Решение № 1480 от 23.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1480 гр. София, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Снежана П. Т. като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20221100900345 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. София, 23.12.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Снежана Т., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 345 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „Б.Г.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, срещу „К.С. 24“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. Пловдив и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “*******, ап. А и Й. В. П., ЕГН **********, обективно, кумулативно и евентуално съединени искове, с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за солидарно заплащане на сумата 8250 лева – неустойка за неизпълнение по чл. 10 от договор, сключен на 07.03.2019 г., съединен при условията на евентуалност с иск, с правна квалификация чл. 79 ЗЗД за връщане на кафемашина LA 1

SPAZIALE S5 - 2 групи, сер. № 971245, кафемелачка OBEL AUTOMATIC, сер. № 1882494 и миксер за фрапе Джони, сер. № 140594891 и за заплащане на сумата 45000 лева – неустойка по чл. 14 от договор, сключен на 07.03.2019 г..

Ищецът твърди, че на 07.03.2019 г. сключил с ответното дружество „К.С. 24“ ЕООД и физическото лице Й. В. П., договор с нотариално удостоверени подписи, съгласно който срещу предоставените му за ползване движими вещи - кафемашина LA SPAZIALE S5 - 2 групи, сер. № 971245, кафемелачка OBEL AUTOMATIC, сер. № 1882494 и миксер за фрапе Джони, сер. № 140594891, ответното дружество се задължило ежемесечно да закупува продукти от ценовата листа на ищеца на обща стойност 150024 лева за срока на договора, но не по-малко от 3572 лева месечно и не по-малко от 38 кг. кафе месечно и за целия период на договора – поне 1596 килограма. Това задължение ответникът не изпълнил и с исковата молба ищецът заявява разваляне на договора, като предадените движими вещи следвало да бъдат върнати в 3-дневен срок от прекратяване на правната връзка. В чл. 10 от договора било уговорено при невръщане на движимите вещи да се дължи като неустойка за неизпълнение стойността им в двоен размер, а в чл. 14 била уговорена неустойка в размер на 45000 лева, представляваща стойността на полученото възнаграждение от ответното дружество за осъществяване реклама на продуктите на ищеца, която следвало да се заплати при развалянето на договора в 7-дневен срок. „Б.Г.“ ООД претендира заплащане на неустойките, като тази по чл. 10 от договора - в размер на стойността на вещите, а при условията на евентуалност на иска за заплащане стойността им – връщането им с оглед разваления договор.

Ответникът „К.С. 24“ ЕООД, ЕИК *******, не е депозирало отговор на исковата молба.

Поради невъзможност ответникът по предявените искове Й. В. П., ЕГН **********, да бъде призована от постоянния и настоящия адрес и при липсата на работодател, на основание чл. 47, ал. 6, във вр. ал. 1 - ал. 4 ГПК, във вр. чл. 25, ал. 3 и чл. 21, т. 3 ЗПП, е предоставена правна помощ, като по делото е постъпило уведомително писмо от САС, изх.

№ 332/08.09.2022 г., видно от което за процесуален представител е определена адвокат М. Т.

П., която е назначена и е връчен препис от исковата молба за отговор, какъвто е постъпил.

В същия се твърди исковете да са допустими, но неоснователни, като претендираните неустойки следвало да бъдат намалени, с оглед частичното изпълнение на договора от ответника „К.С. 24“ ЕООД. От друга страна въведените противоепидемични мерки били форсмажорно обстоятелство, което препятствало изпълнението на договора.

Ищецът не е депозирал допълнителна искова молба, с което размяната на книжа в производството е приключила.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от представения договор, сключен на 07.03.2019 г. с нотариално удостоверени подписи, рег. № 3177 на нотариус Р., № 203 на НК, страните постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника „К.С. 24“ ЕООД, в качеството му на ползвател, за временно безвъзмездно ползване свои движими вещи: кафемашина 2 групи на стойност 6200 лева, кафемелачка на стойност 1800 лева и миксер на стойност 250 лева, които да бъдат ползвани в кафе-аператив, находящ се в гр. Пловдив, ул. „******* като ползвателят се задължил за срока на действие на договора (42 месеца) да закупува ежемесечно, еднократно или на части минимални количества стоки от ценовата листа на „Б.Г.“ ООД на стойност 150024 лева – за 2 целия срок на договора и не по-малко от 3572 лева месечно, като ежемесечно следвало да се закупи не по-малко от 38 кг кафе „СПЕТЕМА УНИКАТО ЕСПРЕСО БАР зърна 1 кг“ или 1596 кг кафе от този вид за целия срок на договора - чл. 4, т. 9 от същия.

В чл. 8 от договора страните предвидили право на ищеца едностранно да прекрати без предизвестие договора, в случай, че ползвателят не изпълнява или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж на което и да било от задълженията си по договора. При прекратяване на договора (без значение на основанието) ползвателят следвало да върне предоставените му за ползване движими вещи, съответно неизпълнението на това задължение пораждало акцесорно такова - за заплащане на стойността им в двоен размер – чл. 10 от договора, дефинирано от страните като неустойка за неизпълнение.

