Определение № 297 от 01.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297 гр. Варна, 01.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Д.а Ил. Писарова като разгледа докладваното от Д.а Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000165 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съгласно постъпила молба вх.№3821/27.05.2026г. на адв.Г.Б., процесуален представителна Б.И -91 ООД, платената от страната държавна такса по въззивното дело не е заплатена чрез виртуален ПОС в ЕПЕП, а чрез електронно банкиране, което е различно от предвиденото плащане в ел.форма съгласно чл.73, ал.4 вр.чл.102е ГПК. Поради изложеното в полза на въззивника не е възникнало право да заплати дължимата такса с редукция от 15%, каквото искане е отправено към съда с молба вх.№11699/08.04.2026г., поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

По обективирано във въззивната жалба искане за спиране на настоящото производство по ВТД №165/2026г. на АС до приключване спора по ТД №65/2015г. на ОС-Габрово:

Съгласно установената практика на касационната инстанция /ТР №2/19.11.2014г. по т.д.

№2/2014 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 8/07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/2020 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решение № 128/19.11.2009г. по т. д. № 269/2009 г. на I т. о. на ВКС, решение № 1225/27.06.2002 г. по гр. д. № 2291/2001 г. на V г. о. на ВКС, решение №1284/20.10.2003г. по гр.д.№1880/2002 г. на V г. о. на ВКС, определение по ч.т.д.№ 766/2017 г. на ІІ т. о. на ВКС, определение по ч. т. д. № 2476/2013г. на ІІ т.о., определение по ч.т.д. 2791/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС и др./, основанието за спиране по чл.229, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство; обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения; тази зависимост се обяснява със съотношението между 1 различния спорен предмет на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение; нормата на чл.229, т.4 ГПК предпоставя наличие на пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и преюдициалния факт или правоотношение, от значение за решаване на спора по обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане правомощието на съда да установи този факт или правоотношение. Когато решението по обуславящия иск не формира сила на пресъдено нещо по посочените въпроси, липсва изискваната от закона връзка между делата като условие за спиране на едното до приключване на другото, за да бъде съобразен неговият изход. Само разглеждането на общи факти или правоотношения в мотивите на решението не е достатъчно да обуслови спиране на друго исково производство по смисъла на чл.229, т. 4 ГПК.

В настоящия случай, дружеството Б.И -91 ООД е направило искане за спиране на въззивното производство с въззивната си жалба до приключване на спора по ТД №65/2025г. на ОС-Габрово. Излага, че предметът на това дело е основан на същия договор, сключен между същите страни, за предходен период на претенцията. Същевременно, доколкото този спор, според въззивника, обхваща изводи относно характера на договора и действието му за периода юни и юли 2025г., при непредадена стока за съхранение в склада на ищеца Кремер София ООД, то същият се явява обуславящ и за настоящия спор, който касае заплащане на договорно възнаграждение по чл.3, ал.3 от договора и анекси към същия, за следващите месеци август, септември и октомври 2025г., при идентична фактическа обстановка. Твърди се, че производството в ОС -Габрово е образувано първо по време и се явява преюдициално за настоящото.

Съдът констатира от приложените преписи от искова молба, отговор и допълнителен отговор, че образуваното ТД №65/2025г. по описа на ОС -Габрово, е по предявени осъдителни искове за дължимо възнаграждение, основано на чл.3, ал.3 от Договор за съхранение от 27.06.2022г. за месеците юни и юли 2025г., ведно с дължима върху главниците по двете фактури неустойка за забавено изпълнение съгласно чл.23 от договора, както и за заплащане на неустойка за неизпълнение задължението на Б.и -91 ООД, като влогодател, за предаване и изтегляне на уговореното в чл.1, ал.1 от договора минимално количество зърно от 58 000 тона за стопанската 2024/2025г. съгласно чл.27 от договора. Съобразно отговора на ответника по исковете Б.и -91 ООД /вж. приложен отговор и допълнителен отговор на л.59 и сл. по въззивното дело/, исковете на Кремер София ЕООД са оспорени изцяло като неоснователни, вкл. с възражения за нищожност на неустойката за неизпълнение на чл.1 от договора.

Предмет на настоящото въззивно производство е договорено възнаграждение по чл.3, ал.3 за месеците август, септември и октомври 2025г. ведно с неустойка по чл.23 от договора за забавено изпълнение на плащанията по издадени три фактури за дължимите по-горе възнаграждения. По претенцията за имуществени вреди производството е било прекратено поради оттегляне на иска. /л.127 от първ.дело/ В настоящия спор не е налице претенция за 2 неустойката по чл.27 от договора за съхранение от 27.06.2022г., а по отношение на претенциите за възнагражденията и неустойката за забавено изпълнение по чл.23, направените възражения касаят различен период на претенцията, поради което не могат да бъдат обусловени от постановеното по съдебния спор за предходен период.

Възражението на насрещната страна/ищец/ за преклудиране правото по чл.229 ГПК, съдът намира за неоснователно. Съгласно ТР №1/2019г. на ОСГТК на ВКС, ако първата инстанция е пропуснала да спре производството по делото поради констатация за наличие на висящ преюдициален спор, въззивната инстанция следва да стори това и служебно, защото в противен случай решението й ще бъде недопустимо.

По същество съдът намира искането по чл. 229, т.4 ГПК за неоснователно поради следното:

Както е видно от изложеното по-горе, между двете висящи дела определено е налице връзка, тъй като част от предявените претенции – за възнаграждение по договора за съхранение и неустойка за забавено изпълнение на това задължение, са предмет и на двете производства. Настоящия спор касае плащане на претенциите за различен период.

Въз основа на изложеното въззивният състав намира искането за спиране на производството по въззивното дело за неоснователно. Изтъкнатите в допълнителна молба вх.№3821/27.05.2026г. на Б.и -91 ООД аргументи за основание по чл.229, т.4 ГПК – в порано образувания процес ще е налице, според въззивника, задължително произнасяне на съда относно правната квалификация при идентична фактическа обстановка – липса на съхранение по процесния договор, настоящият състав намира за неоснователни.

Съгласно чл.298 ГПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Със СПН се ползва единствено спорното право, обективирано в диспозитива на съдебния акт. В случая не е налице спор относно правната квалификация на иска, а относно характера и съдържанието на договора за съхранение от 27.06.2022г., не по валидността на същия или на клаузи от него. Спорът относно характера на договора ще следва да бъде обсъден в мотивите на съдебния акт, но няма да намери отражение в диспозитива на решението по задължителен за настоящия състав начин. /в този смисъл разясненията в т.18 от ТР 1/04.01.2001 г. по тълк. д. 1/2000г. на ОСГК, че със сила на пресъдено нещо се ползва решението само по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска/. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение №3/22.06.2019 г. по тълк. д. 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право, при предявен в друг исков процес за защита на вземането за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Тези разяснения са приложими по отношение тълкуването на чл.298 ГПК. Винаги при наличие на влязло в сила съдебно решение, спорните правоотношения по отношение на правопораждащите факти, разрешени със съдебното решение, се ползват със сила на пресъдено нещо. При частичния иск, независимо дали е постановено съдебно решение или арбитражно решение, със сила на пресъдено нещо ще се ползват фактите, които пораждат 3 субективното материално право, дори да е постановено решение по частичен иск, както в случая. Независимо от връзката между двете дела, тъй като претенциите се основават на един и същи договор, не е налице такава обусловеност подобна на частичните искове, тъй като споровете касаят различни периоди от действието на един и същи договор с продължително изпълнение. От друга страна, доколкото неустойката по чл.27 от договора /за неизпълнение на задължение по договора/ не е предмет на настоящото производство, не са налице основанията, посочени в т.5 от ТД №7/2014г. на ОСГТК, съгласно която връзка на обусловеност може да бъде обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. В този смисъл, уговорена неустойка по чл.27 от договора за съхранение, по която съдът ще дължи произнасяне по възражение за нищожност, не е обуславяща за настоящия предмет. Не е налице пълен идентитет по общи правопораждащи факти по арг. на цит. по-горе ТР №3/2019г. на ОСГТК и частичните искове. /Определение № 1320 от 13.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1983/2023 г., II т. о., ТК/ Въз основа на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на въззивника Б.И -91 ООД за възстановяване на част от дължимо внесена държавна такса по ВТД №165/2026г. по описа на Апелативен съд Варна, ТО, в размер на 261.78 евро, като надвнесена държавна такса, на основание чл.73, ал.4 ГПК съгласно молба вх.№11699/08.04.2026г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Б.И -91 ООД за спиране на ВТД №165/2026г. по описа на Апелативен съд -Варна, ТО до приключване на спора в ОС-Габрово по ТД №65/2025г., на основание чл.229, т.4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4