Решение № 4845 от 13.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4845 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДА.ела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от ДА.ела Г. Шанова Гражданско дело № 20241100113440 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 127169/19.11.2024 г., на Х. В.

С. против К. Л. Г., с която са предявени обективно съединен искове с правно основА.е чл.

240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 14.04.2022 г. е сключил с ответника К. Г. договор за заем, по силата на който му предоставил паричен заем в размер на 350000 евро. Предаването на сумата било извършено посредством банков превод чрез заверка сметката на ответника в ПроКредит банк (България) ЕАД с вальор 04.05.2022г. СтрА.те постигнали съгласие, заетата сума да бъде върната на ищеца в срок до шест месеца, считано от датата на предоставяне на сумата. На падежа- 04.11.2022г. ответникът не изпълнил задължението си да върне предоставената в заем сума, с оглед на което същият е в забава.

На 09.12.2022г. ищецът сключил договор за цесия с който прехвърлил на В.М.Н. половината от вземА.ята си по договора за заем в размер на 175000 евро.

Ищецът твърди, че въпреки многократните покА., ответникът не изпълнил задължението си и не му върнал заетата сума.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати:

- сумата от 175000 евро – непогасена главница по договор за заем от 14.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до плащането, и

- сумата от 46096,50 евро - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху 1 главницата от 175000 евро, за периода от 05.11.2022 г. до 18.11.2024 г.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът К. Л. Г. е депозирал отговор на искова молба, чрез назначения от съда процесуален представител – адв. С., в който оспорва като неоснователни предявените искове. Твърди, че не е ясна причината за неизпълнението по договора за заем. Евентуално се позовава бланкетно на нормите на чл. 81 и чл. 83 ЗЗД.

Твърди да не е доказано ответника да е в забава. Моли съда да отхвърли така предявените искове.

Софийски градски съд, като прецени събрА.те по делото доказателства и доводи на стрА.те съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

Ищецът поддържа наличие на облигационно правоотношение между стрА.те, възникнало по силата на договор за заем.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление е реален договор – същият се счита за сключен не в момента, когато между стрА.те е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя.

За уважаване на иска, в тежест на ищеца е да установи валидно правоотношение по договор за заем, тоест че стрА.те са постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника определена сума пари срещу задължение на ответника да я върне, както и че сума е предадена, като не се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основА.е договор за заем. ОсновА.ето на което се сключва един договор подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията (в този смисъл са: Решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. на ВКС, І-во Т.О. Решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д.

№ 134/2010 г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 174/23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 143/12.04.2011 г. по т.д. № 63482009 г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., всички те, постановени по реда на чл. 290 от ГПК и като такива задължителни за настоящия състав съобразно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).

2

Договорът за заем е неформален, поради което може да бъде сключен както в писмена, така и в устна форма. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК, решение № 582 от 21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2009 г., IV г. о., ГК, ВКС е прието, че установяването на заемно правоотношение може да се осъществи не само с договор, но и с писмен документ - разписка, декларация, изходящ от длъжника, удостоверяващ получаването от него на заетата сума и задължението му да я върне.

В случая, съвкупния анализ на събрА.те писмени доказателства –договор за заем от 14.04.2022 г., сочи за възникването между стрА.те на облигационно правоотношение и по–точно на сключен договор за заем, по силата на който ищецът Х. В. С. поел задължение да предостави на заемополучателя К. Л. Г. паричен заем в размер на 350000 евро.

Съобразно текста на чл. 1.3 от договора стрА.те се съгласили заемните средства да бъдат предоставени на заемополучателя по разкрита на негово име банкова сметка.

Уговорено е, че заема се отпуска за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на предоставяне на паричната сума по посочена от заемодателя банкова сметка /чл. 3.1./.

Безспорно по делото бе установено, в т.ч. и от приетата без възражения ССЕ както предаването на заемната сума от 350000 лв. на 03.05.2022г./посредством банков превод/, така и обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем, т.е. при наличието на съгласие за връщане у ответника.

Според вещото лице сумата в размер на 350000 евро е постъпила по сметка с IBAN BG******** с титуляр К. Л. Г. в Първа инвестиционна банка АД с вальор 04.05.2022г., с наредител Х. В. С. и посочено основА.е „договор за заем“.

Предвид валидността на заемната облигационна връзка между стрА.те ищеца твърди неизпълнение на насрещното задължение на заемополучателя да върне на отразения падеж предадената парична сума. Вземането по заема е станало изискуемо. Договорен е изрично падеж за връщане на заемната сума – шест месеца от датата на извършване на съответния превод, който на основА.е чл.70, ал.1 ЗЗД е уговорен в полза на длъжника. Това означава, че задължението е изпълняемо от длъжника в течение на срока, но не е изискуемо за кредитора. Изизскуемостта настъпва след изтичане на последния ден от срока, в случая на 05.11.2022г., от която дата поради неизпълнение за кредитора е възникнало правото да търси реално изпълнение на паричното задължение.

