Определение № 2735 от 15.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2735 гр. София, 15.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502465 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на З.

В. К. – И. насочена против Определение № 25792/16.12.2025 г., постановено по гр.д. № 14146/2024 г. по описа на СГС, ГО, с което производството по делото е прекратено.

В жалбата, инициирала настоящето производство, се поддържа неправилност на атакуваното разпореждане, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - ТЗ.

Твърди се наличната в Споразумение за финансиране № 2/01.08.2023 г. /от което ищцата жалбоподател черпи материалните си права/ арбитражна клауза да не е относима към процесния правен спор, защото касаела единствено споровете, възникнали при изготвянето, тълкуването, изпълнението и прекратяването на „дружествения договор“, какъвто процесното споразумение не било.

Поддържа се споразумението за финансиране да е отделен от дружествения договор такъв, възникнал по волята на страните като допълнително правоотношение.

Затова в случая следвало да се приложи правилото на чл.20 ЗЗД и както в споразумението, като отделен договор, така и в съдържащата се в него арбитражна клауза да се търси действителната обща воля на страните и всяка уговорка да се разбира във връзка с останалите, с оглед целта и характера на целия договор.

В този смисъл се поддържа и липсата на тъждество между дружествения договор /учредителния документ на ООД по смисъла на чл.115 ТЗ/ и договора за финансиране, сключен между отделните съдружници и дружеството.

Поддържа се, че тълкуването на разпоредбата на чл.VII от Споразумението за финансиране № 2/01.08.2023 г. следва да се извърши при спазване изискването на чл.20 ЗЗД , като се изхожда от действителната воля на страните по споразумението, като жалбоподателката изрично сочи никога да не е изразявала воля евентуалните спорове, свързани със споразумението, да бъдат разрешавани от АС при БТПП.

По подробно изложени доводи в подкрепа на изложените оплаквания се иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В отговора на частната жалба насрещната страна, чрез процесуалния си представител, 1 оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на обжалвания съдебен акт.

З. К. – И. е подала и частна жалба против Определение № 12916/15.06.2026 г., постановено по първоинстанционното дело по реда на чл.248 ГПК, с оплаквания за неговата неправилност, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила.

В жалбата са развити съображения, че ответникът в първоинстанционното производство няма право на разноски, а и да има – присъдените в негова полза от първоинстанционния съд да са прекомерни и да не отговарят на положения труд от адвоката на насрещната страна в рамките на развилото се пред СГС производство, прекратено на ранен процесуален етап.

Предвид на оплакванията в горната насока е поискана отмяна на обжалваното определение, а в условието на евентуалност – намаляване на присъдените разноски в полза на насрещната страна до размер, който да е справедлив и съответен на действителната фактическа и правна сложност на производството.

В отговора на тази частна жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното определение.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

И двете частни жалби са процесуално допустими, като депозирани съответно в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и чл.248, ал.3 във вр. с чл.275, ал.1 ГПК, от надлежно активно процесуално легитимирана страна – ищцата в първоинстанционното производство, срещу съдебни актове, подлежащи на последващ съдебен контрол.

По частната жалба с вх.№ 11979/29.01.2026 г. срещу прекратителното определение.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на последното настоящата инстанция приема за несъстоятелни, по следните съображения:

Частната жалбоподателка е депозирала искова молба с вх.№ 135137/05.12.2024 г. пред СГС, в обстоятелствената част на която е твърдяла, че е обвързана с ответното дружество „Рогозен енержи солюшънс“ООД /в което е съдружник – притежава 275 дяла от капитала му/ със споразумение за финансиране от 01.08.2023 г. Според уговореното в него съдружниците в дружеството предоставили в заем на последното определени парични суми, предназначени за финансиране проектирането на развиван проект от дружеството, представляващ Фотоволтаична електрическа централа.

Изложено е също, че в изпълнение на задължението си по това споразумение/договор ищцата-жалбоподател превела на няколко транша общо сумата от 107 571 лв. /55 000 евро/.

Твърди се за така предоставените парични средства да не било взето решение на ОСС за предоставяне на инвестиционни кредити от съдружниците, поради което и се явявали дадени на дружеството без основание.

Затова е поискано последното да бъде осъдено да ги върне на ищцата по реда на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, а в условието на евентуалност – като прави изрично изявление за разваляне на договора, сумата се претендира по реда на чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД.

В отговора на исковата молба ответното дружество, чрез процесуалния си представител, на първо място е въвело възражение за неподведомственост на спора пред СГС, поради наличието на арбитражна клауза в обвързващото страните по делото споразумение, от което ищцата черпи правата си.

В условието на евентуалност е оспорило предявените искове по основание и размер.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че в обвързващото страните споразумение е налице арбитражна клауза /чл.VII – закон и юрисдикция/, уговорена в съответствие с чл.19, ал.1 ГПК, която валидно обвързва страните и обхваща всякакви претенции, основаващи се на споразумението или произтичащи от него.

Ето защо и т.к. възражението за неподведомственост на спора пред гражданския съд е въведено своевременно от ответника, прекратил производството пред себе си.

2

Въззивната инстанция в решаващия състав намира, че действайки по горепосочения начин СГС не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила така, както се поддържа от частната жалбоподателка.

