Акт от 09.03.2023, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 53

Велико Търново, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, VII-ми адм. състав, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА

ДАБКОВА при секретаря С.Ф. и в присъствието на прокурора

........................................................................... разгледа докладваното от съдията адм.дело № 507/2022г. по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.27, ал.2 от ЗПП.

Образувано е по Жалба, вх. №

3950/15.07.2022г. в АСВТ, подадена от В.С.С. ***.

Оспорва се Решение № 21-207-1990/20.06.2022г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което се прекратява правната помощ предоставена на В.

Ст. С., въз основа на Решение № 1110/20.07.2021г. на НБПП и се освобождава от задълженията му назначения по ЗПП ***от ВТАК.

Оспорващият не е доволен от посоченото Решение. Според ръкописната му жалба, счита, че неправилно му е прекратена правната помощ.

Всъщност той е искал смяна на адвоката, защото *** С.не му съдействала да заведе иск за непозволено увреждане към бившия му работодател. Тя заявявала, че не може да се води дело за трудова злополука, защото има влязло в сила разпореждане на НОИ, с което злополуката не е призната за трудова. Моли съда да отмени Решението за прекратяване на правната помощ и да му бъде назначен друг адвокат.

В съдебно заседание се явява лично.

Поддържа жалбата и иска отмяна на Решението на НБПП. Въпреки многократните разяснения от страна на съда за предмета на делото, В. С. иска назначаването на експертиза за установяване на здравословното му състояние и съдът да сезира прокуратурата за извършени от лекарите престъпления по неговия случай. Иска да му бъде назначен друг адвокат, за да получи правна помощ за завеждане на иск за вреди срещу тези доктори, които не били посочили, че е претърпял трудова злополука. Иска да се предяви и иск за претърпяна увреда на работното място, защото давността била пет години и вече изтекла голяма част от този период. Не претендира разноски. С вх. № 837/16.02.2023г. представя ПЗ, в срок предоставен от съда.

Ответникът – председателят на Националното бюро за правна помощ, действащ чрез упълномощения юрисконсулт, оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Според ПП на ответника оспореният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентния АО, в установената от закона форма, при спазване на административно производствените правила. Счита, че по съдържание съответства на приложимия материален закон и целта на същия. Намира за безспорно доказано, че назначения ***по ЗПП е оказал необходимата консултация на В. С./многократно/ и не са били налице основания за последващи правни действия. Поради това правилно е прекратена правната помощ. По изложените съображения ПП на ответника пледира жалбата да бъде отхвърлена от съда. Претендира да бъдат присъдени в полза на НБПП разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът констатира, че оспорването e заявено от адресата на акта, при наличие на правен интерес, в преклузивния срок/ Решението е съобщено на 06.07.20225г., а жалбата е депозирана на 12.07.2022г./, против индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. АСВТ е родово и местно компетентния съд.

Еднозначният извод от тези констатации е, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения по фактите и правото:

С Определение от 02.08.2022г. съдът указа на ответника по оспорването да установи пред съда, че са се осъществили фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнение на законовите изисквания при издаването му. В това число наличието на предпоставките по чл.24, ал.1, т.1 и т.2 от ЗПП, на които се е позовал в акта си.

Релевантните за спора факти се установяват по писмени и гласни доказателствени средства. Писмените, представени с административната преписка и допълнително в съдебно заседание от ответника и жалбоподателя не са оспорени по реда на чл.193 от ГПК.

По искане на ответника в о.с.з. на 09.02.2023г. е разпитана като свидетел *** Стасинопуло, назначена от НБПП, за да консултира жалбоподателя.

В хода на съдебното следствие, без да съобрази многократните указания и разяснения на съда за предмета на делото, жалбоподателят представя множество писмени документи. Една част касаят здравословното му състояние и претърпените оперативни интервенции и рехабилитация. Изразява недоволство от органите на медицинската експертиза.

Иска наказателна отговорност за личния лекар и специалист ортопед от В. Търново.

Друга част от документите сочат, че С. е ангажирал множество държавни институции с жалби и сигнали по същия случай/Омбудсмана, Министерски съвет, Министерство на здравеопазването, ИА“Медицински надзор“, РЗИ-В. Търново, от МП е искал финансова компенсация като пострадал от престъпление/л.295/ и др./.

Представени са и доказателства, че е станал повод за иницииране на разследване от органите на МВР за причинена телесна повреда при твърдяната трудова злополука, претърпяна на 25.01.2019г. – прокурорска преписка № 127/2020г. на РП –В. Търново. Видно е и това, че е сезирал Висшия адвокатски съвет за дисциплинарно производство срещу *** С.и колегата й в същата кантора.

Във връзка с горното при преценка на доказателствата съдът не обсъжда тези, неотносими към очертания с доклада предмет на спора.

Настоящият състав на ВТАС взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните. Обсъди събраните при съдебното следствие относими писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка. В резултат на тази аналитична дейност прие за установено по фактите следното:

1. По декларация за трудова злополука/вж. л.180/, подадена от С. в ТП на НОИ София вх. № 1001/28.10.2019г. е проведено разследване по реда на чл.58 от КСО. С Разпореждане № 28931/27.12.2019г. на длъжностното лице по чл.60 от КСО, действащо при ТП на НОИ София, декларираната злополука на 25.01.2019г. не е призната за трудова. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

2. На 13.01.2020г. В.С. сезирал Районна прокуратура В.

