Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Споразумение № 1496 от 13.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 15584/2024
Вид
Споразумение № 1496
Подписан
13.10.2025
В сила
13.10.2025
Състав
АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 1496 гр. София, 13.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА и прокурора В. Ст. К.

Сложи за разглеждане докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Наказателно дело от общ характер № 20241110215584 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Подсъдимият П. С. Д. се явява.

Защитникът а. В. се явява.

Като намери, че не са налице пречки за това включително по арг. чл. 271, ал. 9 от НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Председателят на състава докладва за сведение постъпили справка за съдимост от 02.10.2025 г. и справка от МОН с рег. номер от 31.07.2025 г.

Прокурорът: Намирам, че съгласно правилата за местна и родова подсъдност делото е подсъдно на СРС. Считам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Намирам, че в хода на ДП не е допуснато съществено процесуално нарушение на правата на 1 обвиняемия. От приобщените в хода на съдебното производство писмени материали се установява, че обвиняемият е без образоване, съгласно неговите обяснения той е неграмотен, като това обстоятелство е заявено едва в хода на съдебната фаза. В хода на ДП за предявяване на постановлението за привличане на обвиняем обвиняемият е призован от водещия разследването, като е имал достатъчно време да организира защитата си, така както е сторил това за съдебната фаза на процеса, а също е имал и възможност да уведоми водещия разследването, че желае да му бъде назначен служебен защитник, тъй като е неграмотен. По делото липсват доказателства обвиняемият да е сторил която и да е от двете хипотези. Вместо това той се е явил сам за предявяване на постановлението за привличане на обвиняем, заявил е, че не желае защитник, като му е предявено постановлението за привличане на обвиняем и е проведен разпит на обвиняем, който му е бил прочетен. Разпитан в качеството на обвиняем, Д. не е дал обяснения, респ. считам, че не може да се счете, че неприсъствието на защитник е влошило положението му чрез даване на обяснения, увреждащи правата на обвиняемия или засягащи линията на защита. Престъплението, за което на обвиняемия му е повдигнато обвинение, е на просто извършване и не съдържа сложен правен конструкт, който да навежда на извод, че обвиненият не е могъл да разбира обвинението и с това да са му нарушени правата. На последно място, невладеенето на български език съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 вр. ал. 1, т. 4 от НПК е относително задължителна. Доколкото липсва изявление на обвиняемия, че същият е желаел да има защитник, дори напротив - налице е изявление, че не желае да има такъв, то считам, че в хода на ДП не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правата на обвиняемия. С оглед на това намирам, че не са налице процесуални нарушения от вида, визиран в разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. На следващо място, със защитника на обвиняемия сме постигнали параметри на споразумение, което можем да представим в днешното съдебно заседание. Не са налице хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 5 от НПК. Към настоящия момент намирам, че не са налице основания за изменение или отмяна на взетата мярка за неотклонение подписка. Нямам искания за събиране на нови доказателства и моля да разгледате постигнатото споразумение в днешното съдебно заседание.

Защитникът: Делото е родово и местно подсъдно на СРС като първа 2 инстанция. Не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Както изложи представителят на СРП, между обвинението и защитата е постигнато споразумение във връзка с приключване на делото. В тази връзка, въпреки че според мен са налице основанията, визирани в чл. 248, ал.1, т. 3, доколкото няма как на лице, което няма представа под какво се е подписало, да вменяваме съзнание при отказ от защита, именно поради наличието на споразумение, както и обстоятелството, че след произнасянето на КС на Република България във връзка с оспорването на разпоредбата относно отнемане на автомобилите и присъждането на тяхната равностойност, то при евентуално връщане на делото в досъдебната фаза същото ще бъде само и единствено забавено, доколкото изначално подсъдимото преди това обвиняемо лице винаги е казвало, че щом е извършило нещо нередно, ще понесе своята отговорност. Това е направено и с днес постигнатото между страните споразумение, като ще Ви помоля да разгледате още в днешното съдебно заседание. В тази връзка на този етап считам, че не е налице необходимост от продължаване действието на взетата процесуална мярка подписка, доколкото лицето се е явявало и няма искания в днешното съдебно заседание за събиране на нови доказателства, нито привличането на резервен съдия, съдебен заседател, тълковник.

Подсъдимият: Да приключим.

Реплики не постъпиха - на запитване от председателя на състава.

Съдът намира следното:

На първо място, съобразявайки обстоятелствената част на обвинението и разпоредбите на чл. 35 и сл. от НПК, делото е подсъдно на настоящия съд.

Съобразявайки уредбата по чл. 250 и чл. 251 от НПК, няма основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Съобразявайки чл.

