Решение № 111 от 18.03.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Костинброд, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850100547 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – В. М. Б. от гр. П., чрез адвокат С. Л. от АК Ловеч, с която иска да бъде признато за установено, че ответникът - „Е.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление в с. Г. му дължи неплатени трудови възнаграждения, както следва: за месец януари 2021 г. в размер 387.63 лева. ведно с мораторна лихва в размер 35.15 лева за периода от 28.02.2021 г. до 20.01.2022 г., неплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2021 г. в размер 151.32 лева. ведно с мораторна лихва в размер 12.42 лева за периода 31.03.202 г. - 20.01.2022 г., неплатено трудово възнаграждение за месец март 2021 г. в размер 168.99 лева, ведно с мораторна лихва в размер 12.49 лева за периода от 30.04.2021 г. до 20.01.2022 г. както и обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение от 650 лева, дължимо на основание чл. 221, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 327, ал. 1,т. 2 от КТ, ведно с мораторна лихва в размер 48.03 лева за периода от 30.04.2021 г. до 20.01.2022 г., както и законна лихва върху посочените суми, считано от 21.01.2022г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в РСКостинброд/ до окончателното изплащане на сумите.

Претендира разноски.

Твърди, че е работил при ответника на длъжност директор производство с трудов договор от 12.03.2019 г., като с допълнително споразумение от 04.01.2021 г. е променена длъжността му в дърводелец мебелист, като е договорено възнаграждение в размер на 650 лева.

Твърди, че със заявление от 29.03.2021 г. е прекратил трудовия договор на основание 1 чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, като е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на същата дата и е издадена служебна бележка за неизплатените трудови възнаграждения.

Претендира и лихва върху всяко едно от неплатените възнаграждения от момента на дължимостта им.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично. От страна на упълномощения представител е поискано гледане на делото в негово отсъствие.

Претендира разноски. Представя списък.

Ответникът не изразява становище в срока за отговор на исковата молба. В заповедното производство е подадено възражение, в което посочено, че се дължи само сума от 707.94 лева за неизплатено трудово възнаграждение. Към възражението е приложена служебна бележка за тези задължения. Такава бележка е представена и от ищеца с ИМ.

Ответникът не се явява и в проведеното съдебно заседание, след като е редовно призован.

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, след като по заявление на ищеца е издадена заповед № 48/17.02.2022 г. по ч.гр.д. № 42/2022 г. по описа на съда, която е връчена на ответника и в срок е постъпило възражение, след което в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК и след даване на указания за това е предявен настоящия иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим, а по същество основателен, след като съдът намира за доказано наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника, по което е налице неизпълнение на задължения от страна на ответника както за изплащане на трудовото възнаграждение, така и за неизплатена сума за предизвестие, както изиска КТ.

Ищецът е ответника са се намирали в трудово правоотношение за периода от неустановен точен момент през 2018 г. /годината е цитирана в последното доп. споразумение от 04.01.2021 г./ до 29.03.2021 г., когато със заповед е прекратен трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

Последната длъжност на ищеца е „дърводелец мебелист“, която е заел с допълнително споразумение от 04.01.2021 г., в което е уговорено същото така, че възнаграждението е 650 лева месечно, осемчасов работен ден и договора е за неопределено време. Изрично е посочено в доп. споразумение, че изменението е в сила от 01.01.2021 г.

Предвид цитираната служебна бележка и изявлението на ответника в заповедното производство съдът приема за доказано/признато от ответника, че за периода януари – март 2021 г. не е изплатено изцяло дължимото трудово възнаграждение на ищеца, а именно за сумата от 387.63 лева за месец януари 2021 г., сумата от 151.32 лева за месец февруари 2021 г. и сумата от 168.99 лева за месец март 2021 г.

2

Извън това в тежест на ответника е да докаже изпълнение на едно от основните си задължения по КТ – чл. 128, т. 2, а именно да заплаща възнаграждение за положения труд.

Доколкото е уговорен минимален размер на трудовото възнаграждение и липсват възражения за недобросъвестно изпълнение на трудовите задължения от ищеца е безпредметно обсъждане дали се дължи трудово възнаграждение в размер на МРЗ за страната на основание чл. 245 от КТ.

Предвид това е основателна претенцията на ищеца за признаване за установено, че ответникът му дължи трудово възнаграждение за посочените месеци и в посочените размери.

