Решение № 3749 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3749 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110161291 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 247 от ГПК съдът по свой почин или по молба на страните може да поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка. С молба от 29.12.2025г. от името на ищеца е направено искане за допълване на диспозитива на решението по отношение на присъдената сума от по 8574 лева ежемесечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на възнаграждение за болногледач.

Подчертава се, че съдът не е посочил началният момент, от който сумата подлежи на изплащане, а именно считано от датата на подаване на исковата молба.

В предоставения срок от страна на ответника не е изразено становище.

При съобразяване на посоченото в молбата от 29.12.2025г съдът намира следното:

Настоящият състав намира, че е сезиран с искане по чл. 247 ГПК, доколкото правната квалификация на искането се определя от съда. В настоящия случай от изложеното от самия ищеца в молбата от 29.12.2025г е видно, че същият не твърди да липсват изложени мотиви за уважаване изцяло на исковата му претенция по отношение на имуществените вреди под формата на възнаграждение за болногледач, а твърди пропуск на съда да обективира това в диспозитива на решението. Във връзка с това следва да се посочи, че по отношение на разликата между понятията „очевидна фактическа грешка“ по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК и „непълно решение“ по смисъла на чл. 250 ГПК е налице константна практика на ВКС /напр. решение № 475/26.10.2010 г. по гр. д. № 881/2010 г. на ВКС, ГК, ІI г. о. на ВКС, решение № 168/02.08.2013 г. по гр. д. № 580/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 118/30.07.2018 г. по гр. д. № 3047/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50089/13.03.2024 г. по т. д. № 2201/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, съгласно която очевидна фактическа грешка 1 е налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда в мотивите на съдебното решение и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебното решение. Непълно съдебно решение е налице тогава, когато липсва изобщо формирана и изразена воля на съда по част от спорния предмет на делото, както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив. Когато, видно от мотивите на съдебното решение, съдът е формирал воля по целия спорен предмет /по цялото спорно право, когато то е делимо, респ. по целия размер на предявения паричен иск, по всички предявени по делото съединени искове и др./, но е пропуснал да изрази част от така формираната своя воля в диспозитива на съдебното решение, е налице очевидна фактическа грешка, а не непълнота на съдебното решение.

В конкретния случай съдът в мотивите на решението си е приел, че предявеният иск по чл. 200 КТ относно имуществените вреди касаещи нуждата от болногледач е изцяло основателен, т.е че сумата се дължи от посочения от ищеца начален момент считано от датата на исковата молба. Предвид това следва тази воля, включваща и началния момент от който сумата се дължи, да бъде възпроизведена в диспозитива.

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК решение № 22709/11.12.2025г. по гр.д.№ 61291/2024г. по описа на Софийски районен съд, 153ти състав, като СЛЕД ИЗРАЗА „ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр... да заплати на А. Б. О., ЕГН **********, гр. ., на основани чл. 200 КТ, сумата от 499 945.40 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени физически болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука от 01.11.2023 г., призната за трудова с разпореждане № 33665/08.01.2024г, ведно със законната лихва от настъпване на деликта 01.11.2023г до окончателно изплащане на вземането, сумата от 123 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение, ведно със законната лихва от датата на последния разход – 19.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от по 8574 лева ежемесечно, изплащани месечно и представляващи обезщетение за имуществени вреди под формата на възнаграждение за болногледач, пожизнено, дължими до 15-то число на месеца, за който се отнасят“ ДА СЕ ЧЕТЕ „считано от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2024г.“

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2