Определение № 185 от 29.04.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. ХАСКОВО, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно наказателно дело № 20265600600246 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.

С Определение рег. № 11/20.01.2026г. постановено по ЧНД № 48/2026 г. на Районен съд – Хасково, е потвърдено постановление от 23.12.2025г. на Районна Прокуратура - Хасково, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 104/2025 г. по описа на РУ МВР– Хасково.

Недоволна от определението е останала пострадалата С. П. Ч. от гр.Х., която го обжалва в срок с оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се твърди, че не били изяснени всички факти и обстоятелства по случая, което довело до неправилен и преждевременен извод, че се касае единствено за гражданскоправен спор. Жалбоподателката сочи, че предоставила за ремонта на покрива, на лицата които го извършили, сумата от общо 2500 лв. и закупени от нея материали – 4 ролки покривна хартия и дървен материал, а след като се върнала и заплатила остатъка от сумата й било казано, че работата била извършена, но при първият дъжд покривът протекъл и състоянието му било по-лошо отпреди. Жалбоподателката твърди, че лично проверила покрива и установила, че не били прехвърлени всички керемиди според уговорката, подменена била малка част от покривната хартия, от закупените 4 ролки хартия, реално била използвана по-малко от една, останалите липсвали. Това я навело на извод, че е измамена, като у нея се създало впечатление, че ремонта на покрива е извършен изцяло качествено, което не отговаряло на действителността. Дала възможност на едно от лицата да поправи покрива и няколко дни го вземала и връщала с автомобилът си но въпреки това покривът не бил ремонтиран качествено и се наложило да извика друга бригада, за отстраняване на щетите. В жалбата се 1 твърди, че по досъдебното производство не били извършени всички необходими действия за изясняване на обективната истина, като не била назначена експертиза за качеството на ремонта, не било установено количеството реално вложени материали и не било изяснено къде се намират останалите закупени материали. С тези доводи се иска отмяна на определението и потвърденото с него постановление на РП – Хасково и връщане на делото за допълнително разследване с указания, за изясняване на всички обстоятелства.

Възражение против жалбата не е депозирано.

Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното определение, по посочените в жалбата оплаквания, събраните доказателства и служебно намира че жалбата е допустима, но неоснователна.

Досъдебно производство № 104/2025г. по описа на РУ – Хасково, е образувано с постановление на РП-Хасково от 30.01.2025г. и водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК – за това, че на неустановена дата през месец ноември 2024г. в гр.Х., с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, е възбудено у С. П. Ч. от гр. Х. заблуждение и с това й е причинена имотна вреда общо в размер на 2500 лв.

На досъдебното производство няма привлечен обвиняем.

От събраните доказателства е установено, че св.Ч. била собственик на къща в гр.Х. на ул.

„К.“ № *, която закупила на 13.06.2024г. Къщата била стара и се нуждаела от почистване и ремонт, за което свидетелката се обърнала към св.Д.С. от с.Я., когото познавала отпреди във връзка с работата си във фирма „П.К.Б.“. Свидетелят за нуждите на ремонта, я запознал със св. И.Й. от същото село, който според показанията му разбирал от строителство и познавал св.Ч. отпреди, понеже и бил извършвал дребни ремонти в имот, в гр. М.. Така двамата свидетели се съгласили да почистят и ремонтират къщата, като по искане на св.Ч. извършили първоначално вътрешен ремонт, включително изпълнили бетонна плоча между двата етажа на къщата,понеже била с гредоред. През това време отношенията им със св.Ч. били добри, като тя останала доволна от работата им. След това св.Ч. решила да направи ремонта на покрива, като според показанията й намерила оферта от майстори, които й поискали сумата от 6000 лв. Св. Ч. споделила това със св.Й., който й казал, че ще потърси момчета от с. Я., които евентуално на по- ниска цена да извършат ремонта на покрива. За ремонта на покрива знаел и св.С., като св.Й. намерил за работата също и св.Д.Я. и С.С. от с.Я. / неразпитан на досъдебното производство/, обяснил им дейностите по ремонта, а те се съгласили. От своя страна св. Й. се договорил за ремонта на покрива устно със св.Ч., че четиримата ще го направят за сумата от 2500 лв. на което последната се съгласила.

