Решение № 89 от 17.05.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Сливен, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева в присъствието на прокурора Д. Ив. С. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600018 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 135 / 26.10.2022г. по НОХД № 728 / 2022г. на Районен съд – Сливен подс. М. И. И. е призната за виновна в това, че в периода от месец март 2021г. до месец ноември 2021г. включително в гр. ***, в условията на продължавано престъпление, след като е осъдена с протоколно определение за одобряване на спогодба от 15.03.2021г. по гр.д. № 3951/2020г. на РССливен, влязло в сила на 15.03.2021г. да издържа свои низходящи – И. А. И., роден на ***, А. А. И., роден на *** и Х. А. И., родена на ***, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 месечни вноски за всяко едно от децата в размер на 1462,50 лв. за всяко дете, или общо 4387,50 лева, поради което и на основание чл. 183, ал.1, вр.чл. 26, ал.1, вр.чл. 54, ал.1 от НК и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Със същата присъда подс. И. е осъдена да заплати на А. Т. И. сумата от 420 лв., представляваща направени от него разноски за правна защита и съдействие.

Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест от прокурор при РП – Сливен, в който се твърди, че при разглеждането на делото и постановяването на присъдата било допуснато съществено 1 нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на защита на подсъдимата, като не били спазени законовите изисквания за провеждане на производството в нейно отсъствие. Насроченото на 28.09.2022г. разпоредително заседание, за което била редовно призована, но не се явила без да посочи уважителни причини за неявявано си, било проведено в нейно отсъствие без да й бъде назначен защитник. Съдебното заседание било насрочено за 26.10.2022г. и подсъдимата отново редовно призована, не се явила и не посочила уважителни причини за неявяването си.

Районният съд разгледал делото и постановил присъда, въпреки че не бил назначил служебен защитник на подсъдимата.

Прокурорът счита, че било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подс. И., тъй като съгласно чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК адвокатската защита била задължителна, когато делото се разглеждало в отсъствие на обвиняемия.

Предлага въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание представителят на ОП - Сливен поддържа искането и моли въззивният съд да го уважи като основателен. Счита, че при разглеждане на делото и постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, което е основание за отмяна на присъдата. В нарушение на правилата по чл. 94, ал. 1 т. 8 от НПК районният съд не е назначил на подсъдимата защитник, предвид задължителното изискване на закона, в случай, че делото се гледа в нейно отсъствие. Това обосновавало необходимостта първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Повереникът на частния обвинител предоставя на съда да реши дали протеста е основателен.

Частният обвинител изразява съгласие със становището на повереника си.

Подсъдимата, редовно призована, не се явява. Назначеният й служебен защитник споделя становището на прокуратурата. Счита протеста за основателен. Действително било допуснато абсолютно процесуално нарушение, нарушаващо правата на подсъдимата, поради което съдебният акт следвало да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Сливенският Окръжен съд, след като обсъди доводите и съображенията на страните и служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намира за установено СЛЕДНОТО:

Подс. М. И. И. е на ***, българска гражданка, с основно образование, не 2 работи, не е омъжена, не е осъждана.

Подс. И. и частният обвинител А. Т. И. се запознали през *** и заживели на семейни начала. По време на съвместното им съжителство се родили трите им деца - И. А. И., роден на ***, А. А. И., роден на *** и Х. А.

И., родена на *** като трите деца били припознати от А. Т. И.. През месец *** подс. М. И. и частния обвинител А. Т. И. се разделили. С протоколно определение за одобряване на спогодба от 15.03.2021г. по гражданско дело №3951/2020г. на PC- Сливен, влязло в сила на 15.03.2021г. упражняването на родителските права спрямо трите деца било предоставено на бащата и бил определен режим на лични отношения и контакти на децата с майката. Със същият съдебен акт подс. М. И. била осъдена да изплаща месечна издръжка в размер на 162,50 лева на всяко от трите деца чрез баща им и законен представител А. Т. И.. След влизане на съдебния акт в сила подс. М. И. изпратила с пощенски записи сумата от 200 лева на 09.04.2021г. като посочила, че това е издръжка за месец април 2021г. за трите деца и сумата от 180 лева на 26.05.2021г.- издръжка за месец май 2021г. Подсъдимата била в затруднено финансово положение и не можела да изпраща цялата дължима от нея сума. През следващите месеци продължила да изпраща чрез „Български пощи“ ЕАД пари на И., а именно сумата от 100 лева на 28.06.2021г., сумата от 100 лева на 23.09.2021г. и сумата от 100 лева на 25.10.2021г. Така, за периода по обвинителен акт - от месец март 2021 г. до месец ноември 2021 г. включително, подс. И. не е заплащала в пълен размер дължимата за трите си деца месечна издръжка от по 162,50 лева за всяко дете за два и повече поредни месеца, а именно - 9 месечни вноски за всяко едно от децата, в общ размер на 4 387,50 лева. Заплатила е само общо сумата 680 лева.