Търново с жалба/л.176 по повод твърденията му за трудова злополука на 25.01.2019г. Образувана е прокурорска преписка № 127/2020г. Разследването е приключило с Постановление от 09.03.2020г. за отказ да се образува досъдебно производство по посочената преписка, поради липса на данни за престъпление по чл.134, ал.1 от НК. Постановлението на РП-ВТ е преминало инстанционен контрол и е потвърдено с Постановление № 1939/22 от 12.07.2022г./вж. л.258/.

3. Със заявление вх. № 21-207-1190/30.06.2021г./вж. л.190 от делото/ В.С. е поискал да му бъде предоставена правна помощ. Посочил е, че иска „... да води гражданско дело с правно основание чл.49 от ЗЗД за претърпени имуществени и неимуществени вреди по време на изпълнение на трудови задължения”. Освен това е вписано, че желае да бъде определена *** И. С.от ВТАК.

4. С последващо заявление от дата 12.07.2021г. В. С. сочи, че иска правна помощ за завеждане на дело за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за трудова злополука. Освен това е посочил, че иска да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза за установяване на характера на телесната увреда и почеркова криминалистична експертиза на Габриел Георгиев Енчев, защото бил паднал пред него, а той впоследствие се оказал в болничен, вклч. на 25.01.2019г.

5. В рамките на образуваното по първото заявление адм. производство са събрани служебно доказателства. По преценка на водещия производството АО, доколкото двете заявления касаят един и същ проблем, те са обединени в общо производство. В резултат е постановено Решение № 1110/20.07.2021г. на председателя на НБПП, с което на В.С. е предоставена правна помощ със следния предмет, цитирам: „.. да се предостави правна помощ - за консултация, като заявителят следва да представи на адвоката копие от постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 09.03.2021г., постановено по преписка № 127/20г. по описа на РП-Велико търново, с което авокатът да се запознае, а при наличие на основания за подготовка на документи за завеждане на дело за обезщетение за претърпени вреди по време на изпълнение на трудови задължения” - /вж. л.146/.

6. С Решение №

22-207-1990/22.07.2021г. на НБПП да окаже правна помощ е назначена *** И. ***.

7. С Молба вх. № 21-207-1990/23.05.2022г. в НБПП В. С. е заявил, че не е доволен от назначения му адвокат. В тази връзка на 06.06.2022г. председателят на НБПП е изискал от *** С.да представи информация провела ли е консултация със заявителя и налице ли са основания за завеждане на дело.

8. ***С.депозира становище с вх. №

21-207-1990/14.06.2022г. в НБПП, с което заявява, че е провела множество консултации със С., като по отношение на иска за непозволено увреждане му е обяснила, че трябва да установи истиннота на твърденията си с доказателства, а ако загуби делото ще понесе разноските. Първоначално не и е предоставил Постановлението на прокурора и се е наложило тя да се снабди с него, а впоследствие и е представено и разпореждането на НОИ за декларираната трудова злополука.

9. Междувременно преди да получи писмото от НБПП *** С.е депозирала молба, входирана на 10.06.2022г. в НБПП/вж. л.60 от делото/, с която иска да бъде освободена от задължението да подпомага С., защото въпреки могократните консултации неговите искания се различават от изграденото от нея становище и виждане за последващи съдопроизводствени действия.

10. При тези данни председателят на НБПП като констатира, че правна помощ е предоставена в необходимия вид и обем и не се налагат последващи действия, прекратява предоставянето й и освобождава *** С.от задълженията й с оспореното понастоящем Решение от 22.06.2022г.

11. Недоволен от това развитие на нещата на

27.07.2022г. В. С. е подал жалба пред Висшия адвокатски съвет срещу *** С./вж. л.351/, но дисциплинарно производство не е образувано.

12. Разпитана в качеството на свидетел в настоящия процес *** С.разкрива следните факти от значение за спора:

12.1. Първоначално консултирала В. С. през лятото на

2021г. в рамките на проект, част от Норвежкия финансов механизъм. След известно време той посетил кантората й с решение от НБПП за консултация и ако прецени, след предоставяне на нужните документи, да бъде заведено дело за обезщетение от претърпени вреди от трудова злополука. Независимо от непредставянето на документи адвокатът твърди, че е дала многократни консултации на С.. Той твърдял, че има трудова злополука, но не и представил никакви доказателства за това - нито посочил свидетели. Не и е било представено и Разпореждането от НОИ, с което вече му е било отказано признаването на инцидента за трудова злополука. Потвърждава, че са и били представени медицински документи, но постановление за отказ от образуване на наказателно производство – не, както и разпореждането от НОИ, с което не се признава инцидентът за трудова злополука. В края на лятото на 2021г. В. С. си взел всички документи.

12.2. Разпореждането на НОИ и постановлениетона РП-ВТ и били представени на много по-късен етап - през месец май 2022г. С. твърдял, че има новото доказателство, но всъщност и представил писмо от Омбудсмана на Република България, където подробно било описано всичко, за което *** С.вече била консултирала В.С.. По негово настояване изготвила жалба срещу постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, макар да не е била назначена от НБПП за този въпрос.

12.3. Относно искането за обезщетението за вреди от трудова злополука *** С.разяснила, че е неоснователно, т.к. е налице разпореждане от НОИ, че не става въпрос за трудова злополука. По отношение възможността за иск за непозволено увреждане от С. не е бил осигурен свидетел, който да каже, че е претъпял инцидент на работа или някакъв документ, потвърждаващ твърденията му. Било му е разяснено, че без доказателства защитата в съда е невъзможна, а при загуба на делото ще понесе и разноските. Свидетелят подчертава, че е разяснила на С. правата му много подробно и обстойно. Становището й изцяло се припокривало с това на Омбудсмана. Съжалява, че тя не е оформила своето в писмен вид.