Решение № 40 от 15.02.2023, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ .......... гр. Русе,

15.02.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, VІІ-ми състав, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ при секретаря М. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 563 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 118 от

Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от П.Б.П. *** против

Решение № 2153-17-262/24.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-491/16.09.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. В жалбата се твърди, че неправилно административният орган не е зачел като осигурителен стаж от втора категория отделни периоди, през който жалбоподателят е работил в АПК „Съветска Русия“ гр. Сливо поле и ППК „Надежда“ с. Ряхово.

Счита, че целият му осигурителен стаж в тези осигурители отговаря условията за зачитането му от втора категория, а не само част от този стаж, както е направил административният орган.

Иска от съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Директорът на

ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество и в представени писмени бележки, счита жалбата за неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена от съда като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима. Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорване. Съдът намира, че същата е подадена в предвидения законов срок, за което съобрази, че видно от приложеното по делото известие за доставяне (л. 2-гръб от преписката) решението е съобщено на жалбоподателя на 29.11.2022 г. и същият е подал жалба срещу него чрез директора на ТП на НОИ - Русе на 07.12.2022 г. (л. 3 от делото).

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решение № 2153-17-262/24.11.2022 г., предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директора на ТП на НОИ – Русе.

Спазена е изискуемата писмена форма като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.

От данните по делото се установява, че в хода на административното производство са събрани доказателства, релевантни за преценка на правото на жалбоподателя на исканата от него пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наличието на такива не се и твърди от жалбоподателя.

Въпреки това съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като неправилно е приложен материалния закон, поради това че административният орган необосновано стеснително и ограничително е възприел наличната по преписката релевантна информация.

От фактическа страна по делото не е спорно, че във връзка с подаденото на 30.05.2022 г. от жалбоподателя заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е постановено разпореждане № 2140-17-491/16.09.2022 г. (л. 6 от преписката), с което е отказано отпускане на исканата пенсия. Според съдържанието на разпореждането към датата на заявлението – 30.05.2022 г. жалбоподателят е на възраст 58 години, 10 месеца и 23 дни, а от представените документи за осигурителен стаж му е зачетен осигурителен стаж от ІІ категория – 12 години, 11 месеца и 17 дни и от ІІІ категория – 27 години, 8 месеца и 15 дни, или общ осигурителен стаж, приравнен към ІІІ категория – 43 години, 10 месеца и 29 дни, а сборът от навършена възраст и осигурителен стаж е посочен като 102 години, 9 месеца и 22 дни.

От тези данни е направен извод ,че жалбоподателят не отговаря на изискването за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като не притежава 15 години осигурителен стаж от втора категория. С този мотив на П. е отказано отпускане на пенсия. Разпореждането не съдържа изрични мотиви относно зачитането на стажа на жалбоподателя от определена категория.

От описа на осигурителния стаж на жалбоподателя, изготвен преди произнасянето на пенсионния орган (л. 25 от преписката) е видно, че стажът му в АПК Сливо поле/ТКЗС Ряхово като шофьор е зачетен частично от втора (ред 2 от описа) и частично от трета категория (ред 3 от описа). И в двата случая зачитането е станало въз основа на трудова книжка № 247а/03.08.1994 г. като срещу зачетения от втора категория период в колона „Забележка“ е вписано „+Заповед 225, Заповед 70161, Заповед 70060 и Нак.пост от МВР 4247“. По същия начин стажът на жалбоподателя в ППК „Надежда“, отново на длъжност „шофьор“ е зачетен частично от втора категория (ред 4 и 6 от описа) и частично от трета категория (ред 5 от описа) като стажът от втора категория е зачетен въз основа на УП-3 № 1/13.07.2022 г. и в колона „забележка“ срещу периодите, зачетени от втора категория е вписано „+Конст.пр. КПК № 06/03.08.2022“, а стажът от трета категория е зачетен въз основа на горепосочената трудова книжка.

В административната преписка фигурира копие на Заповед № 225/17.11.1983 г. на председателя на АПК с.Сливо поле (придружена с молба за постъпване на работа), с която П.Б.П. е назначен на длъжност „сменен шофьор – тов.ав-ли“ в бригада 38-08, считано от 02.11.1983 г.

В заповедта изрично е вписан текст „Шкода Мадара, ЗИЛ“ (л. 16 от преписката).

Преписката съдържа и Заповед № 70161 (без дата) на председателя на ТКЗС с.

Ряхово, с която считано от 01.07.1991 г. П. е преназначен от „шофьор шкода“ на шофьор шкода“ със съответни възнаграждения – ОМЗ; УТ и клас, както и Заповед № 70060 (също без дата), с която П. е преназначен, считано от 01.07.1992 г. на длъжност „шофьор шкода“ снова размер на ОМЗ и УТ и същия клас (л. 17 от преписката). Налице е и Трудов договор № 70222/14.12.1990 г. (л. 18 от преписката), обозначен като „преназначаване“, според който П.П. е приел да изпълнява в ТКЗС с. Ряхово с място на работа „автобаза“, длъжността „шофьор товарен автомобил“, считано от 01.01.1990 г. Представено е и Наказателно постановление № 4247/04.10.1984 г. (л. 19 от преписката), с което жалбоподателят е бил санкциониран по Закона за движение по пътищата за извършено от него нарушение при управление на товарен автомобил с рег.№ РА 7074. В наказателното постановление е вписан длъжност на наказаното лице „шофьор Автобаза Ряхово“.

