Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 201 от 17.02.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 31/2021
Вид
Решение № 201
Подписан
17.02.2022
Състав
Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.486, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. София, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000500031 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 10.11.2020г по гр. д. № 668/2019г на Софийски градски съд е отхвърлен предявения от Е. Д. М. против Специализиран наказателен съд иск с пр. осн. чл.2б ЗОДОВ за обезщетение в размер на 26 000 лева за неимуществени вреди на осн. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, причинени от отказа по искане вх. № 14604 от 26.11.2018г., да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС по НОХД № 3555/2018г. във връзка с разглеждане на мярката му за неотклонение.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Е. Д. М., с която се твърди неправилност поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че са нарушени правата му по чл.6 ЕКЗПЧ и други разпоредби от конванцията, според които правото на всяко лице на справедлив процес в кратък срок, и на чл.267 ДФЕС като не се е произнесъл по направеното искане за отправяне на преюдициално запитване, което представлявало отказ от правосъдие. Иска се отмяна на обжалваното отхвърлително решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи иска в пълния заявен размер.

В срока за отговор насрещната по жалбата страна – ответник Специализиран наказателен съд е подал отговор на въззивната жалба с възражения против оплакванията и искане за потвърждаване на обжалваното решение.

САС при служебна проверка по чл.269 ГПК намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

1

При преценка основателността на заявените в жалбата оплаквания, настоящият състав установи, че фактическата обстановка е правилно установена пред първата инстанция. Изяснено е, че по НОХД № 3555/2018г ищецът Е.М. в качеството си на подсъдим е поискал от състава на съда да отправи преюдициално запитване и служебно да се произнесе по мярката му за неотклонение с формулирани въпрос, с които основно се релевират твърдения за допуснати нарушения при вземане на мярка за неотклонение.

Установява се, че в три поредни заседания на 26.11.2018г., 29.11.2018г. и 04.12.2018г. пред СНС е разглеждана мярката зе неотклонение, в последното от които с протоколно определение е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение, като съдът не се е произнесъл по искането за за преюдициално запитване.

При така установените факти са правилни изводите на първостепенния съд за неоснователност на исковете по чл.49 ЗЗД. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника следва да се установят всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД – вреди в пряка причинна връзка с противоправно поведение. Напълно се споделят изводите на съда, обосновани с разпоредбата на чл.486, ал.1 НПК, че при направено от страна по делото искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, разглеждащият делото съд дължи произнасяне по него -в негова компетентност е да го счете за основателно или не, но липсата въобще на акт по този въпрос съставлява процесуално нарушение. Независимо от посоченото с така допуснатото от формална страна процесуално нарушение, не се е стигнало до непозволено увреждане за ищеца, защото от една страна формулираните в искането въпроси не касаят тълкуване на норми на ЕС, а представляват по същество възражения против изводите на съда във връзка мярката за неотклонение и следователно резултатът би бил идентичен, а от друга страна не са доказани вреди в пряка причинна връзка с твърдяното нарушение. Въпреки, че в показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел се изтъкват данни, че ищецът е бил напрегнат и фрустриран, сами по себе си те не са достатъчно убедителни, за да обосноват извод, че тези негативни изживявания са в причинна връзка именно с отказа на съда да отправи преюдициално запитване.

Поради пълно съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще подлежи на потвърждаване, при който изход няма основание да присъждане на разноски на жалбоподателя –ищец, а насрещната страна не е претендирала такива.

С оглед на изложеното САС

РЕШИ:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.11.2020г по гр. д. № 31/2021г на Софийски градски 2 съд, I-21 състав.

Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок пред ВКС, считано от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.

Председател:

Членове:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3