На първо място се установява от съдържанието на приложеното към исковата молба споразумение за финансиране № 2/01.08.2023 г., /чл.2/, че частната жалбоподателка К. – И. е предоставила на „Рогозен енерджи солюшънс“ООД в заем сумата от 100 000 евро.

Останалите съдружници също са волеизявили, че паричните суми, съответно от 240 000 евро и 100 000 евро, се предоставят от тях в заем на дружеството.

Теорията и съдебната практика са единодушни в разбирането си, че заемът на парични средства и допълнителните парични вноски са отделни способи за кредитиране на дружеството с ограничена отговорност, произтичащи от различни фактически състави.

Така чл.134, ал.1 ТЗ и чл.137, ал.1, т.9 ТЗ установяват, че задължението за допълнителни парични вноски е решение за това на ОСС , а не сключен договор между дружеството и съдружник в него.

За разлика от него договорът за паричен заем е реален такъв, по който всяко едно лице заемодател /не е необходимо да е само съдружник/ предава в собственост на заемателя пари /или др.заместими вещи/, срещу задължението на последния да ги върне, ведно с лихва, ако е уговорена такава.

Поради така посочените отлики между двете основания за финансиране на дружеството се налага предаването на паричната вноска да не е част от фактическия състав, от който възниква задължението за допълнителни парични вноски, докато заемът за потребление е реален договор и за сключването му е необходимо, както постигането на съгласие чрез две насрещни, припокриващи се по съдържание волеизявления, така и предаване на паричната сума или на други заместими вещи, предмет на договора.

Задължението за допълнителна парична вноска е свързано и рефлектира върху членственото правоотношение на съдружника. Възникването на това задължение се предпоставя от наличие на членствено правоотношение към момента на вземане на решението от ОСС в дружеството ограничена отговорност, като съдружникът може да се освободи от отговорност, ако упражни правото си на напускане по чл.134, ал.2 ТЗ - ако доброволно прекрати членството си, като при неупражняването му, неизпълнението на задължение след даден допълнителен срок за издължаване, е основание за изключването му.

При договора за заем не е необходимо заемодателят да има качеството на съдружник, като по правило, ако страна по договора с дружеството е негов член, заемното правоотношение не се отразява върху членствените му права и задължения.

За разлика от договора за заем, вземането на решение от Общото събрание за финансиране чрез допълнителни парични вноски от съдружниците е обусловено от наличие на една от двете установени от закона предпоставки - временна необходимост на дружеството от парични средства, съответно за покриване на загуба.

Законоустановеният източник на задължението за допълнителни парични вноски е решението на ОСС, което няма характер на договор /двустранна сделка/, поради което и допълнителните парични вноски не могат да бъдат предмет на договор /дружествен или друг договор, вкл. предварителен/, сключен между дружеството с ограничена отговорност и съдружник.

При договора за заем се цели предаване на парична сума в собственост на заемополучателя със задължение за връщането й.

При съобразяване на тези съществени различия между двата източника на финансиране на едно търговско дружество, в случая анализът на съдържанието на клаузите на процесното споразумение за финансиране предпоставя еднозначен извод, че по правната си природа същото представлява договор за заем по смисъла на чл.241 ЗЗД.

И т.к. самата ищца-жалбоподател твърди, че процесната сума от 55 000 евро е предадена на дружеството заемател, се налага по силата на постигнатото съглашение да е бил сключен и реален договор за заем.

3

Извод в горната насока еднозначно се налага от изричното съдържание на договора /чл.1 и чл.2 го определят категорично като договор за заем – „заемът, под формата на кредит“/, като в чл. трети /III/ вкл. е уговорена и лихва за предоставянето му, нейният размер /eurobor 12 месеца + 1%/, както и срок за връщане на заемната сума и натрупаната лихва /40 месеца, считано т датата на сключване на споразумението/.

Предвид на изложеното решаващият състав намира несъстоятелни доводите, изложени в частната жалба, касателно неправилността на обжалваното определение, преценено през призмата на това дали съдържащата се в споразумението от 01.08.2023 г. арбитражна клауза се отнася към него конкретно и дали същата обвързва валидно страните по споразумението /договора/.

Тълкувайки волята на страните по споразумението в светлината на чл.20 ЗЗД въззивната инстанция намира, че уговорената арбитражна клауза в чл.VI от споразумението се отнася еднозначно за самото споразумение за финансиране /договор за заем/, а не за дружествения договор /по чл.115 ТЗ/ на „Рогозен енерджи солюшън“ООД.

Последното, доколкото буквалното и систематично тълкуване на процесната арбитнажна клауза налага същата да се отнася до всички спорове, възникнали при тълкуването, изпълнението или прекратяването на конкретния /“настоящия“/ договор – т.е. на споразумението от 01.08.2023 г., като наличието на думата „дружествен“ не променя този решаващ извод.

В контекста на споразумението същата е употребена за да покаже, че заемодателите са съдружници в дружеството заемополучател, който факт обаче не може да промени правната природа на съглашението.

Не може да се сподели становището на жалбоподателката, че наличието на думата „дружествен“ в процесната арбитражна клауза се отнася единствено и само до дружествения договор на „Рогозен енерджи солюшън“ООД, но не и до процесното споразумение за финансиране.