В преписката е приложен и Констативен протокол № КП-5-16-01174057/29.07.2022 г. (л. 13 от преписката), изготвен от контролен орган на ТП на НОИ – Разград, за извършена проверка на Производствено потребителна кооперация „Надежда – Ряхово“ по отношение на осигурителния стаж и категорията на положения труд от П.Б.П.. Според констативния протокол П. фигурира в изготвените от ППЗК „Надежда-Ряхово“ (впоследствие преименувана на ППК „Надежда-Ряхово“) разплащателни ведомости с начислени и изплатени трудови възнаграждения като по периоди е посочено, че жалбоподателя се е числял към „смесена бригада,механици“, бригада „автотранспорт“, бригада „товарен автотранспорт“, включително с посочена длъжност „шофьор“ за определени период.

В протокола се посочва, че за 1998 г. липсвали разплащателни ведомости. За периода 13.03.1995 г. 31.12.1999 г. (без 1998 г.) П. бил осигуряван за втора категория труд. Във връзка с извършената проверка от ППК „Надежда-Ряхово“ били представени удостоверение обр.УП-3 изх.№ 1/13.07.2022 г. и удостоверение обр.

УП-2 изх.№ 2/13.07.2022 г. (л. 22-24 от преписката). В издаденото удостоверение обр. УП-3 е отразен стажът на П.П. в периодите 13.03.1995 г. – 31.12.1997 г. и 01.01.1999 г. – 31.12.1999 г., за които е предложено да бъдат зачетени от втора категория и е посочено, че за 1998 година не са съхранени ведомости.

П. оспорил разпореждане № 2140-17-491/16.09.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване по реда на чл. 117 от КСО, посочвайки товарните автомобили, които е управлявал по време на стажа си в АПК Сливо поле, ТКЗС и после Кооперация Ряхово, както и товарните автомобили, с които е разполагал АПК и в частност автопарка на звено 03-02. П. изрично посочил и свои колеги (с три имена и ЕГН), които са работили като шофьори на товарни автомобили заедно с него и които са били вече пенсионирани при зачитане на стажа им от втора категория въз основа на издадени им оригинални документи от Кооперацията. Твърди, че за целия период от 02.11.1983 г. до 31.12.1999 г. е работил като шофьор на тежкотоварен автомобил в селското стопанство, поради което счита, че целия този период следва да му бъде зачетен от втора категория.

Директорът на ТП на НОИ – Русе се произнесъл по жалбата с оспорваното в настоящото производство решение № 2153-17-262/24.11.2022 г. (л. 1-2 от преписката) като я отхвърлил и потвърдил разпореждането. В мотивите на решението е изложен подробно зачетения на жалбоподателя осигурителен стаж, съответно от втора и от трета категория по периоди и осигурители. Описани са и процесуалните действия, извършени от пенсионния орган, във връзка с уточняване на осигурителния стаж на жалбоподателя и в частност на категорията труд и събраните по този въпрос писмени доказателства. Относно спорния осигурителен стаж на жалбоподателя ответникът потвърдил извода на пенсионния орган, че стажът не може да бъде зачетен от втора категория. За периода от 01.01.1993 г. – 13.03.1995 г. е посочено, че същият е зачетен съгласно трудовата книжка на П., но от трета категория, тъй като било посочено само, че жалбоподателят е работил като шофьор, но не е посочено на какъв автомобил, а такава информация не е получена и Осигурителния архив към ТП на НОИ – Русе, където се съхраняват разплащателните ведомости на осигурителя АПК Сливо поле/ТКЗС с. Ряхово, но в издаденото от там удостоверение обр. УП-13 няма данни за бригада, звено и длъжност, а липсвали и заповеди, свързани с трудовата дейност. В решението на директора на ТП на НОИ – Русе се посочва, че стажът в ППК „Надежда-Ряхово“ от втора категория е зачетен съобразно констативния протокол за извършената в осигурителя проверка от контролен орган на НОИ и издаденото от осигурителя въз основа на тази проверка удостоверение обр. УП-3, в което е посочена категорията труд и по него е зачетен осигурителния стаж на жалбоподателя от втора категория при този осигурител. Доколкото периода от 01.01.1998 г. до 31.12.1998 г. не е включен в това удостоверение, то този период е зачетен от пенсионния орган от трета категория, извод, който горестоящият орган очевидно приема, макар и да не излага свои мотиви за това. Като цяло решението на горестоящия орган съдържа единствено подробно описание на хода на административното производство и събраните по време на това производство данни и информация. Цитирани са разпоредбите на чл. 69а, ал. 2 от КСО, определяща предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при наличие на стаж от втора категория, както на т.66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), определяща като втора категория труда на механизаторите, които работят в селското стопанство – „шофьор на бордови автомобил, специализиран товарен автомобил и автомобил за гориво-смазочни материали“.Липсват обаче конкретни мотиви за това как установените факти и обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност се съотнасят към цитираните правни норми и изводите, които могат да бъдат направени въз основа на тях. Изведен е единствено краен извод за неоснователност на жалбата на П. срещу разпореждането за отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Липсват мотиви относно наведените от П. доводи и възражения пред директора на ТП на НОИ – Русе.

Единственият спорен въпрос пред съдебната инстанция също е свързан със зачитането на стажа на жалбоподателя в АПК Сливо поле/ТКЗС с. Ряхово и в ППК „Надежда-Ряхово“ в цялост от втора категория, т.е. чрез зачитане и на периодите от 01.01.1993 г. до 13.03.1995 г.