Не е налице спор между стрА.те по делото, че на 19.12.2022г. ищеца е сключил договор за цесия, с който е прехвърлил на В.М.Н. половината от вземането – 175000 евро, поради което и в настоящото производство се претендира останалата половина в размер на 175000 евро. Няма спори и, че от страна на ответника няма извършвА. плащА.я по процесния договор за заем.

Твърдението от ищеца за неплащане на главницата е твърдение за отрицателен факт, който не подлежи на доказване, а на оборване от ответна страна, което не е сторено в производството. Съгласно практиката на Върховния касационен съд постановена по чл. 290 ГПК, формирана с решение № 546 от 23.07.2011г. по гр.д. № 856/2009 г. на IV г. о., в 3 производството по иск с правно основА.е чл. 240, ал. 1 ЗЗД, при оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго основА.е; че е налице порок на волята; че задължението е погасено и пр. факти съобразно характера на въведените възражения срещу иска. Такива в настоящото производство не са наведени от ответника. Ето защо, следва да се приеме, че е налице неизпълнение на облигационно задължение от ответника договора за заем, с оглед на което и искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 175000 евро, ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.11.2024 г. до окончателното плащане.

Съдът намира за неоснователно наведеното от ищеца възражение за нищожност на основА.е чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 2 от ЗЗД на договорената фас.култативна престация з авръщане на заетата сума чрез прехвърляне на 75 дружествени дяла от капитала на дружетво, регистрирано в Малта, за чието закупуване е бил предоставен заема – поради невъзможн предмет и поради липса на съгласие. Действително, съгласно уговореното в чл.

1.1. и чл. 1.2. от договора заемната сума се предоставя за постигането на конкретна цел, а именно придобиване на 75 дружествени дяла от капитала на Инса Лтд, но тази цел следва да се разглежда като мотив за сключване на договора за заем, а не като основА.е на същия. За разлика от основА.ето на договора, мотивът има правно значение само в изрично посочените в закона случаи - напр. чл. 226, ал. 2 ЗЗД, чл. 42, б. "в" ЗН и чл. 43, ал. 2 ЗН. Правното основА.е по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД (непосредствената цел на съвпадането на двете насрещни волеизявления за постигане на допустим правен резултат) при договора за заем се състои в прехвърлянето в собственост от заемодателя на заемополучателя на пари или други заместими вещи, с поемане на задължение от страна на заемополучателя да върне тази сума в същата валута и размер, ведно с уговорената възнаградителна лихва (при възмездност на договора за заем), като извън каузата на договора за заем, разбирана като основА.е за валидността му, са обстоятелствата точно за каква цел заемополучателят ще използва заетия финансов ресурс. Този факт е ирелевантен, като за заемополучателя възниква единствено правното задължение да върне предоставената сума, за разлика напр. от договора за банков кредит, който е дефинитивно определен в чл. 430, ал. 1 ТЗ; той е основен вид банкова сделка, разновидност на договора за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД, с предмет предаване на парични суми и акцептни кредити с точно определена в договора цел - предпоставка за самото му съществуване, условия и срок.

Предвид основателността на гланата искова претенция, основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на лихва за забава за периода от 05.11.2022г. до 18.11.2024г., чийто размер изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК възлиза на сумата от 46096,50 евро.

Във връзка с присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, съдът се спира на следното: В чл. 2 на договора за заем е записано, че върху заемната парична сума не се начислява лихва. Тази клауза не означава, че заемодателя се е отказал от правото си по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при забава на длъжника да претендира обезщетение за забава, а означава, че за периода от сключването на договора, до изтичането на уговорения срок за връщане, не 4 се начислява лихва. Т.е. заемополучателят следва да върне на заемодателя същият размер на главницата, който е получил. При забава относно връщането на сумата обаче, отношенията между стрА.те се уреждат на общо основА.е съгласно разпоредбите на гражданските закони, поради което искът по чл. 86 от ЗЗД е основателен и доказан в посочения по-горе размер.

Относно отговорността за разноските:

При този изход на делото и на основА.е чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за исковото производство в общ размер от 33717,19 евро – за заплатени държавна такса, възнаграждение за в.л. по ССЕ, възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съгл. представен и неоспорен списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Л. Г. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „********, да заплати на Х. В. С. с ЕГН ********** и съдебен адрес гр. София, ул. „******** – чрез адв. Ч., на основА.е чл. 240 ЗЗД сумат от 175000 евро – непогасена главница по договор за заем от 14.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 19.11.2024г. до окончателното плащане; на основА.е чл. 86 ЗЗД сумата от 46096,50 евро обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 175000 евро, за периода от 05.11.2022 г. до 18.11.2024 г.; на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 33717,19 евро – разноски за исковото производство.