Решение № 3108 от 21.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3108 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20241100110048 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. В. Т., ЕГН: **********, с адрес: с. Чепинци, Столична община, ул****, чрез адв. И. Ю. от САК, срещу И.

В.

Х., с ЕГН:**********, с адрес: с. Чепинци, Столична община, ул. ****, с която е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД, с който ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие виновно причинена от ответника средна телесна повреда на 02.12.2022г., изразяваща се в счупване на носните кости с разместване по дължина и ширина на костните фрагменти, с установено затруднено носно дишане, което гравматичното увреждане е реализирало медико- биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, а именно по отношение на Ц. В. Т. и М.С.М. и е извършено по хулигански подбуди - извършено е на обществено място - улично пространство, без деецът да е бил провокиран или предизвикан от Ц. В. Т. и М.С.М., без наличието на лични мотиви, при демонстрация както на собствено чувство за налагане на справедливост, така и на безнаказаност и пренебрежение към установените от закона правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност, за което е признат за виновен и осъден с присъда № 305/15.05.2024 г., постановена по НОХД № 3519/2024 г. по описа на CPC, НО, 116 състав (влязла в законна сила на 31.05.2024 г.), ведно със законна лихва върху главницата, считано от момента на довършване на престъплението, а именно от 02.12.2022 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.

Ищецът твърди, че с присъда № 305/15.05.2024г., постановена по НОХД № 3519/2024 г. по описа на CPC, НО, 116 състав (влязла в законна сила на 31.05.2024 г.), ответникът е 1 признат за виновен в това, че на 02.12.2022 г.. около 22:00 ч. в с. Чепинци, СО. на ул.

..Възрожденска“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата на Ц. В. Т., му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с разместване по дължина и ширина на костните фрагменти, с установено затруднено поено дишане, което травматичното увреждане е реализирало медико - биологичния признак постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по отношение па повече от едно лице. а именно по отношение на Ц. В. Т. и М.С.М. и е извършено по хулигански подбуди - извършено е на обществено място - улично пространство, без деецът да е бил провокиран или предизвикан от Ц. В. Т. и М.С.М., без наличието на лични мотиви, при демонстрация както на собствено чувство за налагане на справедливост, така и на безнаказаност и пренебрежение към установените от закона правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12. вр. чл. 129. ал. 2. вр. ал. 1, вр. чл. 130. ал. 1 от МК. поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12. вр. чл. 129. ал.2. вр. ал. 1. вр. чл.

130. ал. 1 от НК. вр. чл. 54 НК

Вследствие на престъплението и нанесените с него телесни увреждания, ищецът претърпял болки и страдания в един изключително висок интензитет. Преживял сериозен страх, притеснения, стрес и унижения. Наложило му се дългосрочно интензивно лечение.

Нанесените му телесни увреждания били изключително тежки, а поведението на дееца при тяхното причиняване - изключително дръзко. Изпитвал всички горепосочени негативни чувства и продължавал да ги търпя и до днес, а те повлияли изключително тежко на неговото ежедневие. Сериозно бил нарушен ежедневният му начин на живот, сънят м, контактите му с хората, концентрацията му. семейният ми живот. Бях много стресиран. отчаян, уплашен. Нямах желание за нищо. Затворил се в себе си. Семейството му също много страдало.Всички горепосочени неимуществени вреди са пряка последица от престъплението или същите са в пряка причинно-следствена връзка с престъпното деяние на ответника, за което същият е осъден с влязла в сила присъда.

В законоустановения срок ответникът И. В. Х. е подал отговор, с който е заявил, че така предявеният иск е допустим, но оспорва същия по основание и размер, поради което и следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При условията на евентуалност се оспорва иска по размер.

Ответникът оспорва, че ищецът не сочи конкретни неимуществени вреди, нито период на страданието. Твърди, че липсват документи от проведени консултации с психиатър, които да подкрепят твърденията на ищеца. Няма документи и относно другите твърдени здравословни проблеми. Няма доказателства нито за проведеното лечение, нито за резултатите от същото.

Неясни са критериите по които е определен размера на претендираното обезщетение.

Твърди съпричиняване на вредите с бездействие, проявено от ищеца при лечение на последиците от деликта.

2

По допустимостта:

Съдът намира, че производството по делото е допустимо, поради което и следва да се произнесе по съществото.

По основателността:

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки и длъжен до поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За да бъде основателен иск с правно основание чл.45 ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличието на следните елементи на фактическия състав: противоправно деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях и размер на вредата.

Последният елемент от фактическия състав е вина, която се предполага по силата на обозримата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като доказателствената тежест за оборването на презумпцията е на ответника.

Видно от влязла в сила присъда № 305/15.05.2024г., постановена по НОХД № 3519/2024 г. по описа на CPC, НО, 116 състав (влязла в законна сила на 31.05.2024 г.), ответникът е признат за виновен в това, че на 02.12.2022 г., около 22:00 ч. в с. Чепинци, СО, на ул. ..Възрожденска“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата на ищеца - Ц. В.

