата, като предлага съдът на основание чл.334 т.2 от НПК във вр. с чл.336 ал.1 т.3 от НПК да постанове присъда, с която да оправдае подсъдимият по повдигнатото обвинение по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК поради липсата на категорични и безспорни доказателства за авторството на деянието. Посочва, че Районен съд – Пловдив в своите мотиви се е основал на показанията на двамата разпитани полицейски служители – Б. и В., които обаче не са конкретни в това, кой от двете лица какво хвърля при проверката, както и показанията на същите в досъдебното производство са изцяло на принципа „копи/пейст“, идентични по своето съдържание, а пред съд стават стават много по-обогатени, разширени, променени и съдът решава, че следва да ги кредитира. Сочи, че този подход обаче не е приложен към свидетеля М., като неговите показания в съдебната фаза на процеса не се кредитират, защото не отговаряли на това, което е казал в досъдебното производство, като съдът не е подходил към показанията на свидетелите с подход на равнопоставеност, а при избирателен такъв. Във връзка с показанията на свидетеля М. още обръща внимание на заявеното от него пред съда, че просто е сложил подпис върху тези показания, без да се е запознал с тяхното съдържание. В този смисъл прави оценка на свидетелските показания и предлага на съда, включително като съобрази показанията на полицейските служители, които са претърпели съществена промяна, да постанови оправдателна присъда поради недоказаност на авторството на извършеното 2 престъпление.

Подсъдимият П. взема становище, че поддържа казаното от защитника си, както и сочи, че намерените на мястото два вида наркотични вещества следва да бъдат свързани със свидетеля М.. Още посочва заявеното от свидетелят Б. пред неговата майка, че не е видял подсъдимият да хвърля наркотичното вещество, както и че не са взети отпечатъци.

В последната си дума заявява, че желае да бъде оправдан.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок, при наличие на правен интерес от правоимащо лице по смисъла на чл.318 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено със следствие по общия ред. Въз основа на събрание по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства, Районен съд – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. Т. П. с ЕГН:********** е роден на *** г. в гр. П., живущ гр. П., ул.***, ***, български гражданин, неженен, неосъждан/реабилитиран/, със средно образование.

На 09.04.2022г. вечерта св. А.М. и подс. И. П. били в Казино, където свид. М. загубил известна сума пари и това развалило настроението му. И двамата приятели имали наркотични вещества в себе си и тръгнали по бул.

Марица в гр. Пловдив, Когато стигнали в района, до № 97, срещу вход „F“ на Международен панаир – Пловдив, седнали на бетонния парапет/ограда на река Марица и свид. М. изпушили цигара с марихуана.

През това време, а именно около 21:15 ч. автопатрул – *** на *** РУ при ОД на МВР гр. Пловдив в състав полицейските служители св. Б.В. и св.

А.Б. изпълнявали служебните си задължения. При обход на района с патрулния автомобил, забелязали двете лица от мъжки пол, които седели на подпорната стена. Полицейските служители, слезли от автомобила и се приближили до подсъдимия и свид. М. и забелязали, че едно от лицата (М.) оставя полиетиленово пликче на парапета на който стоят, а другото лице – подсъдимият, пуснало полиетиленово топче зад гърба си. Това усъмнило свид. В. и свид. Б. и същите решили да запазят местопроизшествието, като установили, че на мястото където подсъдимият хвърлил топчето, на 50-60 см. надолу към реката отзад на подпорната стена на издатина като бордюр се намира полиетиленовото топче, което изглеждало да съдържа зелена суха тревиста маса.

Служителите на МВР установили самоличността на двете лица – св.

А.М. и подс. И. Т. П.. Отвели лицата към служебния автомобил, като по пътя 3 ги попитали дали носят нещо забранено. Свид. М. хвърлил още едно топче амфетамин на земята, като съобщил на служителите, че това е негов амфетамин. Подс. П. отрекъл да държи нещо в себе си като посочил на служителите, че единственото нещо, което можело да се стори съмнително на полицията била електронна везна, която той носил в чантата си, за да тегли злато и монети, действие свързано с хобито му.

