Решение № 1398 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1398 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Виктория Недева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100512404 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №15277 от 07.08.2024г., постановено по гр.дело №46776/2022г. по описа на СРС, ГО, 54 с-в, е отменено по предявения от ищеца Б. А. Н., ЕГН ********** иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр.чл.188, т.1 КТ наложеното му от ответника Столична дирекция на вътрешните работи, със Заповед №513з-6888/16.08.2022г. на директора на СДВР, дисциплинарното наказание „забележка“. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 950 лева разноски, както и 80 лева държавна такса на СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника СДВР. Жалбоподателят поддържа, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че задълженията на служителите на работно място 2Б, на което ищецът полагал труд в деня на извършване на твърдяното от ответника дисциплинарно нарушение, включват само формална проверка от външна страна на заявлението за пререгистрация на МПС, за наличие на корекции и допълвания, както и коректно въвеждане на данните от заявлението в системата на „Пътна полиция", а не им е вменено задължение да преглеждат по същество представените със заявлението документи.

Твърди, че в изречение първо на т.26.11.1. от Технологичен ред peг.№ 4332р16724/26.03.2021г. за дейностите, извършвани при идентификация и регистрация на превозни средства в отдел „Пътна полиция“-СДВР е посочено, че служителят на работно място 2Б проверява има ли коригирани или допълнително вписани данни върху заявлението, 1 а съгласно т.26.11.3, след приключване обработката на заявлението, служителят записва в системата данните за ПС и за служителя, извършил идентификацията, заверява заявлението за регистрация в долната дясна част, като изписва фамилията си и полага личен подпис и печат, като отговаря за правилното и точно въвеждане на данните в системата. В случая било установено, че на 11.08.2021г. в отдел „Пътна полиция"-СДВР бил представен за пререгистрация товарен автомобил марка „Мерцедес" с ДК№******* и служителят М.М.системен оператор в 02 група „Регистрация и отчет на превозни средства" на 04 сектор „Пътни превозни средства към ОПП-СДВР изготвила заявление №214134153573 за промяна на номер, собственост и данни на превозното средство, като в заявлението видът на последното неправомерно бил променен от „товарен автомобил" на „специален автомобил".

След изготвяне на заявлението превозното средство било насочено на 3-та технологична линия за извършване на идентификация от Т.Т.- техник, механик/технически контрол в 01 група „Идентификация и технически контрол" на 04 сектор „ППС" към ОПП-СДВР, заемащ работно място 2А. След извършване на идентификацията, заявлението с прикачения към него комплект от документи за конкретната услуга бил предаден на служителя на работно място 2Б, на което бил разпределен ищецът. Според жалбоподателя ищецът следвало да извърши преглед на наличните документи и данните на превозното средство, което не сторил, а вместо това в 08:32:28 часа с неговото потребителско име и парола в АИС-КАТ въвел и запаметил в системата променените данни на превозното средство. В резултат на това видът на превозното средство неправомерно бил променен от „товарен автомобил" на „специален автомобил", без от ИА„Автомобилни администрация“ да е издадено удостоверение по чл.37, ал.1 от Наредба Н-3/18.02.2013г. за изменение в конструкцията на превозното средство, след извършен преглед в акредитирана лаборатория. Вследствие неправомерно извършената промяна във вида на превозното средство, собственикът му дължал местен данък и застрахователна премия за застраховка „ГО“ в по-нисък размер.

Жалбоподателят признава, че отговорност за деянието носи не само ищецът, а и други служители по веригата на пререгистрация, но с бездействието си ищецът извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.3, предл.2 КТ, за което правилно му било наложено дисциплинарно наказание по чл.188, т.1 от КТ. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска изцяло, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ищец не е подал в срок отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание и представените по делото писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба- отхвърлена. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1, т.3, предл.2 от КТ неспазване на техническите и технологичните правила от служител или работник при изпълнение на възложената му работа, представлява нарушение на трудовата дисциплина и подлежи на санкциониране от работодателя с налагане на дисциплинарно наказание по чл.188 КТ, при спазване на разпоредбите на чл.189 и следващи от КТ.

Между страните не се спори, че в деня на извършване на твърдяното от работодателя- ответник нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца, последният е заемал работно място 2Б /РМ 2Б/. От представения по делото Технологичен ред peг.№ 4332р-16724/26.03.2021г. за дейностите, извършвани при идентификация и регистрация на превозни средства в отдел „Пътна полиция“-СДВР /л.219 и следващи от първоинстанционното производство/ се установява, че за това конкретно работно място твърдените от ответника техническите и технологичните правила не са налице.

Задължението за проверка на представените ПС за изменение на конструкцията при стриктно спазване изискванията на наредбите по чл.146, ал.1 и чл.148, ал.1 от ЗДвП е вменено на работника/служителя заемащ работно място 2А /РМ 2А/, което не е заемано от ищеца през въпросния работен ден. Задълженията на работника/служителя на работно място 2Б са: проверява има ли коригирани или допълнително вписани данни върху заявлението за пререгистрация на МПС; извлича чрез бар код-четец или изписва на ръка номера на заявлението, чрез което се визуализират данните, въведени на РМ 2А, а след приключване на обработката на заявлението служителят записва в системата данните за превозното средство и за служителя, извършил идентификацията, заверява заявлението за регистрация в долната дясна част, като изписва фамилията си и полага личен подпис и печат, като отговаря за: моментното физическо присъствие на превозното средство на технологичната линия, правилното и точно въвеждане на данните в системата, достоверността на направените заверки, проверка за издирване в НШИС и ASF Интерпол, отразяването в системата на информация за типа на табелите с регистрационен номер, отразяването в системата на информация за спиране на превозното средство от движение, отразяването в системата на информация за корекция в: марка, модел, дата на първа регистрация, символ/и в номера на рамата и цвят на превозното средство само потвърдени с подпис и печат на държавен служител. В светлината на изложеното, очевидно и недвусмислено правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е вменено в задълженията на ищеца, заемащ работно място 2Б, да извършва проверка на представените документи и истинността на данните в тях, както твърди ответникът.

3

Във въззивната жалба не са изложени други конкретни доводи срещу правилността на решението, поради което и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния закон, то не може да бъде отменено и следва да се потвърди в съответствие с разпоредбата на чл.272 ГПК. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за установено от фактическа страна.

До изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК за обжалване на първоинстанционното решение подадената от страната въззивна жалба може да бъде допълвана с всякакви доводи за неговата неправилност и по тях съдът дължи произнасяне. По допълнения, които са направени след изтичане на срока за въззивно обжлаване, въззивният съд е длъжен да се произнесе само ако те касаят валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, както и неговата неправилност поради неправилно приложение на императивна материалноправна норма. В случая допълнения не са направени както в срока по чл.259, ал.1 ГПК, така и след това.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Въззиваемият ищец претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1050 лева. Съдът намира своевременно направеното от въззивника възражение за прeкомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. На практика отговорът на въззивната жалба не съдържа различи от изложените в исковата молба доводи, въззивното производство е приключило с едно открито съдебно заседание. Предвид изложеното и като съобрази, че в първоинстанционното производство е определено и присъдено възнаграждение в размер на 950 лева, съдът счита за справедливо възнаграждение в размер на 500 лева, в съответствие с ниската фактическа и правна сложност на спора.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №15277 от 07.08.2024г., постановено по гр.дело №46776/2022г. по описа на СРС, ГО, 54 с-в.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Б. А. Н., ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева- разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5