Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1324 от 19.04.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 6866/2021
Вид
Решение № 1324
Подписан
19.04.2022
Състав
Николай Диянов Голчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 384, ал. 2, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. Пловдив, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330106866 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 82, 46 лв.- главница, включваща 67, 46 лв.- застрахователно обезщетение и 15 лв.- ликвидационни разходи, представляваща регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по застрахователна полица „*******“ №****************/ *, за причинени имуществени вреди по МПС с рег. № *********, в резултат на настъпило ПТП на дата *********г., при което лекият автомобил попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на бул. „******“ в гр.

*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 23.04.2021г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът поддържа, че МПС марка и модел „********” рег. № ********** е застраховано при него по силата на договор за имуществена застраховка , обективиран в застрахователна полица „******“ № **************/ * от ********г., с период на валидност на покритието от *********г. до********г. Сочи се, че увреденият автомобил е служебно МПС, собственост на „МКБ Аутопарк“ ООД, с което именно е сключен и договорът за имуществено застраховане. Посоченият автомобил е бил предоставен за ползване на дружество „Куадрант Бевъриджис“ АД по силата на договор за лизинг. На дата ***********г., посоченото МПС било управлявано от П. Б.

И. И., когато на бул. „******“ в гр. ******** попаднало в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Вследствие на контакта, по горепосоченото МПС настъпили увреди по задна дясна гума. Ищцовото дружество било уведомено за увредите и била регистрирана настъпилата щета, за което била създадена претенция по щета № ******************. Било констатирано че гумата не подлежи на ремонт и следва да бъде заменена с нова такава. Възстановяването на вредите се извършило чрез 1 закупуване на нова гума, като ищецът заплатил стойността й по сметка на ползвателя на автомобила- „Куадрант Бевъриджис“ АД. Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увреденото лице, встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка. До ответника била отправена регресна покана за заплащане на сумата от 82, 46 лв., но било отказано възстановяване на същата. Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

С отговора на исковата молба, ответникът оспорва иска по основание и размер.

Възразява се, че между ищеца и увреденото лице не съществува застрахователно правоотношение. Възразява, че не е налице пряка причинно- следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите материални увреди по лекия автомобил. Поддържа се, че ищецът не е заплатил застрахователно обезщетение по заведената щета. Релевира се възражение за съпричиняване, тъй като водачът на МПС се е движел с несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост. Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са причинени увреди по застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег. № ********** ), както и размера на дължимото обезщетение.

Между страните не е налице спор, че бул. „*******“ се намира в административните граници на гр. ******** ( поради което и пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е Община Пловдив).

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД и собственика на МПС рег. №***********, обективирано в застрахователна полица „*********“ № *********************/ * от ******г., с период на валидност на покритието от ******г. до ******г. Следва да се посочи, че между собственика на процесното МПС – „МКБ Аутопарк“ ЕООД и ищеца е сключен Рамков договор за застраховане № ******** от*******г., ведно с приложения към него / л. **- ** от делото /. Предвид това, процесният договор за имуществено застраховане е пореден между страните по рамковия договор за застраховане. В тази връзка, неоснователно е възражението на ответника, че в договора за имуществено застраховане не са посочени покритите рискове. Същите са обективирани в чл. 2 „Покрити рискове“ от рамковия договор ( л. ** от делото ), както и в приложимите Общи условия на ищцовото дружество към Автомобилна застраховка „*******“ ( л. **от делото ) . В посочените два документа ясно е отразено, че ищцовото дружество покрива увреди, причинени вследствие на „сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП, съгласно Закона за движение по пътищата“. Неоснователно е и възражението на ответника за липса на съществуващо застрахователно правоотношение. Както вече бе коментирано, между ищецът и собственикът на увредения автомобил е сключен рамков договор за застраховане, като обективираното 2 в застрахователна полица „*****“ №*********/ * от **********г. е поредното договорно проявление на посочения рамков договор. Допълнително, от приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ / л. ***- *** / се изяснява, че дължимата застрахователна премия по процесната застрахователна полица, която е в размер от 510 л в . е изцяло заплатена от застрахованото лице на ищеца по банков път на **********г. Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие (********г. ) е било налице осигурено покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение. Нужно е да се посочи и че застрахователното събитие е настъпило в периода на застрахователно покритие ( ***********г. ).