На 26.11.2021г. подс. М. И. претърпяла инцидент с падане и получила тежка гръбначна травма, след което долните й крайници се обездвижили напълно. С експертно решение № 90377 от заседание № 022 от 01.02.2022г., издадено от Обща ТЕЛК към МБАЛ „Д- р И. Селимински“ АД- гр. *** на подсъдимата била определена 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ за срок от 2г. с диагноза „Контузия и оток на гръдната част от гръбначния мозък“.

При така установената по несъмнен начин от събраните еднопосочни гласни и писмени доказателства фактическа обстановка, законосъобразен и правилен се явява извода на първостепенния съд, че подс. И. е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Обект на това престъпление са обществените отношения, свързани със семейството и осигуряването на ежедневните нужди на децата. В рамките на тези отношения, до навършване на пълнолетие, децата са неработоспособни, а родителите са длъжни да ги издържат т. е. да осигуряват средства и да задоволяват ежедневните нужди на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (арг. чл. 125, ал. 1 и чл. 143, ал. 2 от СК ). Издръжката трябва да им се предоставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните 3 последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно (арг. чл. 146, ал. 1 от СК ), като прекратяването на брака, респ. прекратяването на съжителството на съпружески начала, не освобождава родителя от това задължение (арг. чл. 59 от СК). Предвид това, престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК намира своя обективен израз в неизпълнение, чрез съзнателно бездействие, на влязло в сила решение или приравнена към него спогодба за плащане на издръжка, ако това неизпълнение е в размер на две или повече месечни вноски. По своята правна същност престъплението е продължено, чийто престъпен резултат се изразява в забава и/или липса на плащането на две или повече дължими месечни вноски за издръжка, като при задължение за плащане на издръжка на две и повече ползващи се лица е налице и друга правна фигура – продължаваното престъпление по чл. 26 от НК. Налице е разнопосочна съдебна практика по отношение правната квалификация на деянията в случаите, когато деецът не заплаща издръжка на повече лица – в някои съдебни решения се приема, че се касае за едно престъпление, което е усложнено по резултата си, други състави приемат, че е налице реална съвкупност от престъпления по смисъла на чл.

23, ал. 1 от НК, а трети приемат, че е налице продължавано престъпление по смисъла на ч л . 26, ал. 1 от НК . Настоящият въззивен състав намира за законосъобразно и правилно решението на първостепенният съд да квалифицира престъпните деяния на подс. И. като едно общо, продължавано престъпление по чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК , въпреки обвинителната теза на прокуратурата, която разглежда инкриминираните деяния като три отделни престъпления, осъществени в условията на чл. 23, ал. 1 от НК .

Налице са повече от едно деяние (в случая три), тъй като съществуват отделни задължения за заплащане на издръжка, които деецът нарушава с бездействието си, като е възможно за всяко неизпълнение да съществуват и различни мотиви. Позовавайки се на Решение № 424 от 22.12.2014 г. по н. д.

№ 1345/2014 г., І н. о. на ВКС и споделяйки мотивите изложени в него, въззивният съд приема, че в разглеждания казус е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК . Неизплащането на дължима издръжка през определен период от време на определено лице следва да се осмисли като „еднородна проява" по смисъла на ч л . 26, ал. 1 от НК , осъществяваща състава на едно и също престъпление – такова по чл. 183, ал.

1 от НК. Няма пречка да се обединят в едно продължавано престъпление две или повече продължени деяния, ако са налице условията на чл. 26, ал. 1 от НК (в този смисъл е ТР № 3/1971 г. ОСНК). Въззивният съд приема, че в случая прилагането на правната фигура на ч л . 26 от НК е и по-благоприятна за подсъдимия от тази по чл. 23 от НК. С оглед горното, следва да се приеме, че в разглеждания казус е налице едно единно продължавано престъпление, а не множество от престъпления по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК , както е приела прокуратурата.

Изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление се осъществява чрез бездействие - пълно или частично неплащане на 4 определените като издръжка месечни вноски за период от повече от два месеца. В конкретният случай, престъпното бездействие на подсъдимата е продължило непрекъснато девет месеца, касателно всяко едно от трите й деца. Налице е неточно изпълнение от страна на подс. И. досежно задължението й за заплащане на издръжката. Тя е осъдена да плаща издръжка на децата си в общ размер 487,50 лева месечно. Правилата за изпълнение на задълженията от длъжника към кредитора са уредени в чл. 63 и сл. от ЗЗД .

Съгласно чл. 68, б. „а" от ЗЗД паричните задължения са носими изпълнението трябва да се извърши в местожителството на кредитора.

Съгласно чл. 66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. От събраните доказателства се установи, че подс. И. не е заплащала присъдената на децата й месечна издръжка изцяло чрез техния баща и законен представител, а за инкриминирания период е заплатила общо сумата от 680 лв., което по същността си представлява неточно изпълнение на парично задължение, а частният обвинител, разпитан в качеството на свидетел, потвърждава, че е приемал частични плащания.

Неточното изпълнение според гражданскоправната теория е вид неизпълнение, а изплатената от подсъдимата сума не влияе на правната квалификация на деянието и неговата обществена опасност, както и върху наказателната й отговорност. Поради това, не следва обжалваният съдебен акт да бъде коригиран в тази насока.