Ответникът е в забава за заплащане на тези суми, считано от кряя на всеки месец, за което се дължи трудовото възнаграждение, съответно лихвата за забава в размер на законната лихва за периода от възникване на всяко едно от задълженията за съответните месеци – края на всеки месец, до 20.01.2022 г. - подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на сумата от 41.45 лева за неизплатеното възнаграждение за месец януари 2021 г., като изчислението на съда на база изиску емост от 31.01.2021 г., съответно за неизплатеното възнаграждение за месец февруари 2021 г. е в размер на 13.74 лева за период с начален момент 28.02.2021 г. и за неизплатеното възнаграждение за месец март 2021 г. обезщетението за забава е в размер на 13.99 лева с начален момент на периода 29.03.2021 г. – дата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Доколкото обаче от ищеца се претендира обезщетение за забава в размер на по-малка сума от изчислените от съда и липсва изменение на претенцията следва да бъде присъдено поисканото с ИМ.

Основателна е претенцията и за заплащане на обезщетение за срока на предизвестието. Основание за това на първо място прекратяването на договора на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, който дава право на работника без предизвестие да прекрати трудовия договор при забава в изплащане на трудовото възнаграждение. Именно на това основание, със изявление от 29.03.2021 г. ищеца е уведомил работодателя за прекратяване на трудовия договор на това основание и конкретната разпоредба е включена и в заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение.

На основание чл. 221, ал. 1 от КТ и предвид конкретното основание за прекратяване на трудовия договор работника, в случая ищеца има право да получи и обезщетение за срока на предизвестието, което при безсрочен договор е в размер на 30 дни или един месец, тоест ищецът има право да получи възнаграждение за един месец в размер на сумата от 650 лева.

Това обезщетение се дължи от момента на прекратяване на тр. д-р, съответно от този момент ответника е в забава и дължимото обезщетение за това до 20.01.2022 г. е в размер на 53.80, но както и по претенциите за обезщетение за забава върху неизплатените трудови възнаграждения с ИМ се претендира по-малко сума и то от 30.04.2021 г. и при липса на изменение на претенцията съдът ще присъди поисканото като размер и период.

Липсват възражения на ответника които да бъдат обсъдени, като с оглед на 3 несъмнено установените факти от представените писмени доказателства и изричните законови разпоредби, които са цитирани такива биха били неоснователни.

Основателно е искането за присъждане на законна лихва за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.01.2022 г.

Основателно е искането за присъждане на обезщетение за направени разноски. В заповедното са направени такива в размер на сумата от 29.32 лева за заплатена ДТ /неправилно събрана/ и сумата от 350 лева за адвокатско възнаграждение.

По исковото производство са направени разноски в размер на сумата от 350 лева за адвокатско възнаграждение.

Посочените суми следва да бъдат присъдени като обща сума от 729.32 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ОТВЕТНИКА „Е.“ АД, ЕИК: ********,

ДЪЛЩЖИ НА ИЩЕЦА В. М. Б., ЕГН **********, общата сума от 1 466.03 /хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и три стотинки/ лева, в това число: неплатено трудово възнаграждение за месец януари 2021 г. в размер 387.63 лева, ведно с мораторна лихва в размер 35.15 лева за периода от 28.02.2021 г. до 20.01.2022 г., неплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2021 г. в размер 151.32 лева. ведно с мораторна лихва в размер 12.42 лева за периода 31.03.202 г. - 20.01.2022 г., неплатено трудово възнаграждение за месец март 2021 г. в размер 168.99 лева, ведно с мораторна лихва в размер 12.49 лева за периода от 30.04.2021 г. до 20.01.2022 г., както и обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение от 650 лева за предизвестие на основание чл. 221, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 327, ал. 1,т. 2 от КТ, ведно с мораторна лихва в размер 48.03 лева за периода от 30.04.2021 г. до 20.01.2022 г., както и законна лихва върху общата сума, считано от депозиране на заявлението по чл.

410 от ГПК - 21.01.2022 г., до окончателното изплащане на сумите, като сумите са дължими по заповед за изпълнение № 48/17.02.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 42/2022 г. по описа на РС Костинброд.

ОСЪЖДА „Е.“ АД, ЕИК: ********, ДА ЗАПЛАТИ НА В. М. Б., ЕГН **********, сумата от 729.32 /седемстотин двадесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ лева за направените разноски по ч.гр.д. № 42/2022 г. по описа на РС Костинброд и по настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от получаването му пред Софийския окръжен съд.

Препис от решението да се изпрати на страните.

4

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

5