Определение № 404 от 05.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. София, 05.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Б.а

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20251100600390 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава двадесет и втора вр. чл. 243, ал. 8 вр. ал. 7 вр. ал.

6 НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу Определение № 4472 от 11.11.2024 г. по НЧХД № 13079/2024 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав, с което на основание на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК е отменено Постановление от 30.07.2024 г. на прокурор при СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 11397/2021 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 40944/2017 г. по описа на СРП.

В протеста се твърди, че определението било незаконосъобразно. То съдържало предимно констатации и заключения относно начина и качеството на водене на разследването, но не и конкретни указания за извършване на следствени действия, които биха могли да доведат до изясняване на фактическата обстановка. Противоречията в показанията на свидетелите не можело да бъдат преодолени чрез способите за събиране на доказателства. Нямало основание за назначаване на друга експертиза, тъй като нямало съмнение относно правилността на вече изготвените. Искането към съда е определението да бъде отменено и постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в протеста и материалите по делото, извърши проверка на съдебния акт и намери за установено следното:

Протестът е допустим – подаден е в законния седемдневен срок по чл. 243, ал. 7 НПК от връчване на препис на определението, от надлежна прокуратура и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол по реда на Глава 22 от НПК съгласно чл. 243, ал. 8 НПК.

Наказателното производство по ДП № 11397/2021 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 40944/2017 г. по описа на СРП, е образувано на 10.10.2017 г. по реда на чл. 212, ал.

2 НПК за престъпление по чл.343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК като няма привлечено лице към наказателна отговорност.

С Постановление от 30.07.2024 г. на прокурор при СРП, производството е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието не съставлявало престъпление.

1

Срещу това постановление била подадена частна жалба от В. Б. в качеството му на наследник на Е.Д. като било образувано НЧХД № 12174/2024 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав.

На 11.11.2024 г. в закрито заседание районният съд постановил протестираното определение. В Постановлението на СРП липсвали изложени аргументи какво се приемало като фактическа обстановка и въз основа на кои кредитирани доказателства. Не били изпълнени задължителни указания, дадени от съда на прокурора по реда на чл. 243, ал. 5, т.

3 НПК. Съгласно чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК делото било върнато на прокурора, който следвало да извърши внимателен анализ на събраните доказателства според действителния им смисъл и съдържание, да посочи на кои доказателствени източници дава вяра и на кой не и защо, каква фактическа обстановка приема за установена, да обоснове правната страна, и едва след това да изложи и аргументира правните си изводи налице ли е някое от прекратителните основания по чл. 243, ал. 1 НПК.

По същество протестът е неоснователен.

Съгласно чл. 199, ал. 2 НПК всяко постановление на прокурора трябва да съдържа мотиви. Конкретно в постановлението по чл. 243, ал. 1 НПК държавният обвинител следва да посочи установените обстоятелства, въз основа на какви доказателства е сторено това, при противоречия на доказателствените материали да посочи съображения защо приема едни, а други отхвърля, и накрая да изложи правните си доводи за прекратяване на производството.

Съгласно чл. 243, ал. 6, ал. 3 НПК съдът има компетентност да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Правилно районният съд е упражнил това си правомощие, защото поради немотивираността на постановлението, той е в невъзможност да изпълни задължението си да извърши проверка на неговата обоснованост и законосъобразност съгласно чл. 243, ал. 5 НПК.

Атакуваното постановление е дословно на предходното такова от 20.12.2022 г., което е отменено с Определение на СРС по НЧХД № 825/2023 г., потвърдено с Определение на СГС по НЧХД № 3818/2023 г. Единствените промени са отбелязване на заключението по комплексната автотехническа и медицинска експертиза от 12.05.2024 г. на стр. 6 от постановлението и премахването на съображенията за изтекла давност от първото постановление.

Подобно изпълнение на задълженията на прокурора логично води до същия процесуален резултат, а именно отмяна на процесното постановление. Налице е липса на мотиви, която обуславя постановлението на СРП като незаконосъобразно като постановено при съществено процесуално нарушение. Държавният обвинител изобщо не се е съобразил с посочените съдебни актове и е демонстрирал непоклатимо убеждение в правотата на отмененото от съда предходно постановление по чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК. Използването на техниката “copy paste“ в случая е неудачно. В Определението на СГС по НЧХД № 3818/2023 г. са дадени конкретни указания за отстраняване на допуснати от прокурора нарушения по чл. 13 и 14 НПК при съставяне на постановлението за прекратяване от 20.12.2022 г.

Идентичността на двете прокурорски постановления обуславя насочване към съображенията, изложени в цитирания съдебен акт.

По делото не е изяснен основният въпрос, който е дал повод за сезиране на прокуратурата – дължи ли се причинената на Е.Д. средна телесна повреда на виновно и противоправно поведение на шофьора на автобуса Й.Д.. Заявеният в постановлението извод, че е налице „случайно деяние“ съгласно чл. 15 НК не е мотивиран, тъй като липсват ясни доводи какво е били дължимото от шофьора конкретно поведение и как точно той е бил възпрепятстван да предотврати случилото се. Следва да се изложат ясни съображения дали прокурорът кредитира заключението на извършената комплексна експертиза от 12.05.2024 г.

2 и дали то съответства на останалия доказателствен материал. В постановлението не са изложени никакви съображения за оценката на прокурора на нейната доказателствена стойност. Правилно районният съд е отбелязал, че от постановлението не става ясно кои свидетелските показания се кредитират и в кои части. Този въпрос следва задължително да се обсъди от държавния обвинител при положение, че в акта му се заявява, че изцяло кредитира показанията на свистелите П. и П.а, а в същия абзац се сочи, че имало и противоречия в показанията им. При връщане на делото в СРП следва да се извърши проверка на събраните доказателства и в случай, че прокурорът намери, че са налице основания за прекратяване на производството, да демонстрира авторитетно в своя акт по какъв начин е формирал вътрешното си убеждение.

Законосъобразно е становището на първия съд, че при липса на обстойно обсъждане на доказателствата по делото от прокурора и въз основа на кои от тях е направил правните си изводи, то съдът не може да се произнесе по същество, защото по този начин ще се постави в положение да тълкува волята на автора на постановлението.

По изложените мотиви частният протест следва да бъде оставен без уважение като протестираното определение бъде потвърдено.

Водим от горното Софийски градски съд и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, НО, XIII въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4472 от 11.11.2024 г. по НЧХД № 13079/2024 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав, с което на основание на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК е отменено Постановление от 30.07.2024 г. на прокурор при СРП, с което на основание чл.

243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 11397/2021 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 40944/2017 г. по описа на СРП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3