Случилото се, се развило през месец ноември 2024г., като на св.Ч. й предстояло пътуване извън страната за 5 дни. През това време съгласно договорката, четиримата щели да ремонтират покрива, за което св. Ч. дала на ръка на св.Й., сумата от 1000 лв. Уговорили се, че след като се върне ще му плати остатъка от 1500 лв., в случай, че са свършили работата.

Преди да отпътува, св.Ч. закупила според показанията й, необходимите за ремонта материали - 4 ролки покривна хартия и дъски, като ги оставила в къщата на разположение на работниците. Докато отсъствала, свидетелите Й., С., Я. и неразпитания С., работели по 2 покрива и според показанията на втория и третия, изпълнили възложената им работа, но след завръщането си, св.Ч. останала недоволна от изпълнението. Според св.Й., ремонтирали покрива и св.Ч. му платила остатъка от 1500 лв. от договорената сума, като след разкриване на третия скат на покрива завалял проливен дъжд и част от къщата се наводнила, което ядосало свидетелката и тя му казала, че ще наеме други майстори, като му поискала за щетите 6000 лв. които свидетелят твърди, че й отказал понеже нямал вина. Така двамата не се разбрали, като св. Ч. казала на св.Й., че ще го съди и не иска повече да се виждат, а последния мислел да довърши ремонта но поради това не отишъл. От своя страна св.Ч. заявила, че след завръщането си от екскурзията отишла до къщата, там намерила свидетелите Й. и С., както и другите двама работници, първият й обяснил, че извършили ремонта и използвали 4-те ролки хартия, като тя му платила остатъка от 1500 лв. и пътните разноски, след което четиримата си тръгнали. Посочила също, че след ремонта имало останали дъски от закупените от нея, които не били използвани, а след първия дъжд покривът протекъл и положението станало по-зле отпреди. Тогава св.Ч. твърди, че се качила на покрива, установила че ремонта не бил извършен качествено и според уговореното, като била използвана една ролка хартия, а останалите липсвали. Обадила се на св.Й. и поискала да си оправят покрива, последният й казал, че останалите нямало да дойдат, но той ще дойде сам за поправката на което св. Ч. се съгласила и няколко дни поред го водела и връщала с колата си до с.Я.. Св.Й. работел сам на покрива, не успял да отстрани проблемите, покривът продължил да тече от което настъпили и други щети по къщата. Св. Ч. посочила, че след като видяла, че няма да успеят да й направят покрива, наела друга бригада, която го оправила. За случилото се свидетелката посочила също, че станала с впечатление, че била измамена и искала да й възстановят платената сума от 2500 лв., както и останалите щети по къщата в размер на 1000 лв., като подала сигнал до РУ на МВР – Хасково с който предоставила и снимки от покрива. По досъдебното производство освен разпитите на свидетелите Ч., Й., С. и Я., били изискани справки за съдимост и характеристични справки.

При така установените фактически обстоятелства, с постановление от 23.12.2025г. на прокурор при РП– Хасково, наказателното производство по досъдебното производство е прекратено. В постановлението е прието, че се касае за граждански отношения по неизпълнение на устна уговорка, а не на осъществен състав на престъплението измама по смисъла на чл.209 ал.1 от НК. Включително този извод е направен както от обстоятелството, че св.Й. изразил желание да продължи с ремонтните дейности, които не изпълнил поради отказа на св.Ч., така и поради липсата на доказана измамлива цел от изпълнителите, при сключване на устния договор със св.Ч. за ремонта на покрива, в резултат на което да е била въведена в заблуждение и извършила акт на имуществено разпореждане, от което да е настъпила за нея имотна вреда. С тези доводи, с постановлението наказателното производство по воденото досъдебно производство е прекратено, на осн.чл.243 ал.1 т.2 от НПК – поради недоказаност на обвинението, а не реабилитиращото основание по чл.24 ал.1 т.1 от НПК, макар фактически такива да са съображенията изложени в постановлението.

