Решение № 37 от 20.06.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно търговско дело 71/2025
- Вид
- Решение № 37
- Подписан
- 20.06.2025
- В сила
- 20.06.2025
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Янко Новаков Новаков, Илияна Тодорова Балтова
Цитирани разпоредби
- чл. 171, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 688 · Търговски закон
- чл. 692 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 2, т. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 6 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.6 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.9 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 37 гр. Бургас, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20252001000071 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по въззивната жалба на Националната агенция за приходите против Решение № 38 от 11.02.2025 г. по търговско дело № 20222100900248/2022 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът й по чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон за установяване съществуването на следните публични вземания, включени в списък на неприетите вземания по чл. 688 от ТЗ, обявен в търговския регистър на 17.03.2022 г. и одобрен от съда в производството по дело по несъстоятелност № 226/2015 г. на ОС – Бургас с длъжник „Пътна компания“ АД, ЕИК 128515021, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Булаир“ № 9: държавни такси в общ размер от 971,05 лева по изпълнителен лист от 04.08.2014 год., издаден въз основа на Решение № 322 от 12.05.2014 г. по гр. дело № 2616/2013 год. на Районен съд – Ямбол (с поредност по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ), ведно с лихви в общ размер от 742,68 лева, начислени до 14.02.2022 год. (с поредност по чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ).
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението.
1
Без да бил сезиран с надлежно възражение от ответника, в нарушение на разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД първоинстанционният съд приел, че гореописаните вземания са погасени по давност.
Ответникът „Пътна компания“ АД и синдикът на дружеството не са изразили становища по жалбата.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 30.04.2025 г.
По съществото на спора:
Първоинстанционният съд е сезиран от Националната агенция за приходите с иск за установяване, на публични вземания, сред които и такива за държавни такси в общ размер от 971,05 лева по изпълнителен лист от 04.08.2014 год., издаден въз основа на Решение № 322 от 12.05.2014 г. по гр. дело № 2616/2013 год. на Районен съд – Ямбол (с поредност по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ), ведно с лихви в общ размер от 742,68 лева, начислени до 14.02.2022 год. (с поредност по чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ).
Производството по несъстоятелност на ответника е открито с Решение № 393 от 01.10.2015г. по д.н. № 226/2015 на Окръжен съд – Бургас.
Ищецът НАП е предявил вземанията пред съда по несъстоятелността с молба изх. № 24-02-161/15#74 от 15.02.2022 г.
Те са включени в съставения от синдика списък с неприети вземания, обявен в търговския регистър на 17.03.2022 г.
Ищецът е предявил възражение против списъка в производство по чл. 692 от ТЗ, по което длъжникът „Пътна компания“ АД се е позовал на изтекла погасителна давност.
Като е приел, че вземанията действително са покрити с давност, съдът по несъстоятелността е отхвърлил възражението на НАП с определение от 15.06.2022 г., обявено в търговския регистър на следващия ден.
Затова агенцията е предявила настоящия иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване на вземанията. Исковата молба е подадена по пощата на 30.06.2023 г. – в срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ.
Първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията по съображения, че вземанията са погасени по давност – по повод възраженията на длъжника в 2 производството по чл. 692 от ТЗ.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че съдът се е произнесъл относно давността служебно. Както правилно е изтъкнато в мотивите на решението, исковият процес по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ е продължение на производството по чл. 692 от ТЗ, където длъжникът „Пътна компания“ АД се е позовал на давност.
Изпълнителен лист за процесните вземания е бил издаден на 04.08.2014 г. (л. 76 от делото на ОС). Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК давността е започнала за тече от 01.01.2015 г. и е изтекла на 01.01.2020 г.
Вземанията са предявени по-късно - през 2022 г. Няма данни за спиране или прекъсване на давността.
Изложеното обосновава извод за неоснователност на жалбата против решението в частта за отхвърляне на иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ относно процесните публични вземания.
Затова решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Настоящото решение не подлежи но обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т.
1, предл. ІІ от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38 от 11.02.2025 г. по търговско дело № 20222100900248/2022 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част.
Решението не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3