Решение № 3577 от 19.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3577 гр. София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.Е.Х. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110152363 по описа за 2021 година

Производството е образувано по подадена от /фирма/, искова молба, насочена против /фирма/, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2250.00лв., част от задължение, за което ответникът е издал Кредитно известие № 0027702202/22.08.2021г., която сума е начислена като дължима се неустойка, поради прекратяване на Договор за електросъобщителни услуги № АСА**********/03.11.2020г. за номер /телефон/ и Договор за електронни и съобщителни услуги № М00РС00000120669-**********/10.11.2020г. за номер /мобилен телефон/, формирана от оставащите месечни вноски по двата договора, за периода от прекратяване на договорите 10.06.2021г. до крайния срок на всеки един от двата договора.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между него и ответното дружество има сключени договори за мобилни услуги, а именно Договор за електросъобщителни услуги № АСА**********/03.11.2020г. за номер /телефон/ и Договор за електронни и съобщителни услуги № М00РС00000120669-**********/10.11.2020г. за номер /мобилен телефон/. Сочи се, че от страна на ищеца на 10.05.2021г. пред ответника са депозирани две едномесечни предизвестия за прекратяване на процесните договори, респективно се твърди, че двата договора са прекратени, считано от 10.06.2021г. Твърди се, че от страна на ответника е начислена неустойка по всеки един от двата договора, формирана от останалите месечни абонаментни дължими такси. Релевират се доводи, че от страна на ответника на 22.08.2021г., било издадено кредитно известие № 00277002202, за дължимост на сумата от 2 356.52лв., като част от тази сума - 2250.00лв. представлявала именно начислените неустойка за прекратяване на двата процесни договора. Навеждат се доводи за нищожност, поради противоречие с добрите нрави и морала, на неустоечните клаузи, въз основа на които ответникът е начислил процесните неустойки, като в тази връзка се прави искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2250.00лв.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който се навеждат доводи за допустимост, но неоснователност на заявените искови претенции. Не се оспорват изложените факти и обстоятелства за наличие на облигационни отношение между страните, породени от процесните два договора за мобилни услуги, както и обстоятелството, че същите са прекратени на 10.06.2021г., след депозирани от ищеца две едномесечни предизвестия. Не се оспорва и факта, че сумата от 2250.00лв. представлява неустойки, формирани от останалите месечни абонаментни дължими такси. Твърди се обаче, че преди сключването на процесните договори на управителя на ищцовото дружество е била предоставена цялата информация, касаеща, сроковете, цената и условията за предсрочно прекратяване на договорите, в частност дължимата се неустойка по всеки от двата договора, при предсрочното им прекратяване по вина или по искане на ищцовото дружество, като се излагат подробни съображения в тази насока. Прави се искане да се постанови решение, с което заявените искова претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна.

След дадени от съда указания с молба вх. № 28558/15.02.2022г., ответното дружество прави уточнението, че процесните неустойки са формирани както следва 17 вноски по 15.00лв. по договор за електрони и съобщителни услуги № М00РС00000120669-**********/10.11.2020г. за номер /мобилен телефон/ и 17 вноски по

120.00лв. по

Договор за електросъобщителни услуги

№

АСА**********/03.11.2020г. за номер /телефон/

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2250.00лв., част от задължение, за което ответникът е издал

Кредитно известие

№

0027702202/22.08.2021г., която сума е начислена като дължима се неустойка, поради прекратяване на

Договор за електросъобщителни услуги

№

АСА**********/03.11.2020г. за номер /телефон/ и Договор за електронни и съобщителни услуги № М00РС00000120669-**********/10.11.2020г. за номер /мобилен телефон/, формирана от оставащите месечни вноски по двата договора, за периода от прекратяване на договорите 10.06.2021г. до крайния срок на всеки един от двата договора.

С доклада по делото, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства – че между страните са били налични облигационни правоотношение, породени от сключени договори за мобилни услуги, а именно Договор за електросъобщителни услуги №АСА**********/03.11.2020г. за номер /телефон/ и Договор за електронни и съобщителни услуги № М00РС00000120669**********/10.11.2020г. за номер /мобилен телефон/, че процесните договори са съдържали неустоечни клаузи, съгласно които при прекратяване на договорите по искане или по вина на абоната, същият дължи неустойка в размер на всички оставащи месечни абонаментни такси, че след депозирани от ищеца две едномесечни предизвестия двата договора са прекратени на 10.06.2021г., както и че от страна на ответното дружество е начислена неустойка по двата договора в общ размер на 2250.00лв.

Единственият спорен между страните въпрос е противоречат ли на добрите нрави и морала клаузите от договорите, регламентиращи вземането на ответното дружество.

В т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 2009г. е застъпено становището, че добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, 2 като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1/ естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2/ дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3/ вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4/ съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

От приложеното на л. 8 копие от Договор за електронни и съобщителни услуги № М00РС00000120669-**********/10.11.2020г. за номер /мобилен телефон/, се установява, че е уговорена клауза, съгласно която в случай, че сключеното между страните споразумение бъде прекратено преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната, същият дължи на БТК ЕАД, неустойка в размер на всички оставащи месечни абонаментни цени, включително за допълнителни услуги за срочен абонамент. Същата клауза е уговорена и в Договор за електросъобщителни услуги № АСА**********/03.11.2020г. за номер /телефон/, видно от приложеното на л. 16 копие на същия.

Настоящият съдебен състав намира, че клаузите от процесните два договора са нищожни, поради накърняване на добрите нрави доколкото същите са уговорени извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката.

Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената неустойка в размер на всички месечни такси по договора от момента на неизпълнение до края на срока на договора е в разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от неизпълнение на задължението на абоната да заплаща месечни вноски. Така уговорена, неустойката би довела до несправедлив правен резултат, а именно доставчикът да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, нарушава принципа за справедливост и обосновава извода, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на доставчика за сметка на потребителя.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен като основателен.

За пълнота съдът намира за необходимо да акцентира и върху това, че аналогична хипотеза е тази, при която наемодателят, респ. лизингодателят претендира от наемателя, респ. лизингополучателя всички оставащи до края на срока на договора наемни/лизингови вноски след прекратяването му и след връщане на наетата вещ под формата на неустойка. ВКС приема, че уговорката за неустойка в полза на наемодателя при предсрочно прекратяване на договор за наем, определена в размер на наемните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 3

ЗЗД (вж. Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., І Т. О., ВКС, Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., І Т. О., ВКС, Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., І Т. О., ВКС, и цитираната в същите съдебна практика, приложима към договора за финансов лизинг).

Настоящият съдебен състав намира, че мотивите на Върховния съд да приеме, че подобна уговорка за неустойка е нищожна, могат да бъдат приложени и към настоящия случай по аналогия. И при договора за далекосъобщителна услуга мобилният оператор се задължава да предоставя на абоната договорената услуга през срока на действие на договора, а потребителят се задължава да заплаща уговорената месечна такса.

Предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги води до отпадане на задължението на потребителя да заплаща оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора поради отпадане на облигационната връзка, а за мобилния оператор отпада задължението да предоставя договорената услуга. При уговорена неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора мобилният оператор би получил имуществена облага от насрещната страна в размера, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя договорените мобилни услуги. С подобна уговорка на практика се обезсмисля иначе формално даденото право на потребителя да прекрати предсрочно договора ("по негово искане").

По разноските.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 490.00лв., от които 90.00лв. – внесена държавна такса и 400.00лв. – адвокатско възнаграждение. В приложения на л. 35 Договор за правна помощ е уговорено възнаграждение в размер на 400.00лв. и начин на плащане в брой, поради което по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2021г., в тази част договорът има характер на разписка, удостоверяваща заплащане на уговореното възнаграждение.

Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b3f3616-c425-432f-ada6-3ed8caeca0af