Установено било, че пуснатото от подсъдимия П. зад стената представлява полиетиленово топче с овална форма, бледозено на цвят и с размери 5х5 см., съдържащо зелена суха тревиста маса с мирис на марихуана.

При извършения оглед същото било иззето като ВД №-1 с надлежното протоколиране на действието по разследването пред поемни лица. С протокол за доброволно предаване подс. П. предал електронна везна. При извършеното претърсване и изземване в дома на подс. П. на адрес в гр. П., ул. *** било намерено и иззето ВД №2 – 1 бр. гриндер.

Съдът още е посочил като установено, че била назначена и изготвена химическа експертиза, която установила, че тревистата маса представлява марихуана с нето тегло 10,58 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 12,4 теглови процента на стойност 63,48 лева, съгласно Постановление №23/29.01.1998г. на МС. По вътрешността на гриндера и работните повърхности на везната се установило остатъчно наличие на следи от марихуана.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена на база събраните в хода съдебното следствие доказателства, които са били приобщени, проверени, анализирани и оценени правилно, изводите в който смисъл се споделят от настоящият състав на съда.

Правилно е дадена вяра на показанията на свидетелите Б.В. и А.Б., като последователни, логични и взаимнодопълващи се, като е посочено, че от същите се установява, че подсъдимият е държал наркотичното вещество, но при срещата с органите на реда е побързал да прекъсне фактическата власт върху забранените предмети, както и че същите свидетели са установили местоположението на топчето суха тревиста маса, именно защото пряко са възприели действието по хвърлянето на предмета от подсъдимия.

На следващо място – съдът е подложил на подробен анализ показанията на свидетеля А.М., като е констатирал множество непоследователности и противоречия в същите при съпоставянето им с тези, дадени от свидетеля в хода на досъдебното производство, включително - след прочитане показанията на същия по реда на чл. 281,ал. 4, вр. с ал. 1 т. 1 и 2 от НПК. Тези противоречия са подробно изброени от първоинстанционният съд и не е необходимо да бъдат повтаряни от настоящия съдебен състав, а единствено трябва да се посочи, че поради същите противоречия – изцяло се споделя крайния извода на Районен съд – Пловдив относно това, че следва да бъде дадена вяра на показанията на свидетеля М. такива, каквото са те в досъдебното производство, а тези, дадени пред Районен съд – Пловдив, могат лесно да бъдат отдадени на стремежа му да подкрепи защитната теза на подсъдимия, който е негов приятел.

4

Именно на последното трябва да бъде отдадено и твърдението на свидетеля М., относно това, че той просто сложил подпис върху показанията си в досъдебното производство, без да се е запознал с тяхното съдържание – едно твърдение, очевидно лишено от правдоподобност.

Ето защо правилна е констатацията на РС-Пловдив, че посоченото от свидетеля М. в досъдебното производство, че видял подсъдимият П. да държи топчета с марихуана, както и че намереното такова на мястото на проверката не било негово, добре кореспондира с показанията на свидетелите В. и Б., че именно подсъдимият П. изхвърлил установеното наркотично вещество.

Съдът намери за неоснователно становището на защитата относно това, че първоинстанционният съд не е подходил равнопоставено към показанията на свидетелите В. и Б. – от една страна и на свидетеля М. – от друга и в този смисъл – възраженията срещу последователността на показанията на първите двама свидетели.

Във връзка с горното на първо място следва да се отбележи, че при свидетелите В. и Б. не се констатират никакви противоречия относно фактите, изнесени от същите в досъдебното производство и пред съда. Такива противоречия не се сочат и от защитава. Що се отнася до въпроса за това, колко подробни показания са дали свидетелите пред съда, в сравнение с досъдебното производство, същото е въпрос, свързан включително с това, колко обстоятелствено са разпитани свидетелите в отделните случаи. Но единствено фактът, че пред съда свидетелите В. и Б. обяснили по-подробно случая от начина, по който сторили това в досъдебното производство, не е достатъчен да внесе съмнение в достоверността на същите показания.