Решение № 105 от 30.04.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. гр. Хасково, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200208 по описа за 2025 година Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– В. Г. В., ЕГН **********, от ***********, е депозирал жалба против Наказателно постановление № 24-1253001787/02.07.2024г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за това, че на 23.06.2024г. в 10:26 часа, в гр.Хасково, на бул.“Васил Левски“ до „ПИМ“ в посока към бул.“Съединение“ управлява лек автомобил „*******“ с рег. № ********, като водача не използва обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван, с което за виновното нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лева, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, като е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата си.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата- Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково- редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в 1 тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, пред компетентен орган да я разгледа орган- Районен съд- Хасково. Видно от разписката за връчваненеразделна част от наказателното постановление, същото е връчено на нарушителя на 01.03.2025г., а жалбата против него е изпратена до съда на 14.03.2025г.- видно от поставения входящ номер – т.е. в законоустановения 14дневен срок.

По фактическата обстановка се установи, че на 23.06.2024г. преди обяд, полицейските служители Ж. К. И. и Т. И. П. – служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково, изпълнявали служебните си задължения, като осъществявали контрол над движещите се МПС в района на бул.“Васил Левски“ в гр.Хасково- до завод „ПИМ“. В 10,26ч. същите видели приближаващ лек автомобил, движещ се в посока към бул.“Съединение“.

Спрели същия за проверка, като установили, че спрения автомобил е „*******“ с рег. № ********, а водачът му е настоящият жалбоподател В. Г.

В.. Костатирали също, че водачът не е сложил предпазен колан. За констатираното нарушение, на водача В. бил съставен АУАН серия GA, №1311330/23.06.2024г., в който актосъставителят Ж. К. И. описал констатациите, като описал нарушение- не използване обезопасителен колан по време на движение. Като нарушена била описана разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Актът бил изготвен и връчен същия ден на нарушителя В. В., който го подписал без да посочва възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 24-1253-001787/02.07.2024г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за виновното нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на водача му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лева, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неснователна.

Доказателствата по делото са еднопосочни и безпротиворечиви, а именноописаните по-горе АУАН и НП, показанията на разпитаните свидетели Ж. К.

И. и Т. И. П..

Описаното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, е констатирано, описано и правилно отнесено към съответната правна норма. Съобразно разпоредбата на горепосочения текст, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От свидетелските показания се установи, че водачът В. В. е управлявал посоченото МПС без да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Свидетеля Ж. И. заявява в показанията си, че са спрели водача, защото са забелязали по време на приближаването му, че водачът е без поставен обезопасителен колан, което било и причината, за да го спрат.

2

Другият разпитан свидетел- Т. П., също е категоричен, че водачът В. е бил пез поставен обезопасителен колан.

И двамата свидетели са категорични, че са видели автомобила в движение преди да спрат същия за проверка.

Същите са възприели ставащото в светлата част на денонощието през лятото, били са на разстояние от автомобила на жалбоподателя, което им позволява правилно и без съмнение да видят и възприемат извършването на посоченото в АУАН и НП нарушение.

Показанията на свидетелите са логични, последователни, без вътрешни противоречия, дадени са от полицейски служители- възприели станалото в рамките на изпълняваните служебни правомощия и задължения, чието внимание е било насочено именно в тази насока, поради което и съдът ги възприе и кредитира като достовернии.

С оглед изложеното и предвид установените факти по делото, съдът приема, че в случая както от обективна, така и от субективна страна жалбоподателят е нарушил задължението си, вменено с разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗдвП, като въпреки задължението си, като водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не е използвал обезопасителен колан, с какъвто управляваното МПС е оборудвано.

В случая нарушението е описано и доказано по безспорен начин, като не се откриха обстоятелства, които да внасят съмнение в това, т.е. наказателното постановление е издадено при условията на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, включително и тази на ал.1, т.5 от същата разпоредба, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено същото и обстоятелствата, при които е извършено. Времето, мястото на нарушението и начинът на извършването му са установени по недвусмислен и безспорен начин, като тяхното изписване не предпоставя объркване или невъзможност за разбиране на вмененото на водача нарушение. Не се представиха доказателства – сочещи противното или внасящи основателни и подкрепени с доказателства съмнения в установеното.

Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП, които водачът е нарушил и на изяснената в съдебно заседание фактическа обстановка.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, Съдът не констатира подобно нарушение. Налице е утвърдена съдебна практика по отношение съставянето на АУАН в присъствието на един или двама служители, която се споделя от настоящия състав, а именно, че законодателят действително е предвидил съставянето на АУАН да става в присъствието на свидетели- т.е. повече от един, но в същото време е предвидил, че неподписването на АУАН от някой от свидетелите не е опорочава самият акт. А описването на втори свидетел, без той да има задължение да подпише акта, на практика се приравнява към отпадане на необходимостта от втори свидетел за констатиране на административно нарушение от органите на РУ-МВР.

По отношение на възражението за нарушеното право на водача да възрази срещу съставения АУАН, следва да се поясни, че действително в АУАН е отпечатано, че водачът няма възражения. Това обстоятелство обаче не е съществено нарушение, доколкото при връчването на акта, при наличието на 3 възражения към този момент, такива могат да се опишат ръчно, както впрочем се е процедирало и допреди АУАН да бъдат издавани чрез разпечатването им. Наред с това, водачът разполага и с възможността по чл.44, ал.1 от ЗАНН, предвиждаща освен възраженията при съставяне на акта, в 7-дневен срок от подписването му нарушителят да може да направи и писмени възражения по него.

Като цяло, съдът не възприе възраженията на жалбоподателя, но дори и при тяхното възприемане, посочените такива в по-голямата им част не сочат съществени процесуални нарушения, които да са от рода на тези- налагащи отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В този смисъл съдът намира, че законовата презумпция, въведена от чл.189, ал.2 от ЗДвП, остана неопровергана и следва да се приеме, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, предвидено в чл.137А, ал.1 от ЗДвП, за което нарушение е следвало да бъде санкциониран с предвиденото в съответната административно-наказателна разпоредба наказание.

При издаването на процесното постановление административно-наказващия орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.

Разпоредбата на санкционната норма– съответстваща на нарушението предвижда наказание „Глоба“ е с установен размер от 50лв. (чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП) и доколкото този размери е с фиксирана стойност, то няма възможност за изменението му.

Съобразно разпоредбата на чл.6, т.18 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или носене на каска се отнемат от нарушителя 10 контролни точки- колкото са отнети и на жалб.Вл.Г., като и в тази част издаденото наказателно постановление не страда от пороци.

Мотивиран така, Съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А В А Наказателно постановление

№

24-1253001787/02.07.2024г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което на В. Г. В., ЕГН **********, от ***********, за това, че на 23.06.2024г. в 10:26 часа, в гр.Хасково, на бул.“Васил Левски“ до „ПИМ“ в посока към бул.“Съединение“ управлява лек автомобил „*******“ с рег. № ********, като водача не използва обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван, с което за виновното нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лева, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки – като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен 4 съд-Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.

5