Решение № 3260 от 13.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3260 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330100265 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Я. Х. К. се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Ответницата имала качеството на собственик на топлоснабден имот в ***, поради което и съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия била длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия. При неплащане в срок дължала обезщетение за забава по реда на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В изпълнение на законоустановените си задължения дружеството доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия „Нелбо“ АД разпределило топлинна енергия на стойност 915.02 лв., от които 863.50 лв. главница – топлинна енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация, за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2022г., както и обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2021г. до 09.10.2022г. на стойност 51.52 лв. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, като по образуваното ч.гр.дело № 14554/22г. било подадено възражение, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за признаване за установена дължимостта на горните суми, като са претендирани направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от Я. Х. К. /страната е 1 редовно уведомена на основание чл.41, ал.2 ГПК, тъй като са събрани данни, че лицето не живее на адреса, посочен в подаденото възражение по чл.414 ГПК/.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 14554 по описа на ПРС за 2022г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 7600 от 30.10.2022г., по силата на която е разпоредено длъжникът Я. Х. К. да заплати на дружеството главница в размер на 863,50 лева /осемстотин шестдесет и три лева и петдесет стотинки/, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021г. – 30.04.2022г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в ***, с ИТН: ***; обезщетение за забава за периода 02.12.2021 г. – 09.10.2022г. в размер на 51,52 лева /петдесет и един лева и петдесет и две стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.10.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които: 25,00 лева /двадесет и пет лева / – държавна такса и 50,00 лева /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение.

Установява се, че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Към исковата молба са приложени копия от справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за обект на потребление ИТН: ***, ***, препис-извлечение от сметка, договор за доброволна делба на недвижим имот от ***, рег. № ***, справка от Агенция по вписванията.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответницата, като по адреса на лицето по справка на лист 11 от приложеното дело е залепено уведомление по чл.47 ГПК, след събиране на данни, че лицето не живее на адреса, посочен в подаденото възражение по чл.414 ГПК. По тези съображения съдът приема, че ответницата е било редовно уведомена и за първо по делото заседание, видно от призовката на л.27 от делото. В призовката за първото заседание изрично е отразено, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение. Според чл.238, ал.1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява, като няма направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че исковете са вероятно 2 основателни.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

От ищеца са претендирани направените по делото разноски, които възлизат на сумата от 75 лв. по заповедното производство, от които 25 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 175 лв. по исковото производство, от които 75 лв. внесена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ч е Я. Х. К., ЕГН ********** от *** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 863.50 лв. /осемстотин шестдесет и три лева и 50 ст./ главница – стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в *** за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2022г. и сумата от 51.52 лв. /петдесет и един лева и 52 ст./ обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2021г. до 09.10.2022г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.10.2022 г. – дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 7600 от 30.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14554 по описа на ПРС за 2022г.

ОСЪЖДА Я. Х. К., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов“ № 37 сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.дело № 14554 по описа на ПРС за 2022г. и сумата от 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/ разноски по настоящото дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3