249, ал. 4, т. 1 от НПК, не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуални права на обвиняемия; в тази връзка при приемане, че е налице хипотеза по чл. 94, ал. 1, т. 4 от НПК във връзка с това, че обвиняемият е без образование, евентуално неграмотен, то действително защитата не е 3 абсолютно задължителна, като в случая е налице хипотеза по чл. 94, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 от НПК, като в съответния протокол за разпит на обвиняем изрично е посочено, че същият ще се защитава сам; съдът си дава сметка, че изразът „По настоящото производство ще се защитавам сам“ едва ли е бил формулиран точно така от обвиняемия, особено що се отнася до думите “по настоящото производство”, но това не означава, че възниква основание за съмнение, че обвиняемият е направил изявление с действителен смисъл, че не желае да има защитник, като действително неговото цялостно поведение като обвиняем по наказателното производство сочи на признаване на вина и желание производството да приключи със споразумение. По-нататък, с оглед заявеното от страните е налице основание за разглеждане на делото по реда на глава 29 от НПК. Не е налице, включително в тази връзка, основание за процедиране по реда на чл. 248, ал. 1, т. 5 от НПК. Следва да се съобрази чл. 252, ал. 1 от НПК. С оглед уредбата по чл. 56 и сл. от НПК и процесуалното поведение на обвиняемия още отсега следва да се посочи, че реално никаква причина няма за по-нататъшното продължаване на действието на мярката за неотклонение, нито за вземане на друга мярка за процесуална принуда.

Така мотивиран и на осн. чл. 248 от НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА че: делото е подсъдно на съда; няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство; не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия; разглеждането на делото да продължи по реда на глава 29 от НПК незабавно в открито заседание, без призоваване на други лица; не се налага назначаването на защитник, разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация; отменя мярката за неотклонение и не взема друга мярка за процесуална принуда.

Определението в частите му относно липсата на съответните нарушения на процесуалните правила и мерките за процесуална принуда може да се обжалва и протестира в седмодневен срок от днес пред СГС.

4

Председателят на състава докладва чрез прочитане постъпило споразумение, подписано от страните, ведно с декларация, подписана от подсъдимия.

Председателят на състава разясни на подсъдимия последиците при разглеждане и решаване на делото по реда на глава 29 от НПК.

Председателят на състава запита подсъдимия: Разбирате ли обвинението, признавате ли се за виновен, разбирате ли последиците от споразумението и съгласен ли сте с тях, доброволно ли подписахте споразумението?

Подсъдимият: Съгласен съм, разбирам.

На основание чл. 382, ал. 6 от НПК, намирайки че в крайна сметка няма съмнение относно действителната воля на страните по задължителните параметри на споразумението и относно действителното съгласие с тези параметри, включително от страна на обвиняемия,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Да се впише в протокола от настоящото съдебно заседание съдържанието на окончателното споразумение, а именно така, както то е внесено.

СПОРАЗУМЕНИЕ:

ЗА РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД № 15584/2024г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав Днес 13.10.2025г., между В. К.– прокурор при Софийска районна прокуратура и а. В. от САК- упълномощен защитник на подсъдимия П. С. Д., ЕГН **********, на основание чл. 381, ал. 1 от НПК се сключи настоящото споразумение за следното:

5

Подсъдимият П. С. Д., ЕГН ********** , роден на ,,***''г. в гр. София, българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, трудово неангажиран, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „,,***'', се признава за виновен в това, че:

На 06.09.2024г. около 03:40 часа, в гр. София, ж.к. „Люлин“, по бул.

„Царица Йоанна“ в района на „Мега Мол“, находящ се на бул. „Царица Йоанна“ № 15, с посока на движение от бул. „Луи Пастьор“ към бул. „Тодор А.“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хюндай“, модел „,,***''“ с регистрационен номер ,,***'', с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,52 на хиляда, установено по надлежния ред /съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн. в ДВ бр. 61 от 28.07.2017г. в сила от 29.09.2017г., изменена с ДВ бр. 81/02.10.2018г. в сила от 05.10.2018г./ с протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 632/09.09.2024г. на УМБАЛ „Света Анна – София“ АД

- престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

На основание чл. 381, ал. 5 от НПК, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т.

1 от НК на подсъдимия П. С. Д., ЕГН ********** се определя наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК се отлага за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ , считано от датата на одобряване на настоящото споразумение.

На основание чл. 381, ал. 4 от НПК , вр. чл. 55, ал. 3 от НК на подсъдимия не се налага по-лекото наказание „ГЛОБА“, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл. 343б, ал. 5, вр. 343б, ал. 1 от НК на подсъдимия се присъжда заплащане равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно: парична сума в размер на 3200,00 лева.

На основание чл.59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК при изпълнение на така 6 определеното наказание се приспада времето, през което П. С. Д., ЕГН ********** е бил задържан по настоящото производство, както следва: задържане по ЗМВР за срок до 24 часа, считано от 06.09.2024г.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият П. С. Д., ЕГН ********** /със снета самоличност/ се осъжда да заплати направените разноски по делото в размер на 167,94 лева в полза на държавата по сметка на СДВР като на основание чл. 190, ал. 2 и чл. 416, ал. 4 от НПК да се издаде изпълнителен лист ведно с 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на СРС.

Споразумението е за престъпление, извън посочените в чл. 381, ал. 2 от НПК.

С престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.

На страните е известно и същите се съгласяват с правните последици от споразумението, а именно, че след одобряването му от първоинстанционния съд, определението на съда по чл.382, ал. 9 НПК е окончателно и има последиците на влязла в сила присъда за П. С. Д. и не подлежи на въззивно и касационно обжалване.