Т., му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с разместване по дължина и ширина на костните фрагменти, с установено затруднено поено дишане, което травматичното увреждане е реализирало медико - биологичния признак постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по отношение па повече от едно лице. а именно по отношение на Ц. В. Т. и М.С.М. и е извършено по хулигански подбуди - извършено е на обществено място - улично пространство, без деецът да е бил провокиран или предизвикан от Ц. В. Т. и М.С.М., без наличието на лични мотиви, при демонстрация както на собствено чувство за налагане на справедливост, така и на безнаказаност и пренебрежение към установените от закона правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12. вр. чл. 129. ал. 2. вр. ал. 1, вр. чл. 130. ал. 1 от МК. поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12. вр. чл. 129. ал.2, вр. ал. 1. вр. чл. 130. ал. 1 от НК. вр. чл. 54 НК Съгласно чл.300 от ГПК, гражданският съд, който разглежда гражданските последици от деянието, е обвързан от посоченото в присъдата по НОХД № 3519/2024 г. по описа на CPC, НО, 116 състав относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съгласно съдебната практика, намерила израз в Решение № 139 от 29.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 504/2018 г., II г. о., ГК, и Определение № 408 от 10.06.2020 г. на ВКС по т. д.

№ 2498/2019 г., II т. о., ТК, всичко, което присъства в изпълнителното деяние като действие /респ. бездействие/, относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде прието като вече разрешено за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от присъдата.

3

Видно от заключението по СМЕ, неоспорено от страните, вследствие на процесния делект ищецът е получил следните увреждания: мозъчно сътресение, кръвоизлив от носатравматичен, счупване на носните кости с разместване по дължина и ширина на костните фрагменти, затруднено носно дишане , открита рана на носа ( постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Периорбитален оток в ляво, счупване на режещите ръбове на горен ляв централен зъб и долен ляв латерален зъб, състояние след оперативно лечение под обща ендотрахиална упойка.

Травматичния кръвоизлив от носа причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупването на носните кости с разместване по дължина и ширина на костните фрагменти със затруднено носно дишане причинява постоянно разстройство на здравето неопасно за живота; откритата рана на носа причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След проведения УНГ преглед - 10.04.2025г. на Ц. В. Т. се установило персистиращо затруднено носно дишане двустранно, което се потвърждава от образната диагностика- рентгенови данни за постоперативни промени, едемни промени на лигавицата на част от етмоидалните клетки и носни ходове.

Възстановителният период по повод на проведеното оперативно лечение обикновенно по литературни справки, когато не са налични усложнения е около един месец.

При ищеца Ц. В. Т., от проведения УНГ преглед (10.04.2025г.), са установени персистиращи обективни промени в носа- постоперативни с рентгенови данни за оток на носна лигавица и етмоидални клетки които затрудняват носното дишане и създават предпоставки за възпалителни процеси. Установено е, че персистира хронично затруднено носно дишане, което води до нарушен комфорт на дишане, често главоболие, предпоставки за чести възпаления, носна секреция и др.

Видно от заключението по комплексната съдебнопсихологична и съдебнопсихиатрична експертиза, след анализ на споделеното от ищеца Ц. Т. в ретроспектива и резултата от експертното изследване дава основание да се приеме, че претърпяната от него психотравма (понесените травматични увреждания наложили хоспитализация и оперативна интервенция), е довела до разстройство в адаптацията - остра стресова реакция изводима от неочакваното стресогенно преживяване. След това е възникнала невротично-депресивна симптоматика - дистимия, тревожност, чувство за унижение, нежелание за общуване и споделяне, както и поведение на оттегляне от социални контакти, която е нарушила обичайното му психично и социално функциониране за известен период.

Описаната депресивна симптоматика съдържа характеристиките на Протрахирана депресивна реакция в параметрите на Адаптационно разстройство (F43.21 от МКБ Десета ревизия).

Гореописани негативните емоционални преживявания на ищеца са били поинтензивни през първите два месеца след процесната травма, след което постепенно са претърпели обратно развитие, но чувството на напрежение, притеснение и страх когато е извън дома му е останало около година и половина.

4

Независимо, че ищецът не е провел медикаментозно лечение или психотерапевтични консултации, невротичната симптоматика е напълно компенсирана, няма основание да се обсъжда дезадаптивно разстройство към настоящия момент.

При ищеца Т. е възстановено обичайното му психично и социално функциониране, няма основание да се обсъжда трайна промяна в начина му на живот. Единствено е налице информация за редуциране на приятелския кръг.

Ищецът Ц. Т. не съобщава да е бил пациент на специализиран медицински специалист по психиатрия или психология след датата на твърдяното нападение до настоящия момент, който да установи твърдените от него негативни емоционални преживявания изводими от преживяната психотравма. Няма анамнезна информация за проведено медикаментозно лечение или психотерапевтични консултации от ищеца Ц. Т. след процесното нападение.

По делото са разпитани свидетелите Е. Г. Т.а /майка на ищеца/ и В.Б. Х. /брат на ответника/.