Решение № 4231 от 14.10.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

.../14.10.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на 13.9.2019 година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5768 по опис на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора “Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Валентин Донев Вълканов – управител по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18656/18 г. на ВРС с която е осъден длъжника Р.Й.М., ЕГН **********, с адрес: *** за заплащане на сумата сумата от 1453.68 (хиляда четиристотин петдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) лева, представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен №2199547, дължима за периода от 14.02.2017г. до 19.11.2018г., за обект – имот, находящ се в гр. Белослав, общ.

Белослав, ул. „Васил Левски“ №33, сумата от 132.43 (сто тридесет и два лева и четиридесет и три стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.04.2017г. до 05.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.12.2018г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК.

Ищецът моли за уважаване на иска и за заплащане на разноски за производството в това число и за заповедното такова като посочва банкова сметка ***о сметка

IBAN ***, BIC: ***, открита сметка в „ЦКБ“ АД.

Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника по реда на чл.46 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа становището си.

Ответникът е редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Същият не изразява становище по иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

Предвид вида на предявения специален установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по възраженията си, водещи до неоснователност на исковата претенция.

От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 18656/18 г. на РС Варна се установява, че със заповед № 9257 от 12.12.2018 г. е разпоредено длъжникът Р.Й.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД гр.Варна, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов сумата 1453.68лв. (хиляда четиристотин петдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен №2199547, дължима за периода от 14.02.2017г. до 19.11.2018г., за обект – имот, находящ се в гр. Белослав, общ. Белослав, ул. „Васил Левски“ №33, сумата 132.43лв. (сто тридесет и два лева и четиридесет и три стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.04.2017г. до 05.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.12.2018г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените съдебно – деловодни разноски, от които: 31.72лв. (тридесет и един лева и седемдесет и две стотинки), заплатена държавна такса и 50.00лв.

(петдесет лева), юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба по ЗПП.

Всички представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, които са допуснати до събиране с определението на съда по реда на чл. 140 ГПК и надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК, а именно Общи условия, Решение №Ц-34/15.12.2017 год., Решение №БП-Ц-3/ 28.04.2017 год.,

Решение №Ц-23/30.06.2016 год., Решение

№Ц-9/ 28.01.2013 год., Справка за недобора, справка по партида, решение № ОУ-09/ 11.08.2014 год. НЕ се оспорват от ответника по иска. Последният не прави искания за събиране на доказателства и не представя такива.

В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува субективно относително право на кредитора към длъжника, признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да достави вода за битови нужди на ответника за обекта, който държи и ползва. Без значение е в случая обстоятелството дали между страните е налице писмен договор или не е налице такъв.

Ответникът не е оспорил начисленото количество вода и ВиК услуги за целия процесен период, както и не оспорва, че е ползвател на същите услуги в обекта на потребление и с посочени абонатни номера. Същият не е реализирал правото си на възражение пред ищцовото дружество съгласно Общите условия. Не са налице доказателства за подадени заявления и уведомления, които да указват, че има промяна в обстоятелствата, които са регистрирани в партидата на ответника така, както е посочено в разпоредбата на чл.59 от Общите условия според която, при промяна на обстоятелствата, собственикът следва да ги уведоми за промяна на титуляра на партидата. С оглед факта, че ответникът не е оспорил факта, че е собственик, наемател или ползвател на имота за който са доставени услугите, съдът намира за доказан факта, че същият има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция в Параграф №1 от ДР на Закон за регулиране на В и К услугите. Не се оспорват твърденията, че ищцовото дружество е издало фактурите и начисленото количество за ползвани услуги за процесния период след отчитане показанията на водомера, обслужващ абоната.

Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че същият не оспорва твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания размер. Доказателства за извършено плащане не са ангажирани.

Съдът намира, че от събраните в производството доказателства са установени по безспорен и категоричен начин твърденията в молбата, че през процесния период ищецът е доставял, а ответникът е ползвал вода и ВиК услуги в обекта, по партида чийто титуляр е ответника.

С оглед горното, съдът намира, че кредиторът е установил по пътя на главно и пълно доказване, че съществува вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника в посочените размери, поради което предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявените искове са основателни в хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважат.

По въпроса за разноските:

При направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 376.43 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски и за заповедното производство в размер на 81.72 лева, съгласно задължителната практика по въпроса за разноските, изразена в тълк. решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело.

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение №

6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на

ВКС.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Р.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземането на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18656/18 г. на РС Варна за заплащане на сумата 1453.68 (хиляда четиристотин петдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) лева, представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен

№2199547, дължима за периода от 14.02.2017г. до 19.11.2018г., за обект – имот, находящ се в гр. Белослав, общ. Белослав, ул. „Васил Левски“ №33, сумата от 132.43 (сто тридесет и два лева и четиридесет и три стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.04.2017г. до 05.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.12.2018г. до окончателното погасяване на задължението, на осн.чл.422 ГПК.

ОСЪЖДА Р.Й.М., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** разноски за исковото производство в размер на 376.43 лева и за заповедното производство в размер на 81.72 лева, на осн.чл.78 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.

Да се връчи препис от решението на страните.

Районен съдия: