Решение № 545 от 30.12.2024, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 1036/2024
- Вид
- Решение № 545
- Подписан
- 30.12.2024
- В сила
- 02.09.2025
- Състав
- Владислав Емирски
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 545 гр. Кърджали, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20245140101036 по описа за 2024 година
Производството е образувано по следните искове, предявени от Д. М.
Н., чрез адв. Д.М. против „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *** при условията на обективно кумулативно съединяване, за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 1241931 на следните основания, предявени при условията на евентуалност: на основание чл. 22, вр. чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради непосочване в договора на годишния процент на разходите (ГПР) и компонентите, от които се формира, както и общата сума, дължима от потребителя; на основание чл. 21 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – като заобикаляща предвидената в чл. 19, ал. 4 ЗПК забрана ГПР по договорите за потребителски кредит да превишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България; на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, т. 10 от ЗЗП, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК за прогласяване на нищожност на чл. 5 от договора за потребителски кредит, с която клауза е уговорено обезпечение на задължението чрез поръчителство предоставено от „F.B.“ в полза на ответника.
Горните претенции произтичат от твърдението за сключен между страните Договор за потребителски кредит № 1241931 за сума в размер на 800 лева, при годишен процент на разходите от 49,66%. Поддържа, че на основание чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „F.B.“ в полза на кредитодателя, като никъде в договора не е посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила заемната сума от 800 лева ищцата разбрала, че са й начислили такса за обезпечение с поръчителство – услуга предоставена от партньор на ответника в размер на 400 лева. Твърди, че дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е 1 задължително условие за предоставяне на кредит – в чл.5.3. от ОУ е посочено, като възможност за повишаване на кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *** с който се изразява становище, че искът на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на чл. 5 от договора за потребителски кредит, с която клауза е уговорено обезпечение на задължението чрез поръчителство предоставено от М.Б. е неосновател.
Излагат се съображения, че твърдяната липса на право на избор от страна на потребителя спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредита, е неоснователна, тъй като според сайта на ответника потребителят сам избира обезпечението и сключването на договор за гаранция не е задължително. Считат, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Ф.Б.“ ЕООД не е страна и поради това, че ищецът е завел искове за прогласяване на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, исковете са недопустими. Заявява, че ищецът сам е избрал М.Б., като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси е подал заявление за кредит. Твърди, че ищецът е бил наясно от получената преддоговорна информация по имейл, че за сключването на договора за кредит „Ф.Б.“ ЕООД изисква поръчителство, както и че е получил документи от гаранта М.Б. включително договор за поръчителство, след което е потвърдил чрез есемес желанието си да сключи договора. Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК заявява, че договорът за гаранция е възмездна услуга предоставена от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Заявява, че твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултата от оценка на кредитоспособността по закон. „Ф.Б.“ ЕООД е предоставило необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.
С определение № 1171 от 16.10.2024 г., в което е обективиран проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 1241931 от 23.01.2023 г., по който е отпусната и усвоена сума в размер на 800 лева, с посоченото в него съдържание, както и сключването на Договор за поръчителство между ищцата и „F.B.“ за обезпечаване на посочения договор за кредит и уговореното в него възнаграждение в размер на 400 лева. Съдът е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача, посочена в исковата молба, като задачата е конкретизирана в следния смисъл: какъв е максимално допустимият съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР към датата на сключване на договора – 23.01.2023 г., изчислен по формулата по чл. 19, ал. 2 ЗПК , както и размерът на ГПР по процесния 2 договор, ако в него се включи и размерът на договора за поръчителство по чл.
5 от договора за кредит.
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.
Ищецът депозира молба, с която взема становище по доказателствата, както и по същество на спора, претендира разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК и прилага договор за правна защита и съдействие, издадена фактура и касов бон към него. В молба от 09.12.2024 г. процесуалният представител на ищеца излага съображение за свързаност на дружеството кредитодател по Договор за потребителски кредит № 1241931 от 23.01.2023 г.и дружеството поръчител по Договор за поръчителство между с ищцата -„ F.B.“ и е налице мрежа от свързани дружества чиято цел е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ЗПК.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК съдът приема следното:
Не се спори между страните, че е сключен Договор за потребителски кредит № 1241931 от 23.01.2023 г., по силата, на който на ищцата са предоставени в заем средства в размер на 800 лева, при месечен фиксиран лихвен процент по заема 3,38 %, годишен процент на разходите 49,85 % и срок за погасяване на заема 30 дни. Общо предвидената за заплащане сума по договора е била в размер на 827,04 лв. включваща главница и лихва. Не се спори между страните, че е сключен Договор за поръчителство между ищцата и „F.B.“ за обезпечаване на посочения договор за кредит и уговореното в него възнаграждение в размер на 400 лева. В чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 1241931 от 23.01.2023 г. е посочен вида на обезпечението, което следва да бъде представено и конкретното лице, което да го предостави – поръчителство предоставено от М.В. в полза на кредитодателя.
По делото е изслушано и прието заключение на ССЕ, което съда кредитира като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице дава заключение, че ГПР за потребителски кредит, съгласно договорените условия с Договор за потребителски кредит № 1241931 от 23.01.2023 г., изчислен съобразно формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, възлиза на 49,08 %. Вещото лице сочи, че при изчисляване на ГПР е включена единствено договорената лихва по кредита в размер 40,56%, годишно, възлизаща на 3,38 % месечно, като лихвата за месечния период на кредита е в размер 27,04 лв. Съгласно заключението на вещото лице, ако при изчисляване на ГПР, към разходите по кредита се добави и размерът на договора за поръчителство по чл. 5 от договора за кредит, ГПР ще възлиза на 1404,35%.
Настоящият състав намира, че процесният договор за кредите е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР не отговаря на действителния такъв - не е включено уговореното възнаграждение по договора за поръчителство с одобрено от заемодателя дружество – поръчител. Посоченото възнаграждение следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи 3 по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл.
19, ал. 5 ЗПК.
В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се включи размерът на уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, с който заемът е обезпечава, размерът би надхвърлил значително посочения размер на ГПР, като от заключението на приетата и неоспорена от страните ССчЕ ГПР възлиза на 1404,35%. В уговорения годишен процент на разходи по процесните договори за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е включил уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, с който заемът е обезпечава, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.