Решение № 3453 от 29.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3453 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100506347 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 2675/29.03.2022 г. по гр.д. № 39230/2021 г. по описа на СРС, 169 състав е отхвърлен предявения по реда на чл. 422 ГПК от Д. Й. Г. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата от 41,73 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие незаконосъобразно изпълнително производство.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 80523/20.04.2022 г., подадена от Д. Й. Г., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът поддържа, че неправилно районният съд е приел, че не били ангажирани доказателства, тъй като заповедта за изпълнение бил представен препис от съдебно решение, съобщение от ДСИ и заключение на съдебносчетоводна експертиза. Не били уважени и направените доказателствени искания.

Посочва, че между страните не било спорно, че било постановено цитираното в исковата молба решение на 119 състав, както и че то е породило правно действие.

Първоинстанционният съд не бил указал и в определението си по чл. 140 от ГПК, че в тежест на ищеца е било да установи датата на влизане в сила на съдебния акт, нито бил указал, че не се сочат доказателства за това. Неправилни били и изводите на първоинстанционния съд, че предявеният иск не бил доказан по размер. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което 1 предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. С молба от 02.12.2022 г. „Топлофикация София“ ЕАД е направил искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 39230/2021 г. по описа на СРС, 169 състав е образувано по искова молба, подадена от Д. Й. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите против „Топлофикация София“ ЕАД.

Ищцата твърди, че с изпълнителен лист от 27.05.2002 г., издаден по гр.д. № 03634/2002 г. по описа на СРС и на основание чл. 237 и чл. 242-249 от ГПК (отм.) била осъдена да заплати на ответника сумата от 3010,34 лева – неизплатена топлинна енергия, сумата от 952,06 – мораторна лихва и 79,29 лева. Въз основа на изпълнителния лист и по молба на „Топлофикация София“ ЕАД било образувано изпълнително дело № 3027/2002 г. по описа на ДСИ при СРС, 3 отд., 8 уч. Твърди, че с влязло в сила решение от 23.10.2018 г., постановено по гр.д. № 63971/2017 г. по описа на СРС, ГО 119 състав било признато за установено, че Д. Й. Г. не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист, тъй като вземането е погасено по давност. В мотивите на решението било посочено, че изпълнителното дело било прекратено по силата на закона на 12.04.2007 г. Твърди, че след датата на прекратяване на изпълнителното дело били постъпвали плащания, с които били погасени такси по него.

В периода от 10.05.2008 г. до 14.11.2016 г. незаконосъобразно и принудително била събрана сумата от 41,73 лева, с която били погасени такси по изпълнителното дело.

Поддържа, че след прекратяване на изпълнителното дело удържаните такси е следвало да бъдат възстановени, тъй като те е следвало да бъдат възложени на взискателя.

Поддържа, че взискателят е упражнил правата си недобросъвестно, с което е причинил вреди в размер на събраните такси. Моли да бъде признато да установено, че ответникът дължи заплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.

Претендира направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който „Топлофикация София“ ЕАД оспорва предявения иск, като заявява, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. При условията на евентуалност поддържа, че не е налице и неоснователно обогатяване. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №

2

23172/2021 г. по описа на СРС, 169 състав. По заявление от 22.04.2021 г., подадено от Д. Й. Г. е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на заявителя сумата от 41,73 лева, представляваща обезщетение, ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 325 лева.

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени доказателства, като въз основа на тях с първоинстанционното решение е прието, че не се установява противоправно поведение на служители на ответника, които да са довели до настъпване на твърдяните вреди.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Предвидената от закона отговорност е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия и тя има гаранционно-обезпечителен характер. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на определено лице, както и възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно противоправно действие или бездействие на определено лице, от което са причинени вреди на ищеца, както и причинната връзка между тях. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване противоправното деяние на служители на ответника, вредите, както и причинната връзка между тях. В тежест на ответника е било да установи, че е възложил на свои служители изпълнението на вменените от закона дейности, свързани с поддръжка на общинските пътища, както и че тези лица са изпълнили задълженията си.

От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че по молба на „Топлофикация София“ ЕАД е било образувано 3 изпълнително дело № 3027/2022 г. по описа на ДСИ към Софийски районен съд.

С Решение № 514003/23.10.2018 г. по гр.д. № 63971/2017 г. по описа на СРС, 119 състав, влязло в сила на 14.11.2018 г. е признато за установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, че Д. Й. Г. не дължи сумата от 3010,34 лева за доставена топлинна енергия за времето от 01.03.1997 г. до 28.02.2002 г., за което вземане на 27.05.2002 г. е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 3634/2022 г. От мотивите на това решение се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 3027/2022 г. по описа на ДСИ към Софийски районен съд.

При така установеното по делото, въззивният съд намира, че не се установява противоправно поведение на възложителя на работата – ответник по предявения иск. С подаване на молба за образуване на изпълнително производство „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на издаден от съд изпълнителен лист, е предприел действия по принудително събиране на вземането си. По правило упражняването на процесуални права, каквото представлява подаване на молба за образуване на изпълнително дело, както и искането за извършване на изпълнителни действия е правомерно. С оглед разпоредбата на чл. 3 от ГПК, обаче, законът създава задължение за страните в гражданското производство, включително и изпълнителното производство да бъдат добросъвестни. Злоупотребата с процесуални права е противоправна и тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, т.е. с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други лица или в противоречие с интересите на обществото. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, недобросъвестността при упражняване на процесуални права е в тежест на ищеца (в този смисъл Решение № 189/20.06.2014 г. по гр.д. № 5193/2013 г. по описа на ВКС).

Недобросъвестността на ответника „Топлофикация София“ ЕАД не се установява с представяне на влязло в сила решение, с което е признато за установено, че вземането, предмет на принудително изпълнение е погасено по давност. На първо място, към момента на образуване на изпълнителното производство и към настоящия момент, вземането съществува, но с погасяването му по давност е невъзможно удовлетворяване на кредитора по принудителен ред. Погасяването по давност на задължението настъпва не само с изтичане на предвидения в закона срок, а също така и с позоваването на нея от длъжника. Такова позоваване е направено от Д. Й. Г. едва с подаване на исковата молба, което е станало през 2017 г. С оглед твърденията на ищцата в исковата молба (което не се установява от събраните по делото доказателства), таксата, събрана от ДСИ и по твърденията на ищцата, представляваща настъпилата вреда, била събрана в периода от 10.05.2008 г. до 14.11.2016 г.

Следователно към момента на събиране на таксата не е било налице основание да се приеме, че вземането е било погасено по давност.

4

С оглед въведените с исковата молба твърдения без правно значение е обстоятелството дали изпълнителното производство е било прекратено поради перемпция, тъй като настъпването й не е свързано с погасяване на вземането по давност.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2675/29.03.2022 г. по гр.д. № 39230/2021 г. по описа на СРС, 169 състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5