Акт № 39778 от 28.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39778 гр. София, 28.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110102111 по описа за 2026 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. И. А. срещу „К. Т.“ ЕООД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 16.12.2024 г. е сключила с ответника „К. Т.“ ЕООД договор за паричен заем № ........, по силата на който й бил предоставен кредит в размер на 600 лв. Съгласно уговореното в чл. 6, ал. 1 от договора годишният лихвен процент бил 38,90 %, годишният процент на разходите (ГПР) – 46,05 %, общият размер на възнаградителната лихва за срока на договора – 110 лв., а общата сума, която следвало да върне на кредитодателя – 710 лв., при размер на погасителната вноска от 71 лв. Твърди, че съгласно чл. 16 от договора била 1 задължена в седемдневен срок от сключването му да предостави обезпечение под формата на поръчител, който трябвало да отговаря едновременно на редица изисквания, включително да е пълнолетно и дееспособно физическо лице, да е получавал минимален брутен осигурителен доход от 800 лв. месечно през шестте месеца преди сключването на договора, да има валидно трудово правоотношение с продължителност най-малко шест месеца, да притежава стабилна кредитна история без регистрирани просрочия в Централния кредитен регистър и да не е кредитополучател по друг действащ заем на ответника или поръчител по такъв заем. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение чл. 16, ал. 6 от договора предвиждал заплащане на неустойка в размер на 750 лв. Според ищцата, с включването на посочената неустойка общият размер на задълженията й по договора възлизал на 1460 лв., от които 600 лв. главница, 110 лв. възнаградителна лихва и 750 лв. неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Твърди, че погасила изцяло задълженията си по процесния договор, като извършила плащания в общ размер на 645 лв., а за погасяване на остатъка сключила с ответника рефинансиращ договор за кредит № 131099. От предоставената по този договор сума 389,42 лв. били използвани за погасяване на задълженията по договор № ........, поради което общият размер на погасените задължения възлизал на 1034,42 лв. Ищцата счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно посочването на действителния годишен процент на разходите. Твърди, че предвидената в чл.

16, ал. 6 неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява скрито възнаграждение за кредитодателя, което не е включено при формирането на посочения в договора ГПР от 46,05 %, въпреки че по своето икономическо съдържание представлява разход по кредита. В тази връзка сочи, че поставените от кредитодателя изисквания към поръчителя са практически неизпълними за потребител, който търси кредит в сравнително нисък размер от 600 лв., поради което уговореното задължение за предоставяне на обезпечение представлява средство за начисляване на допълнително възнаграждение в полза на кредитора. Според ищцата това се потвърждавало и от обстоятелството, че още при сключването на договора кредитодателят включил неустойката в погасителния план, като разсрочил нейното заплащане, което сочело, че предварително е предвиждал неизпълнение на 2 задължението за предоставяне на обезпечение. Счита, че чрез уговарянето на неустойката и изключването от ГПР ответникът целял заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максимално допустимия размер на годишния процент на разходите. Твърди, че размерът на неустойката от 750 лв. надхвърля размера на предоставената главница от 600 лв., поради което включването й в общите разходи по кредита би довело до значително увеличаване на действителния ГПР. Ищцата счита още, че договорът не съдържа достатъчно ясна информация относно отделните разходи и допускания, използвани при изчисляването на ГПР, като посочването единствено на неговата цифрова стойност не позволява на потребителя да установи как е формиран и какви са действителните икономически последици от сключването на договора. Според нея посочването на ГПР, който не включва всички разходи по кредита, представлява предоставяне на невярна и заблуждаваща информация относно действителната цена на кредита и поставя потребителя в неравноправно положение спрямо кредитодателя. Като допълнително основание за недействителност на договора ищцата сочи неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в договора не бил посочен размерът на лихвения процент на ден, приложим при упражняване на правото на отказ от договора. Според ищцата липсата на тази информация възпрепятства потребителя да определи размера на дължимата възнаградителна лихва за периода до упражняването на правото на отказ и създава неяснота относно финансовите последици от упражняването на това право.

При условията на евентуалност, в случай че договорът не бъде обявен за недействителен в неговата цялост, ищцата счита, че клаузата на чл. 16, ал. 6, предвиждаща неустойка в размер на 750 лв. за непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие със закона, заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК и накърняване на добрите нрави. Твърди, че неустойката не изпълнява присъщата си обезщетителна функция, а представлява допълнителен разход по кредита, чрез който се цели увеличаване на възнаграждението на кредитодателя извън законово допустимите граници.

Позовава се и на значителното несъответствие между размера на предоставения кредит от 600 лв. и уговорената неустойка от 750 лв., което според нея обосновава противоречието на клаузата с добрите нрави. С оглед твърдяната недействителност на договора, евентуално нищожност на клаузата 3 за неустойка, ищцата счита, че не дължи заплащане на суми над чистата стойност на предоставения кредит от 600 лв. Тъй като погасила задължения по договора в общ размер на 1034,42 лв., претендира връщане на разликата от 434,42 лв. като платена без правно основание, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

При тези твърдения моли да бъде прогласена недействителността на договор за паричен заем № ........ от 16.12.2024 г. на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. При отхвърляне на този иск се иска прогласяване нищожността на клаузата на чл.

