Присъда № 39 от 21.06.2024, Районен съд - Видин

МОТИВИ към присъда от № 39/ 21.06.2024 г по НЧХД № 1521/2023 г. по описа на В.ския районен съд, ІV-ти наказателен състав.

Производството пред В.ски районен съд е образувано по депозирана частна тъжба от С.Х.А.С., ЕГН: **********, с адрес: с. Студено буче, обл. М., ул. „Д.А.“, № 1 , срещу К.И.Б. – българин, български гражданин, разведен, неосъждан, висше юридическо образование, практикува адвокатска професия в гр. М., ЕГН 6302143261 с л.к. № 648863744, издадена от МВР М. на 24.04.2020г., престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал.2 във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 147, ал.1 от НК, като на основание чл. 304, във вр. с чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК.

Предявени са и са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове от С.Х.А.С., срещу К.И.Б., за сумата от общо 7000.00лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на деянието, от които 2000.00лв. за нанесена публична обида по чл. 148, ал. 1, т.

1, във вр. с ч. 146, ал.1 от НК и на престъпление по чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1,т. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на извършване на деянието от 29.03.2023г. до окончателното изплащане.

В съдебно заседание тъжителя лично и чрез двамата си повереници поддържа изцяло възведеното обвинение с частната тъжба против подсъдимия и моли за постановяване на осъдителен съдебен акт, и да се уважи изцяло гражданския иск по основание и размер, коакто е предявен пред съда по делото, като претендира и направените по делото разноски.

Подсъдимият лично и чрез защитника си излага съображения за недоказаност от обективна и субективна на предявеното с частната тъжба обвинение, за несъставомерност на деянието, пледира за постановяване на оправдателна присъда и за присъждане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

НЧХД № 282/22г. по описа на Районен съд – Л. е образувано по частна тъжба от К.И.Б. срещу С.Х.А.С., за престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК. По това дело е постъпило становище от К.И.Б., в отговор на молбата на С. за назначаване на съдебно – психиатрична експертиза на Б. с конкретно поставени въпроси към него, което е обективирано в НЧХД № 282/22г. на Районен съд - гр. Л., заведено с вх. 2487/29.03.23г., което в отговор на въпрос № 5:“Какво е общото му състояние,, каква е психологическата му симптоматика, има ли психологични / психични отклонения, от кога датират и каква е диагнозата?“, съдържа следните изрази: “ Струва ми се, че подсъдимия прекалява с факта, че някога е завършил по милост като чуждестранен студент от Сирия тръгнал по пътя на социализма, медицина.

Очевидно си въобразява, че даденото му от нашата държава образование му отваря безгранични възможност и включително да коментира въпроси от 1 психологията и психиатрията, знания от които той не притежава. Все пак да му напомним, че е само един хирург, които отдавна е загубил авторитета, възможността и правото да практикува в област М.. Като хирург дори да беше световен капацитет, той няма знанията на психиатър“. Становището е адресирано до Районен съд – Л. по това дело и завършва с молба да не се уважава искането на С. за назначаване на експертиза на Б..

С. се е запознал със становището и се е почувствал обиден и е приел, че е оклеветен относно изнесени неверни и позорни обстоятелства относно професионалната си квалификация.

Свидетелите Е.Г. и Д.С. – колеги на С., твърдят, че същият е с добра професионална репутация, като твърдят, че се е чувствал потиснат и разстроен поради съмнения в професионалната му квалификация и знаели, че има някакви дела.

От представените и приети от съда писмени доказателства : удостоверение за членство в БЛС, заверено копие от дипЛ.ата на частния тъжител, удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ издадено от МБАЛ в К., трудова книжка, удостоверение от МБАЛ М. ООД, удостоверение от МБАЛ „Х.Б.“- В., удостоверение от „Свети Н.Ч.“ ЕООД гр. Л., длъжностна характеристика на длъжност лекар началник на отделение и удостоверение образна диагностика М. ЕООД, се установява, че С. е задършил висше медицинско образование , член е на Б. лекарски съюз и е работил като хирург в различни медицински заведения.

Така установената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, както и от посочените по-горе писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи помежду си.

Подсъдимият Б. в обясненията си пред съда отрича да е употребявал в писменото си становище обидни изрази или да е разгласявал позорни обстоятелства за С.. Твърди, че целта му е била да не му се назначава поисканата от С. съдебно психиатрична експертиза, в който смисъл е и процесното писмено становище.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът счита,че чрез нормата на чл.102 от НПК законодателя е очертал кръга от факти и обстоятелства,които следва да бъдат доказани в процеса, като е поставено ”доказване на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него”, и това доказване следва да бъде извършено по правилата и способите предвидени в НПК. Изведените правни изводи следва да бъдат единствено възможни (за да е доказано несъмнено съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК) и да не почиват на предположения.