От събраните по делото доказателства се установява, че на процесната дата***** г. е настъпило ПТП – управляваният от Б. И. И. лек автомобил рег. № ********* попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на бул. „*****“ в гр.

******. Вследствие на това са настъпили материални щети по лекия автомобил- задна дясна гума на автомобила е увредена до степен, налагаща цялостната й подмяна с нова. От заключението по изготвената САТЕ / л. ***- ***/, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта, и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са вследствие на установената неравност на пътя ( дупка в пътната настилка ), като същата е в състояние да причини описаните в исковата молба щети.

Вещото лице е отразил, че на посочените координати в уведомлението за настъпило застрахователно събитие са налице множество неравности по бул. „*****“, които в различни периоди от време са били обработвани частично чрез полагане на асфалт.

Предвид множеството увреди на асфалтовата настилка на бул. „******“, експертът не е посочил точно в коя дупка от пътното платно на булеварда е пропаднал процесният автомобил. Експертът е посочил, че именно вследствие на пропадане в пътна неравност, задна дясна гума на автомобила се е увредила. Отразено е и че общата стойност на частите и труда, необходим за възстановяване на автомобила, в това число и ликвидационните разходи възлизат на сума в размер от 83, 86 лв. с ДДС.

Предвид гореизложеното и доколкото по делото не се установиха други обстоятелства, при които да е настъпило процесното ПТП, то съдът приема, че механизмът на настъпване на ПТП е описаният по- горе (попадане на автомобила в необозначена и необезопасена неравност на пътя ). Във връзка с възраженията на ответната страна, съдът счита за нужно да изтъкне и следното: предвид факта, че съобразно заключението на вещото лице, бул. „*****“ в гр. ******** е осеян с неравности, които са частично попълнени с асфалт, то не само правно, но и житейски необосновано е да се очаква, че за уважаване на исковата претенция, ищецът следва да посочи точната дупка, в която процесното МПС е пропаднало. Приемането на противното, на практика би означавало ответникът да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение и да се ползва от обстоятелството, че не изпълнява задължението си да поддържа процесната пътна отсечка.

Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото свидетел Б. И. И. / л. *** /. Бидейки водач на процесното МПС към момента настъпване на ПТП, свидетелят се явява освен пряк, така и първичен информационен източник досежно процесните събития. Свидетелят изтъква, че на процесната дата е управлявал лекия автомобил „********“ по бул. „********“ в гр. *******. Движел се е със скорост от около 30 км/ч, когато автомобилът пропада в значителна неравност ( дупка ) на пътното платно. Свидетелят изтъква, че от силата на удара целият автомобил е подскочил. Поддържа, че дупката на пътното платно е била необезопасена и несигнализирана. Непосредствено след като управляваното от свидетеля МПС е преминало през дупката на пътното платно, свидетелят е усетил тропане. Свидетелят 3 изтъква, че веднага след това е спрял и е констатирал повредата по задна дясна гумасъщата е била спукана. Свидетелят сменил гумата и продължил движението с автомобила. Впоследствие е бил уведомен застрахователят, при който е заведена щета и са предприети действия по отстраняване на повредите.

Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетеля, като счита поднесената от него информация за обективна, обоснована и съответстваща на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Нужно е да се посочи и че отремонтирането на увредите по процесното МПС, съответно заплащането на застрахователното обезщетение, освен от думите на свидетеля се изяснява и от приетия по делото опис към платежни нареждания ( л.

****** гръб- плащането е на позиция „**“ ). Сумата е изплатена по сметка на дружество „Куадрант Бевъриджис“ АД- ползвател на автомобила по силата на договор за лизинг. Фактът на плащане на застрахователното обезщетение се изяснява и от приетото заключение по изготвената ССчЕ- експертът е категоричен, че застрахователното обезщетение в размер от 67, 46 лв. е заплатено с кредитен превод от ********г. / т. *- ва от заключението- л. *** от делото /. Съдът счита за нужно да посочи и че съвсем правилно, ищецът е заплатил обезщетението по сметка на лизингополучателя. Съобразно нормата на чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя.

След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V- та от ППВС № 7/4.10.1978г . Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл.

50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.