Решение № 3107 от 23.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3107 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100507031 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20213445/18.11.2021 г., поправено с Решение № 20084337/21.03.2023 г. по гр. д. № 41756/2020 г. по описа на СРС, 73 състав, при участието на трето лице помагач „Т.“ ООД, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответниците Н. В. И. и Т. В. К. са задължени да платят на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: на основание чл. 150, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – 2277,34 лева, представляваща цена на топлинна енергия по договор за продажба на топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес в гр.

София, ж.к. **** за периода февруари 2017 – април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12765/2020 г. на СРС, 73 състав – 09.03.2020 г. до изплащане на сумата; на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – 47,99 лева – възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ по договор за продажба на топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес в гр. София, ж.к. **** за периода февруари 2017 г. – април 2019 и ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1

12765/2020 г. на СРС, 73 състав – 09.03.2020 г. до изплащане на сумата, като ответниците са задължени да платят посочените суми разделно при квоти, равни на притежаваните от тях идеални части от правото на собственост на имота ¾ от задълженията за Н. В. И. и ¼ за ответника Т. В. К.. С решението са отхвърлени частично исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150, ал. 1, вр. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 2756,55 лева за периода май 2016 – януари 2017 г. и изцяло исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумите от 475,47 лева, претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за периода от 15.04.2017-25.02.2020 г. и 8,60 лева, претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за периода от 31.07.201725.02.2020 г.

Против решението, в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба вх. № 25175004/09.12.2021 г., подадена от Т. В. К. и Н. В. И., в която са изложени съображения за неговата неправилност.

Въззивниците поддържат, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е дължима сума за дялово разпределение, тъй като с отговора на исковата молба са оспорили основанието, на което то се извършва от „Т.“ ООД. Не бил установен и размерът на това задължение, нито пък бил установен редът и начинът за заплащане на тази услуга. Освен това, по делото не се установявало, че ответниците са вещни ползватели на имота. Константната практика посочвала, че само вещните ползватели на имота, а не формалните ползватели дължат заплащане на топлинна енергия. Следвало да се вземе предвид и това, че във всички документи фигурирал само единия съсобственик, поради което другият ответник бил „гол“ собственик на имота и не можело да се приеме, че е задължено лице. Наличието на постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153 от ЗЕ, означавало, че този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Видно било, че е подадена молба – декларация, която представлява такъв договор между подалото я лице и топлопреносното предприятие. Съдът неправилно не бил отхвърлил и погасените по давност суми, тъй като във фактурата от 07.2017 г. се включвали суми от 01.05.2016 г. Неправилно било и осъждането за дължими лихви върху главницата до датата на изплащане, тъй като 2 предявеният иск не бил осъдителен, а установителен, поради което и предметът му е да бъде извършена проверка само за това дали ищецът е поискал законна лихва. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 25013201/27.03.2023 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 41756/2020 г. по описа на СРС, 73 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Н. В. И., с която са предявени по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 076855, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването 3 им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 076855. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2016 – 04.2019 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 2756,55 лева - главница за топлинна енергия, за което били издадени и фактури.

Поддържа, че за периода от 15.04.2017-25.02.2020 г. ответниците са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат и обезщетение в размер на 475,47 лева. Твърди, че дължи и суми за дялово разпределение в размер на 47,99 лева – главница за периода от м.

02.2017 г. до м. 04.2019 г., както и 8,60 лева – лихва за периода от 31.03.201725.05.2020 г. Моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат исковите суми, за което била издадена и заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 12765/2020 г. по описа на СРС 73 състав.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Н. В. И. и Т. В. К., с която заявяват, че оспорват предявените искове. На първо място, поддържат, че ищецът признава, че за част от процесните вземания е настъпил погасителна давност, като посочват, че в изравнителните сметки са включени суми, които са станали изискуеми преди 01.05.2016 г., поради което и същите били погасени по давност. Освен това, оспорва твърдението, че са носители на вещно право върху имота. Не била и налице специалната хипотеза, предвидена в чл 153, ал. 1 от ЗЕ, а общата такава по чл. 149, ал. 1, т.

6 от ЗЕ, като в конкретния случай не следвало като клиент да се разглежда формалния собственик, а вещния ползвател. Доколкото от представената молба – декларация се установявало, че е сключен договор с трето лице, то и ответниците не дължали сумите. Поддържат, че не бил установен и размерът на претендираните суми. Не било установено и изпадането на ответниците в забава, както и дължимостта на сумите за дялово разпределение Молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират направените по делото разноски.

4

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 12675/2020 г. по описа на СРС, 73 състав. По заявление от 09.03.2020 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Н. В. И. и Т. В. К. да заплати на заявителя главница в размер на 2756 55 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 09.03.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 475,47 лева за периода от 15.04.2017 г. до 25.02.2020 г., сумата от 47,99 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 09.03.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 8,60 лева за периода от 31.03.2017 г. до 25.02.2020 г. и разноски в заповедното производство, като от тези суми Н. В. И. дължи- 3/4, а Т. В. К. 1/4. Длъжниците са подали възражение в законоустановения срок и са дадени указания на заявителя да предяви иск за установяване на съществуване на вземането му.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

С обжалваното решение съдът като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства е кредитирал заключението на приетата по делото експертиза и е приел, че исковете са основателни. В мотивите си районният съд е приел, че между страните съществува облигационно правоотношение, по силата на което за ответниците е възникнало задължение да заплатят доставената в исковия период топлинна енергия, както и стойността на услугата дялово разпределение. Разгледано е възражението за погасяване на част от задължението по давност. Исковете по чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към 5 мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 12765/2020 г. по описа на СРС, 73 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.