С частната тъжба е повдигнато обвинение срещу подсъдимия за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146 ал.1 и по чл. 148 ал.2 във вр. с ал.1 и във вр. с чл. 147 ал.1 от НК, извършено публично и в условията на идеална съвкупност, обективирано в становище от К.И.Б., по НЧХД № 282/22г. по описа на Районен съд – Л., заведено с вх. 2487/29.03.23г., адресирано до Районен съд – Л. по посоченото дело, като отговор на въпрос 2 по повод направено искане от подсъдимия по това дело С. за назначаване на съдебно – психиатрична експертиза на частния тъжител по това дело Б..

При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и други, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се приписва престъпление, което не е извършил. В разглеждания казус, с описаните факти и обстоятелства в тъжбата е повдигнато обвинение за идеална съвкупност помежду им / което е възможно, когато едновременно се засягат самооценката на пострадалия и обществената оценка за него/, за деяние, извършено публично.

От събраните доказателства по делото не се установява деяние, извършено публично. Съгласно чл. 77, ал. 1 – ал. 4 от Правилника за администрацията в съдилищата /в сила от 22.08.2017 г., издаден от Висшия съдебен съвет, обн.

ДВ. бр.68 от 22 Август 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.91 от 23 октомври 2020г., доп. ДВ. бр.94 от 10 ноември 2023г., попр. ДВ. бр.97 от 21 Ноември 2023г., Глава тринадесета, озаглавена „Достъп до информация“ редът за достъп до информация по делата в съдилищата е следния: „Чл. 77. (1) Съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от съдилищата. (2) Страните по делата и техните представители осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони. (3) Адвокатите осъществяват правото си на достъп до информация по делата съгласно чл. 31 от Закона за адвокатурата, като имат право на свободен достъп и могат да правят справки и без пълномощно по конкретното дело, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверяват чрез представяне на адвокатска карта. (4) Лицата, които не са страни по делото, имат правата по ал. 2 при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба.“ Следователно, достъпът до делата в съдилищата е лимитирано ограничен, което елиминира твърдението в частната тъжба за деяние, извършено публично. В тъжбата и по делото се твърди, че становището е прочетено от С., като не се сочат широк кръг от лица, които са възприели написаното в него.

Процесното становище е адресирано до Районен съд – Л. по посоченото дело, като отговор на въпроси по повод направено искане от подсъдимия по това дело С. за назначаване на съдебно – психиатрична експертиза на частния тъжител по това дело Б.. В частната тъжба се твърди, че Б. е извършил деянието умишлено, тъй като е знаел, че становището му ще бъде прочетено от подсъдимия и от широк кръг лица. В обясненията си в качеството на подсъдим по настоящото дело Б. твърди, че е адресирал становището си в качеството си на страна по делото до съда и че не е имал умисъл и намерение да обижда и клевети частния тъжител по настоящото дело С., а целта му е била съдът да не му назначава съдебно – психиатрична експертиза, което се е случило, тъй като съдът е оставил без уважение 3 искането в тази насока.

В процесното становище се съдържат инкриминираните текстове, с който подсъдимият Б. в хода на първоинстанционното производство по НЧХД № 282/22г. по описа на Районен съд – Л., в качеството си на страна по делото – частен тъжител, е извел своята теза и личното си възприятие за водения спрямо него наказателен процес, както и за искането на подсъдимия по това дело С. за назначаване на съдебно – психиатрична експертиза на Б. поради съмнения относно психичното му здраве. Съставът на престъплението „обида“ предполага изявление, накърняващо доброто име на частния тъжител.

Съставът на престъплението „клевета” може да бъде осъществен при две различни форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление, което той действително не е извършил. Предмет на престъплението по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото. В този смисъл те трябва обективно да са заявени от дееца като реално съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи, ако са неистински. В същото време тези обстоятелства, не трябва да представляват оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

От установената по делото фактическа обстановка може да се направи извод, че инкриминираните изрази са лична оценка на подсъдимия Б. за случващото с воденото НЧХД № 282/22г. по описа на Районен съд – Л., по отношение на искането от С. да му бъде назначена съдебно – медицинска експертиза. Тази оценка е резултат от мисловен процес и анализ на фактите от страна на Б., като резултат от ситуацията, в която се е озовал, в качеството на частен тъжител, при изразено съмнение за влошаване на психическото му състояние, поради твърдението, че приема медикамента „Ксанакс“.

Доколкото няма обективни обстоятелства, които да опровергаят или да потвърдят верността на тези съждения и умозаключения, които са функция от правото на свободно изразяване на гражданите, те не могат да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението обида или клевета и не са елемент от неговия състав. Освен това от доказателствата по делото става ясно, че подсъдимият е счел себе си за пострадало лице от действията на подсъдимия (сега частен тъжител) по повод воденото наказателно дело. С подаването на становище до РС – Л. Б. е целял да даде становище относно необходимостта да му бъде назначена съдебно – психиатрична експертиза, а не да злепостави С. пред съдебния състав и обществото. У подсъдимия Б. не са се съдържали представи за позорен характер на сочените факти, които обективно са били основани на неговата увереност за истинността им. Т.е., той не е действал със съзнание за създаване на отрицателна оценка в обществото по отношение на тъжителя С., респ. резултат от „разгласяването” не е налице. В този смисъл и настоящият 4 състав приема, че в действията на Б. не се доказва умисъл за извършване на престъпление.