Решение № 123 от 23.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. В., 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20223110203025 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "Ченсфилд 55" ЕООД, против Наказателно постановление № 032200397/18.05.2022г. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - В., с което на въззивното дружество е наложено административно наказание " Имуществена санкция" в размер на 1800 лева, на основание чл. 416, ал.5, вр.чл. 414 ал.1 от КТ.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон, че не е налице обективната и субективната страна на нарушението, а самото му установяване не е подкрепено с доказателства.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли процесното НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по 1 делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Служители на Дирекция ИТ – В., един от които св. И., извършили проверка на въззивното дружество по повод постъпил сигнал от Й. К., че при прекратяване на трудовия и договор не са и били изплатени трудови възнаграждения и е освободена от работа не от датата от която тя е поискала.

По постъпилия сигнал била извършена проверка при която свид.И. констатирал, че въз.дружество е издало Заповед за прекратяване на Трудов договор с работника К. на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ /по взаимно съгласие/, считано от 23.02.2023г., без да е налице постигнато взаимно съгласие между страните, изразено писмено за прекратяване на договора от тази дата.

Нарушението било квалифицирано като такова по чл.325 ал.1 т.1 от КТ. При предявяването на акта на упълномощено лице не били направени възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно – наказващият орган издал наказателно постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.325 ал.1 т.1 от КТ. На въз.дружество била наложена “ Имуществена санкция” в размер на 1800 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан И.актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви.

Съдът приобщи представените и от двете страни по делото писмени доказателства, които кредитира като относими към спора.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административно-наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно 2 законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта наложеното административно наказание прави следните правни изводи: на

Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок от надлежна страна и като такава е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.В.. То е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като в него са посочени и доказателствата по преписката.

Законът е предвидил, че на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие между двете страни.

Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. При отправено предложение насрещната страна е длъжна в едноседмичен срок от получаването му да вземе отношение по него и да уведоми другата страна дали го приема, а ако не отговори в този срок се смята, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. В разглеждания случай съдът намира, че е налице писмено волеизявление от работника К. за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие депозирано на 01.02.2022г..

След което е издадена на заповед за прекратяване на трудовия договор считано от 23.02.2022г.. Видно от представените доказателства е че липсва насрещно волеизявление на работодателят дали приема искането на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 325 ал.1 т.1 от КТ, считано от 01.03.2022г. Своето волеизявление по отношение предложението на работника макар и извън предвидения в закона 7-дневен срок работодателят е обективирал чрез издаването на Заповед за прекратяване на трудов договор. Безспорно е налице подпис на работника в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Закон ът сочи, че за да се прекрати трудовия договор по взаимно съгласия между страните следва да е налице изрично изявление от страна на работника /може и върху заповедта или с отделен писмен акт, че работникът е съгласен трудовото правоотношение между страните да се прекрати по взаимно съгласие/, за да е 3 налице на съвпадение на две насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание. Закон ът също така е предвидил и такова изрично волеизявление да може да отправи и работника към работодателят. Това в настоящият случай е сторено от страна на работника К.. Законът обаче в тази си хипотеза не е предвидил уговарянето на срок или дата, която страните са длъжни да спазват при прекратяване на трудовото правоотношение, така както е предвидено при прекратяване на трудов договор с предизвестие.

Свид.К. е уведомила работодателят си, че желае да прекрати трудовото си правоотношение с него при условията на чл. 325 ал.1 т.1 от КТ – при взаимно съгласие. Т.е. налице е волеизявление от страна на работника, изискуем факт по чл. 325 ал.1 т.1 от КТ. Този факт обаче не е посочен и отчетен от страна на АНО. Никъде в текста на НП и АУАН не е посочено наличието на молбата депозирано от страна на работника за прекратяване на трудовото правоотношение при взаимно съгласие. АНО също така не е отчел факта, че Заповедта за прекратяване подписана от работника, съдържа изричното изявление, че ТПО се прекратява при постигнато взаимно съгласие.

В съдебно заседание при разпит на актосъставителят И., се установи, че дружеството е наказано затова, че е освободило работника 5 дни по-рано, а не от дата на която е посочена в молбата на работника. Видно от разпита на актосъставителя действителното нарушение е извършено при прекратяване на трудовото правоотношение на 23.02, а не от поисканата от работника дата 01.03.2022г. Факти за това обстоятелство обаче липсват в процесното НП.

Никъде не е посочено наличието на депозирана молба от работника К. да прекрати трудовото си правоотношение с въз.дружество. Не е посочено, че нейното желание е това да се реализира на 01.03.2022г. Никъде не е посочено дали това нейно предложение до работодателят е прието, така както повелява нормата на чл.325 ал.1 т.1 от КТ – „Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е 4 прието.“

Въпреки, че тези обстоятелства са били известни на АНО, те не са отразени като факти в НП, а в настоящият случай те са съществени по отношение на възведеното нарушение, доколкото в настоящият случай е налице предизвестие от работника за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие. Ако дата на предизвестието не е спазена то затова е следвало да има факти в НП. За коректност следва да се посочи, че АНО е следвало да прецени дали при прекратяване на трудово правоотношение по реда на чл.

325 ал.1 т.1 от КТ, може да се посочи дата от която работника иска да се случи това и тя ангажира ли работодателят ли с нея или се изисква единствено да бъде постигнато съгласие между двете страни за прекратяване на трудовите правоотношение. Законът не е предвидил посочването на датата от която да се прекрати трудовото правоотношение при хипотезата на взаимно съгласие и тази дата да е обвързваща за една от страните, както е при прекратяване на трудов договор с 30 дневно предизвестие. Срок за прекратяване на трудово правоотношение с 30 дневно предизвестие, сочи на съвсем друга хипотеза на правната норма и съвсем друг ред при прекратяване на трудово правоотношение. Доколкото тези факти са били известни в хода на адм.производство, но не са анализирани и не са посочени в актовете на АНО се ограничава възможността на страната да разбере какво точно нарушение е осъществила. Също така се ограничава и възможността съда да измени нарушената или санкционна норма, поради липсата на факти.

По делото липсват доказателства Заповедта за прекратяване на трудово правоотношение да е обжалвана поради липса на изразено съгласие от страна на работника.

Доколкото работника е подал молба до управителят на въз.дружество за прекратяване на трудовия му договор при условията взаимно съгласие, то няма как да е осъществен състав на нарушение по чл. 325 ал.1 т.1 от КТ, след е налице съвпадение на двете насрещни волеизявления.

По гореизложените съображения съдът намира, че е налице съвпадение на насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, поради което посоченото в заповедта за прекратяване на трудов договор основание - взаимно съгласие, постигнато между страните за прекратяване на трудовото правоотношение е налице.

5

Единствения спор между страните е датата от която работника е искал да се случи това. Отново съда посочва, че в тази посока липсват факти в процесното НП.

По въпроса може ли искането за съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ да се конвертира в предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, е даден отговор в Решение № 193 от 28.11.2019 г. по гр. д. № 767 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение. Със същото съдът е постановил, че "законът не позволява волеизявлението по чл. 325, ал. 1 КТ да се конвертира във волеизявление по чл. 326, ал. 1 КТ, защото основанията за прекратяване на трудовия договор са законоустановени, те са уредени с императивни правни норми. В мотивите на цитираното решение, ВКС е приел, че "едностранното волеизявление на страната има за съдържание онези правни последици, които се иска то да породи. Затова при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, писменото волеизявление на работника по чл. 325, ал. 1 КТ е покана за насрещно писмено съгласие от работодателя, а при прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие, писменото волеизявление по чл. 326 КТ има за съдържание прекратяване на трудовия договор след изтичането му. Поради това, когато не се осъществи основанието за прекратяване по взаимно съгласие, работникът или служителят е необходимо да направи изрично волеизявление по чл. 326, ал. 1 КТ, при условие, че желае да упражни това право. " В този смисъл е и Решение от 21. VІІ. 2010 г. по гр. д. № 201/2009Г. ВКС ІV ГО, в което съдът е приел, че предложението по чл. 325, т. 1 КТ е волеизявление на страна по трудово правоотношение към съконтрахента за прекратяването му по взаимно съгласие. Ако в него няма записано изявление на предложителя при отказ то да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, работодателят не може да го зачете като такова, защото самоволно променя волята на предложителя, каквато възможност не е уредена от законодателя.