Решение № 3019 от 08.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3019 гр. Варна, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20233110116143 по описа за 2023 година

Предявени са С. И. С. срещу Н. В. Н. в условията на обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 13500.00 лева, представляваща незаплатена главницата по паричен заем, предоставен чрез банков превод на 18.03.2019г., с падеж на задължението 31.12.2021г., сумата от 501.30 лева – представляваща законна лихва за забава за периода 07.06.2023г. до 19.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 19.09.2023г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 6193/13.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11962/2023г. по описа на РС-Варна, 25-ти състав. В условията на евентуалност претендира осъждане на ответницата да заплати сумата от 13 500 лева като получена без основание (съобразно допуснатото в о.с.з. на 29.04.2024г. изменение на иска).

В исковата молба ищецът излага, че с Н. Н. са били във фактическо съжителство.

Сочи, че в началото на 2019г. на адреса, на който са живеели, започнали да идват покани за доброволно плащане на множество изтеглени от Н. кредити, която потвърдила пред С., че има сериозни по размер финансови задължения, предвид зависимостта й към хазарта.

Твърди, че ответницата отправила молба към ищеца за предоставяне на заем в размер на 13500 лева, като поела задължението да върне предоставената й сума в срок до 31.12.2021г.

С оглед постигнато съгласие, на 18.03.2019г. страните посетили „Обединена българска банка“ АД и ищецът превел от личната си сметка в личната банкова сметка на ответницата сумата от 13500 лева. С оглед близките им отношения други документи не са съставяни.

Въпреки поетото задължение, Н. не върнала заетата й сума, включително и след изпращане 1 на нотариална покана, поради което и подал заявление и е издадена заповед за изпълнение срещу задължението по която е постъпило възражение. С оглед това за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящите искове за установяване спрямо ответницата дължимостта на горните суми. Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Н. В. Н., чрез процесуалния й представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство, както и че процесната сума била преведена от ищеца по банковата й сметка. Оспорва обаче този сума да й е давана в заем за погасяване на нейни задължения, свързани със зависимост от хазарт, каквито отрича да има. Поддържа, че по време на съжителство с ищеца, през 2016г., двамата взели общо решение да обновят жилището, в което живеят като закупят нови електроуреди и извършат частичен ремонт. Към него момент Н. Н. е работила за „Кауфланд България ЕООД енд Ко“, като обслужващата последното дружество банка предлагала преференциални условия за служители на Кауфланд. Поради това и страните решили Н. да изтегли кредит, който заедно да погасяват. Твърди, че с получената сума от 13500 лева е погасен предсрочно заемът, средствата по който били разходвани за ремонт и ново обзавеждане на дома им. Твърди, че след като страните окончателно се разделили, при напускане на жилището ответникът взел и част от закупените със средства от кредита вещи - вградена фурна, стъклокерамичен плот, котлон, абсорбатор, хладилник и телевизор. С оглед изложеното моли, за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ответницата лично и чрез процесуалния си представител поддържа становището за неоснователност на иска, като сочи, че е изтеглила два кредита – един през 2016г. за сумата от 10000 лева и втори – през 2018г. за сумата от 5000лева.

Поддържа още, че ремонтните действия в дома, който са обитавали, са извършени през 2016г., като същите са се изразявали в усвояване на терасата, като е избита стената към същата, направена е изцяло нова кухня с вградена фурна, абсорбатор и хладилник, поставен е климатик и е закупен телевизор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните е прието за безспорно установено, че на 18.03.2019г. ищецът е превел на ответната страна Н. В. Н. сумата от 13 500 лева, което се установява и от приложените на л. 8 и 48 от делото преводно нареждане, видно от което като основание за превода е вписано „погасяване кредит“.

За установяване твърденията си, че Н. Н. е имала множество задължения и по повод погасяване на последните С. и е предоставил сумата от 13 500 лева, последният ангажира както изходящи от кредитни институции уведомления от „Райфайзен банк (България)“ ЕАД – без посочена дата на просрочието и такива по договори за кредит, сключени след 18.03.2019г. (л. 94 - 97), така и справка от Централния кредитен регистър от БНБ, от който е видно, че ответната страна към 18.03.2019г. е имала следните задължения към банки и кредитни институции:

2

- към „Обединена Българска Банка“ по потребителски кредит от 31 350 лева с датата на разрешаване 24.01.2019г.; по кредитна карта с лимит 1000 лева и дата на разрешаване 28.01.2019г. и потребителски кредит от 1000 лева с дата на разрешаване 28.01.2019г.;

- към „Неткредит“ ООД по кредитна линия за 500 лева с дата на разрешаване 21.02.2019г..;

- към „Банка ДСК“ АД по потребителски кредит от 20 000 лева с дата на разрешаване 25.02.2019г.; по кредитна карта с лимит 1000 лева с дата на разрешаване 25.02.2019г.;

- към „София Комерс Кредит Груп“ АД по потребителски кредит за 900 лева с дата на разрешаване 25.02.2019г.;

- към „Фератум България“ ЕООД по прехвърлен кредит чрез цесия от 27.02.2019г. за сумата от 2000 лева;

- към „Вивус.БГ“ ЕООД по прехвърлен кредит чрез цесия от 28.02.2019г. за сумата от 1100 лева.

От цитираната справка е видно и че в периода 29.03.2019г. – 15.05.2019г. Н. Н. е сключила и договори за потребителски кредити, както следва:

- на 29.03.2019г. с „Вива кредит“ ООД за сумата от 800 лева;

- на 01.04.2019г. с „Профи Кредит България“ ЕООД за сумата от 1000 лева;

- на 08.04.2019г. с „Изи Финанс“ ЕООД за сумата от 1100 лева;

- на 09.04.2019г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата от 1500 лева;

- на 17.04.2019г. с „Аксес Файнанс“ ООД за сумата от 500 лева;

- на 04.05.2019г. с „Неткредит“ ООД за сумата от 500 лева;

- на 10.05.2019г. със „Сити кеш“ ООД за сумата от 1000 лева;

- на 13.05.2019г. със „Стик-кредит“ ООД за сумата от 500 лева;

- на 15.05.2019г. с „Макроадванс“ АД за сумата от 600 лева.

Представен от ищеца е и сключен от него на 15.03.2019г. с „Обединена Българска Банка“ договор за кредит за сумата от 18 500 лева. (л. 98-106).

С нотариална покана от 25.04.2023г. С. С. е поканил Н. Н. в 14-дневен срок от уведомяването да изплати дълга си от 13 500 лева или да погаси частично същия, като наред с това представи погасителен план за връщане на сумата не по-късно от м. март 2027г.

Поканата е получена от адв. Т. П. на 23.05.2023г., като същата се е задължила да я предаде на ответницата Н. (л. 7).

Между страните е прието за безспорно установено и обстоятелството, че през 2016г.

Н. Н. е сключила договор за кредит с „УниКредит Булбанк“ АД за сумата от 10000 лева и през 2018г. – за сумата от 5 000 лева. За установяване твърдения си, че сумата от 13 500 лева е преведена от С. С. за погасяване на горните кредити, Н. Недялкота предоставя удостоверение от към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в което е удостоверено, че 3 към датата на издаване на същото - 19.03.2019г. ответницата няма задължения по потребителски кредит № 3087780 от 01.02.2018г. Представени са и заявления от 18.03.2019г., изходящи от Н. Н., с които същата е заявила пълно предсрочно погасяване на задълженията по кредита с номер 3087780, чийто размер към тази дата възлиза на 5066.35 лева (л. 46) и по кредит с номер 2340542, като погасеното задължение възлиза в размер на 8487.09 лева.

За опровергаване на твърденията на Н. Н., че с получените от нея средства по договора за кредит от 2016г. са вложени в направаната на твърдяния ремонт на жилището на ответната страна (че същото е лична нейна собственост се установява от приложеното на л.

61 копие от нотариален акт № 71/2006г.), С. С. представя находящи се в него копия от стокова разписка и фискален бон от 23.07.2016г. за закупени крепежи за ламиниран паркет на стойност 506.73 лева; led лента и трансформатор на 27.07.2016г. на стойност 46.05 лева; смесител за кухня на 31.12.2016г. на стойност 95 лева; мивка на 13.06.2016г. на стойност 429 лева; дограма и монтаж на 12.06.2016г. на стойност 1950 лева; за закупени на 28.03.2016г. фурна, котлони и абсорбатор на стойност 1509.35 лева и строителни материали на 18.08.2015г. на стойност 914.59 лева (л. 108-114).

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. А. Р. и П.

Д. К., водените от ищеца и свидетелите В. Н. Н. и И. С.а Н., родители на Н. Н. и водени от последната.

В показанията си свидетелите Р. и К. излагат, че от ищеца знаят, че последният е изтеглил кредит, тъй като искал да закупи гараж, като до закупуването на такъв не се стигнало. Като причина за това сочат предоставянето на Н. Н. според свидетеля Р. над 10000 лева, а според свидетеля К. – 13 500 лева. Свидетелят Р. сочи, че е присъствал на водени между ищеца и ответницата разговори по повод финансова нужда на последната във връзка с нейни заеми, като лично е възприел обещанието на Н. да върне средствата за около две години. И двамата свидетели излагат да знаят, че страните са правили ремонт в съвместно обитаваното от тях жилище през 2015-2016г., като ищецът е търсил съвети от свидетеля Р. по повод на ремонтните дейности, а от свидетеля К. – съдействие за по-ниска цена на ел.уреди, ползвайки отстъпката на свидетеля; по-рано да получи аванс или трудово възнаграждение, за да влага средствата в ремонта.

Свидетелите Н. излагат, че дъщеря им и ищецът живели съвместно от 2004г. до 2020г., като през 2016г. правили ремонт на жилището, което обитават и който се изразявал в направа на кухня, с ширм, стъклокерамика и други вградени уреди, избиване на стена, поставяне на климатик. Сочат, че ремонтът е правен със средства на дъщеря им от изтеглен от нея кредит, но пряко влагането на финансовия ресурс в направата му не са виждали.

Свидетелката Н. излага, че ищецът не е имал финансов ангажимент в направата на ремонта, като няма знание дали дъщеря й и С. са имали някакви уговорки. Свидетелят Недялков сочи, че лично той не знае ищецът да е превеждал на дъщеря й някакви пари, но тя му казала, че й е дал някакви средства, да си подобрят жилището. Свидетелката Н. излага, че ищецът е предоставил на дъщеря й 14 000 лева, като според нея преводът е нареден, за да може ответницата да си помогне да изплати кредита. И двамата отричат между страните да е 4 имало уговорки за връщане на сумата. И двамата свидетели излагат, че след като С. напуснал жилището на ответницата, същият взел вграден плот и фурна, хладилкин, климатик.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане на ищеца срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на валидна облигационна връзка, с характера на договор за заем, изпълнението на задължението по което да е изискуемо. Наличието на тези предпоставки следва да бъде установено от ищеца по пътя на главното и пълно доказване, тъй като същите обуславят изхода на спорното правоотношение. Доказателствената тежест за установяване факта на връщане на получената в заем сума е върху ответника, в чиято тежест е да докаже и предявените като защита срещу предявения иск насрещни права.

Разпечатката съдържа 48 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b3a53e0-d897-4ef3-82d8-71ab1de1215c