В чл. 13 от договора страните уговорили, че ползвателят следва за целия срок на договора да рекламира стоките от ценовата листа на ищеца, чрез поставяне, монтиране и ползване на предоставените му от същия рекламни материали и брандиране на обекта, срещу което му се дължало възнаграждение в размер на 45000 лева. При предсрочно прекратяване на договора, поради причина, за която ползвателят отговарял, полученото възнаграждение подлежало на връщане от ползвателя като неустойка за неизпълнение – чл.

14 от договора.

Ответникът-физическо лице Й. В. П. сключила договора в качеството на солидарен длъжник, поради което в правната сфера се породила отговорност за изпълнение на задълженията както и наред с „К.С. 24“ ЕООД.

Видно от предавателно-приемателен протокол от 07.03.2019 г. ищецът „Б.Г.“ ООД предало на ползвателя уговорените кафемашина LA SPAZIALE S5 - 2 групи, сер. № 971245, кафемелачка OBEL AUTOMATIC, сер. № 1882494 и миксер за фрапе Джони, сер. № 140594891.

Не е спорно и от представената фактура № 0000000001/28.03.2019 г. се установява, че „К.С. 24“ ЕООД предоставило на „Б.Г.“ ООД реклама по договор на стойност 45000 лева, с включен ДДС, която сума е наредена на 27.03.2019 г. в полза на ответното дружество чрез банков превод и получаването ѝ не се оспорва.

Други доказателства от значение за спора не са събрани.

По отношение на обективно, кумулативно съединените осъдителни искове с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне всяко от съдебно предявените вземания е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на главното (обезпечено с неустойката) задължение.

Сключеният на 07.03.2019 г. договор е породил валидно правоотношение между страните, което има комплексен характер, тъй като съдържа елементи, характерни както за договора за наем на движими вещи, така и такива, характерни за договора за търговска продажба и за договора за изработка (реклама). Действително, страните уговорили предоставянето на движимите вещи да е безвъзмездно, което е характерно за уредения в чл.

243 и сл. ЗЗД заем за послужване, но тълкуването на общата им волята, с оглед 3 характеристиките на възникналото правоотношение сочи, че ползването на вещите не е безвъзмездно, а срещу насрещна престация, която обаче няма паричен характер, а се изразява в поемане на задължение за осъществяване на определен обем продажби на стоки, предлагани от дружеството, предоставящо вещите за ползване.

С клаузите на чл. 10 и чл. 14 от сключения на 07.03.2019 г. договор страните уговорили в тежест на ползвателя „К.С. 24“ ЕООД да се поражда задължение за престиране на неустойка за неизпълнение, както следва: при неизпълнение на задължението за връщане на предоставените му движими вещи в случай на прекратяване на договора - двукратния размер на стойността на тези вещи, като при прекратяване на договора по причина, за която ползвателят отговаря в негова тежест се пораждало задължение за заплащане на неустойка в размер на престираното възнаграждение за осъществяване на реклама. Следователно възникването на всяко от вземанията за неустойка предполага да е осъществен правопораждащия го фактически състав, който включва като елемент прекратяване на договора, което ищецът твърди да е настъпило в резултат на упражнено потестативно право от негова страна, породено от неизпълнението на „К.С. 24“ ЕООД да закупи стоки в определения обем и на определената минимална стойност.

В тази връзка е необходимо да се отбележи, че договорът е сключен при моделитет – срок от 42 месеца, с изтичането на който действието му се прекратява, който срок към приключване на устните състезания в производството не е изтекъл. Тъй като ответниците не твърдят и не доказват да са релевирали изпълнение на поетото задължение - да са закупили минималните количества стоки и да са постигнали посочената минимална стойност в месечен план, то това неизпълнение е юридическият факт, пораждащ потестативното право на ищеца да прекрати правната връзка с едностранно волеизявление, съгласно чл. 8, т. 3 от договора, без да предоставя допълнителен срок за изпълнение.

Независимо, че страните са използвали термина прекратяване, тъй като на страна по договора е предоставено правото с едностранно волеизявление да внесе промяна в правоотношението без да предизвестява насрещната страна и пораждането на това право е обусловено от неизпълнението на задълженията на последната, се касае за разваляне на договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД. Това е така, тъй като неизпълнението на договорно задължение е правопораждащ факт единствено на потестативното право за разваляне, а не и на това за прекратяване на договор с продължително изпълнение с предизвестие, което не изисква някаква форма на неизпълнение (неправомерно поведение) и затова принципно не представлява санкция за някоя от страните. По принцип това разграничение има значение в случаите, в които развалянето и прекратяването на един договор имат различно действие, а именно развалянето води до отпадане на облигационното отношение с обратно действие, а прекратяването действа само за напред. При договорите за продължително изпълнение, какъвто е настоящият, развалянето също настъпва само за в бъдеще, въпреки това прецизността налага да се използва термина разваляне и налага да се изследва дали такова право на разваляне е възникнало за ищеца и валидно ли е било то упражнено.

Според създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на чл.

290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС , I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се 4 предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок (ако такъв се предоставя), както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.