Посоченото постановление е обжалвано от св.Ч. в срока по чл.243 ал.4 от НПК пред РС – 3

Хасково, с доводи които са аналогични на изложените във въззивната жалба, като е поискана отмяната на постановлението и връщане делото на прокурора, със задължителни указания за приложението на закона. Районният съд в производство по реда на чл.243 ал.5 от НПК, след излагане на същите установени при разследването факти, извършил собствен анализ на доказателствената съвкупност и също приел, че се касае за граждански отношения по неточно изпълнение на неформален, реален договор за изработка, въз основа на който както жалбоподателката като възложител извършила актовете на имуществено разпореждане, така и изпълнителите получили плащанията за работата. С тези доводи в резюме, е приета изначална липса на умисъл за измама и въвеждане на жалбоподателката в заблуждение при ремонта на покрива, включително и за умисъл за противоправно своене на материалите за ремонта и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, е потвърдено.

Настоящата инстанция споделя изводът на първоинстанционния съд. Както правилно е отбелязал последния, за да бъде осъществен съставът на престъплението измама по чл.209 ал.1 от НК е необходимо, извършителя да предприеме действия по въвеждане на пострадалия в заблуждение, т. е. да формира у него погрешни представи за конкретни факти от действителността, като в резултат на тези неверни представи се мотивира пострадалия да извърши акт на разпореждане със свое или чуждо имущество и така за него или трето лице, да настъпи имотна вреда. От субективна страна, измамата се извършва при пряк първоначален умисъл и с користна цел, което я отличава и от неизпълнение на договорно задължение. Принципно наличието на договорни отношения между страните (както при формалните, така и при неформалните договори), не изключва осъществяването на престъплението по чл.209 ал.1 НК, но единствено когато деецът изначално е нямал намерение да изпълни задълженията си по договора, а той е използван единствено за въвеждане на пострадалия в заблуждение и извършване на имущественото разпореждане. В настоящият случай от събраните доказателства не е установено при сключване на устния договор за изработка, какъвто е бил този за ремонта на покрива, св. Й. с когото св.Ч. фактически договаряла, да е нямал намерение или възможност да изпълни задължението си по договора и същия да е сключен единствено, за да се въведе чрез него св.Ч. в заблуждение и извърши тя акт на имуществено разпореждане, като им заплати ремонт, който фактически да не бъде извършен. Напротив от доказателствата е безспорно, че при предходните отношения между свидетелите С., Й. и Ч., по възложени им от нея СМР, първите двама ги изпълнили, а относно договорения ремонт на покрива, предприели действия по изпълнението му. Обстоятелството, че св.Ч. останала недоволна от качеството по изпълнението на работата по покрива или, че тя е била изпълнена непълно като в тази насока св. Й. сочи обективна причина - влошена метеорологична обстановка, а след това както твърди и самата св.Ч., същия предприел последващи действия по изпълнение на задълженията по договора, но свидетелката останала недоволна от качеството и прекратила поради това отношенията си със свидетеля по ремонта на покрива, не означава, че може да се направи извод, за наличието на наказателна измама по смисъла на чл.209 ал.1 от НК, а единствено за неточно изпълнение на неформален, реален договор за изработка, както 4 правилно е приела първата инстанция. По тези съображения е ненужно и извършването на исканата с жалбата експертиза за качеството на ремонта, която би имала значение ако от останалите доказателства по досъдебното производство, се установяват съставомерните признаци на измамата по чл.209 ал.1 от НК които в случая липсват и най-вече субективната му страна. По отношение на твърденията, че закупените от свидетелката материали не били вложени изцяло при ремонта и част от тях липсвали, то тези обстоятелства се отричат от останалите свидетели, като други доказателства сочещи на обратното, включително писмени за закупените за ремонта на покрива материали, не са установени. Предвид изложеното обжалваното определение се явява правилно, обосновано, законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на осн. чл.243 ал.8 от НПК, съдът, ОПРЕДЕЛИ: