Решение № 18 от 17.01.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Смолян, 17.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440101082 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от ищцата Й. С. Г. срещу ответника „***“ ЕООД, с който се иска да бъде признат договор за потребителски кредит ** с № 3027203942 от 08.01.2018 г. за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че Й. С. Г. е страна по Договор за потребителски кредит ** с № 3027203942 от 08.01.2018г., подписан с ответното дружество "***" ЕООД, ЕИК ***.

Съгласно подписаният между страните договор ищцата е получила в заем от ответника, сумата в размер на 3000.00лв (три хиляди лева). Срокът на кредита е 36 месеца, размер на погасителната вноска 146,39лв., при годишен лихвен процент в размер на 41.17 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49,90 %. Общата сума дължима по кредита е в размер на 5270,04 лева. Общата крайна сума дължима от Потребителя при избран и закупен от нея пакет от допълнителни услуги е в размер на 9072,00лв.

Поради неизпълнение на задълженията по сключеният с ищцата договор за потребителски кредит, ответникът "*** **" ЕООД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред РС- Смолян, претендирайки следните суми: 2275.47лв. - главница; 321.43 лв. - непогасено падежирало договорно възнаграждение за период от 26.05.2019г. до 31.07.2019г.; 722.31лв. - законна лихва за период от 31.07.2019г. до 1

20.12.2021г., поради неизпълнение на Договора, законна лихва върху главницата, считано от 21.12.2021г.; 66.38лв. - съдебни разноски; както и сумата от 50.00лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е издадена по ч.гр.д. № 39/2022 по описа на Районен съд-Смолян и същата е влязла в законна сила.

Сключеният между Й. С. Г. и "***" ЕООД договор за потребителски заем № 3027203942 от 08.01.2018 г. е недействителен на основание чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК въпреки, че е налице влязла в сила заповед за изпълнение . Иска е допустим по следните съображения:

Съгласно практиката на СЕС по решение от 17 май 2022г. по дело С600/2019, решение от 17 май 2022г. по съединени дела С-693/2019 и С831/2019, определение от 18 декември 2023г. по дело С-231/23 процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, следва да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т. е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. Съдът е посочил, че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/2013 гаранции, и с оглед на това в цитираните по-горе решения е приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. СЕС е посочил, че произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/2013 на всички клаузи от договора, а не само на една. Според посочената практика, в случай че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана. СЕС е пояснил, че забраната за непререшаемост се допуска да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и, дори да са изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни /определение от 18 декември 2023г. по дело С-231/23/. Въз основа на анализа на така формирана практика на СЕС е прието, че с оглед предоставената с Директива 93/2013 засилена защита на потребителя в качеството му на икономически по-слаба страна, която не винаги може да се ориентира в съдържанието и действителните правни последици на наложени й като неиндивидуално договорени клаузи, е неприложимо правилото за изчерпване на основанията за нищожност на договора от страна на потребителя в производство по спор относно действителността на 2 потребителски договор, включително когато произнасянето по действителността е инцидентно, по преюдициален за произнасяне по спора въпрос. Очевидно, в Заповед № 31/25.01,2022г., издадена по ч.гр.д № 39/2022г. по описа на РС-Смолян въпросът с неравноправността на клаузите от договора не е изследван, поради и което искът е допустим. - така например Определение № 2122/26.07.2024г. по дело № 356/2024 на ВКС.

Съгласно чл. V от Договора за кредит на заемателят се предоставя възможността за закупуване на допълнителен пакет услуги “**” в размер н а 3801,96лв.

Сумата по тази услуга следва да бъде заплащана на равни месечни вноски от по 105,61 лв. за срок от 36 месеца. Дължимата вноска по допълнителната пакетна услуга “**” е включена и в предоставеният на заемателя Погасителен план. Успоредно с вноските по кредита, той заплаща в 3 рамките на 36 месеца обща погасителна вноска в размер от 252,00лв. - включваща главница, лихва и таксата за допълнителната услуга “**”.

Така сключения Договор за потребителски кредит ** с № 3027203942 от 08.01.2018г., подписан с ответното дружество "***" ЕООД, ЕИК ***. е недействителен.

Видно е, че изборът на допълнителна услуга към Заемният договор на практика представлява едно допълнително възнаграждение за ползване на предоставената в заем сума, което обаче не е включено в ГПР. Този факт е индикация, че предоставянето на услугата “**” е условие, от което зависи размера на разходите по кредита. Тоест се явява разход по кредита, а не допълнителна услуга, което е и в противоречие с правилото на чл. 11, т. 10 от ЗПК.

Съгласно Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело С-714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Годишният процент на разходите (ГПР) е посочен единствено като процент, а именно 49,90%., при което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК , доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК . Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а 3 именно такъв разход е уговорената допълнителна услуга “**”. Дължимата сума по тази услуга в размер на 3801,96лв. попада в приложното поле на забраната, въведена с чл. 10а, ал.2 ЗПК.

От съдържанието на Общи условия на "*** **" ЕООД към договор за потребителски кредит се установява, че включените допълнителни услуги включват приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства и възможността на кредитополучателя да променя погасителния си план, които действия са такива по усвояване и управление на кредита, поради което и същите са не дължими, а клаузите, с които са уговорени, са нищожни.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер па предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи но кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Неспазването на това изискване влече след себе си и недействителността на договора за кредит

С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, се твърди, че иска е недопустим с оглед на наличието на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а именно влязъл с сила съдебен акт, с който е разрешен спора по Договор за потребителски кредит № 3027203942, а именно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по частно гражданско дело № 39/2022 г. по описа на РС- Смолян. Съответно налице са предпоставки да бъде прекратено производството по настоящото дело на основание чл.130 от ГПК.

Налице е процесуална пречка за развитие на производството и същото подлежи на прекратяване. В случая е налице хипотезата на чл. 299, ал.1 ГПК, а именно: Спорът между страните е разрешен съгласно влязлата в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по частно гражданско дело № 5 № 39/2022 г. по описа на РС- Смолян, служебно известна на Съда. Предмета на делото е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която ищцата Й. С. Г. не е възразила в срок. Не се установява правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск. Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издадена за главница, договорно възнаграждение и лихви. Клиентът, ищцата в случая, не е възразила и Заповедта е влязла в сила и съгласно съдебната практика, същата има сила на пресъдено нещо. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на 4 пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува - така определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д.

№ 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. Също така, със Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. д. № 39/2022 г., заповедният съд е извършил служебна проверка за неравноправност на договорни клаузи. Приема се и че принципът за ефективна съдебна защита, за да компенсира неравнопоставеността не може да доведе до цялостно компенсиране на пълната пасивност в процеса на кредитополучателя и последващо преразглеждане на приключил правен спор, (C-32/14 рт 01.10.2015г., Erste bank Hungary). В случая ищцата не се е възползвала от процесуалните средства за защита срещу издадената Заповед за изпълнение, с оглед на изложеното делото правилно е било прекратено. В постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е посочено: "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.". Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС, цитирани по-горе. Считам, че длъжникът не може да черпи права от собственото си поведение - в случая бездействие по подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Липсва бездействие на кредитора в заповедното производство при издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, т.е. като препис от нея се връчва на длъжника за възражение от заповедния съд и изпълнителен лист може да се издаде едва след влизането й в сила, арг. от чл. 416 ГПК, така и в решение № 118 от 12.12.2019 г. по т.д.№ 2288/18 г. на ВКС, ТК, Второ ТО, постановено по чл.