16, ал. 6 от договора, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение. Претендира и осъждане на ответника да заплати сумата от 434,42 лв. на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К. Т.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. На първо място, ответникът оспорва обстоятелството, че между страните са сключени договор за паричен заем № ........ от 16.12.2024 г. и договор за паричен заем № 131099 от 19.05.2025 г.

Сочи, че представените с исковата молба договори не съдържат изявление на В. И. А., с което тя се задължава в качеството на заемател, поради което счита, че ищцата не е доказала качеството си на страна по твърдените договорни правоотношения. Въз основа на това прави възражение за липса на правен интерес от предявяване на исковете и иска прекратяване на производството като недопустимо. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме исковете за допустими, ответникът оспорва тяхната основателност, като счита, че договорите за паричен заем отговарят на изискванията на ЗПК и не са налице твърдените от ищцата основания за недействителност. Сочи, че съгласно договор за паричен заем № ........ от 16.12.2024 г. уговореният годишен процент на разходите е 46,05 %, а годишният лихвен процент – 38,90 %, докато по договор за паричен заем № 131099 от 19.05.2025 г. годишният процент на разходите е 45,55 %, а годишният лихвен процент – 38,90 %.

Твърди, че посочените стойности на ГПР са под законоустановения максимален размер, като при тяхното определяне са съобразени всички приложими разходи и допускания, а изчисленията са извършени съгласно 4 формулата, предвидена в Приложение № 1 към ЗПК. Според ответника единственият разход по процесния договор, който следва да бъде включен при определяне на ГПР, е уговорената възнаградителна лихва, поради което не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ответникът оспорва твърдението, че предвидената в чл. 16 от договора неустойка за непредоставяне на обезпечение следва да бъде включена при изчисляването на годишния процент на разходите. Счита, че неустойката представлява обезщетение за неизпълнение на акцесорно договорно задължение, а именно задължението на заемателя в седемдневен срок от сключването на договора да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител.

Според ответника задължението за заплащане на неустойката възниква единствено при неизпълнение на това договорно задължение, поради което към момента на сключване на договора тя не представлява дължим разход по кредита. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, при изчисляването на годишния процент на разходите не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Сочи още, че поради обезщетителния си характер уговорената неустойка не може да бъде приравнена на възнаградителна лихва или на друг разход по кредита, нито да бъде включена в ГПР. Според ответника дори евентуалното установяване на противоречие на неустоечната клауза с добрите нрави би имало за последица нищожността на тази клауза, но не и преобразуването на неустойката в друг вид договорно задължение, представляващо възнаграждение за кредитодателя. Ответникът твърди още, че кредиторът е опростил изцяло задълженията на ищцата, произтичащи от неустоечната клауза, като не е претендирал тяхното заплащане. Поради това счита за неоснователно твърдението, че чрез уговорената неустойка е осъществено скрито оскъпяване на кредита.

Ответникът оспорва и твърденията, че договорът не съдържа необходимата информация относно формирането на ГПР. Счита, че в договора са посочени всички допускания, използвани при неговото изчисляване, както и размерът на възнаградителната лихва от 38,90 %, поради което изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са изпълнени. Според ответника начинът за изчисляване на ГПР е императивно определен от закона и не е необходимо страните да уговарят различна методика за неговото формиране. По отношение на евентуално предявения иск за прогласяване нищожността на неустоечната 5 клауза ответникът твърди, че процесният договор е индивидуално договорен между страните, като не е сключен при общи условия, а съдържанието му е определено в резултат на проведени преговори. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът е сключен при общи условия, ответникът сочи, че клаузите, определящи основния предмет на договора и съотношението между цената и предоставената услуга, не подлежат на преценка за неравноправност, когато са формулирани ясно и разбираемо.

Сочи, че разпоредбата на чл. 16 от договора ясно определя задължението на потребителя да предостави обезпечение, както и финансовите последици при неговото неизпълнение. Според ответника размерът на неустойката е изрично посочен в договора за целия период на неговото действие, поради което още при сключването му ищцата е разполагала с необходимата информация за размера на евентуално дължимото обезщетение и е могла да прецени икономическите последици от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Поради това счита, че неустоечната клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Според ответника заобикалянето на закона предполага постигане на забранен правен резултат посредством действителни правни сделки, както и обща, съзнавана от страните цел за постигане на този резултат. Твърди, че в случая не са налице нито обективните, нито субективните предпоставки за заобикаляне на закона, доколкото ищцата едновременно твърди недействителност на неустоечната клауза и наличие на цел за заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК, която според собствените й твърдения е била известна единствено на кредитодателя.

Разпечатката съдържа 24 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b3eeff8-f5e8-4e5c-b323-a481d733e8e4