Определение № 185 от 24.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Велико Търново, 24.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ НЕДКОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно частно търговско дело № 20264001000147 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.2 вр. чл.402 от ГПК вр. чл. 642 от ТЗ.

Образувано е по частна жалба с вх. № 1521/20.02.2026г. на К. С. Д., ЕГН **********, чрез адв. Ц. Й. - САК, срещу Определение № 15/19.01.2026 г. по т.д.55/2022т. /н/ по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което молбата на въззивника за отмяна на обезпечителната мярка - запечатване на апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ***, наложена с Определение № 194/

04.10.2023 г., постановено по т.дело № 55/ 2022 г. /н/ по описа на Окръжен съд - Ловеч, на основание чл.642 и чл.650, е оставена без уважение.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, както и за постановяването му при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се, че имотът върху който е допуснато обезпечението, не е част от масата на несъстоятелността, тъй като към момента на откриване на производството не е принадлежал на длъжника, съгласно влязло в сила Решение № 405/23.03.2022г. на САС, с което е признато със сила на присъдено нещо, че К. С.

Д. е собственик на процесния имот. Твърди се, че в случая до съда по несъстоятелността не е отправено искане за разрешаване на спор за собственост, а за съобразяване на вече установено със сила на присъдено нещо право, като в този случай зачитайки нормата на чл.

226, ал. 3 от ГПК, съдът следва да изключи имота от масата, ако е доказано, че той не принадлежи на несъстоятелния длъжник, като в противен случай, както в процесния, допуснатото обезпечение представлява непропорционална намеса в правото й на собственост. Излагат се доводи, че обезпечителната мярка е допусната по издадена обезпечителна заповед от 04.10.2023 г. на Ловешкия окръжен съд, по т. д. № 55/2022 г., която е реализирана едва две години по-късно, когато на 31.03.2025 г. К. Д. отново е въведена във владение, което представлява превратно упражняване на процесуално право. Поддържа се, че в случая наложената обезпечителна мярка не изпълнява отреденото й от закона временно, предпазно и гаранционно предназначение, а е използвана, като инструмент за заобикаляне на влязло в сила съдебно решение и способ за фактическо препятстване на упражняването на признато право на собственост.

1

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата й за отмяна на обезпечителната мярка. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Преписи от жалбата са надлежно връчени на кредиторите и длъжника, като в срок, становище е изразил М. С. - постоянен синдик на „Юмюм“ ЕООД /н/, в което жалбата се оспорва като недопустима поради неизпълнени в срок указания на съда и като неоснователна. Оспорва К. Д. да е придобила правото на собственост върху имота на ул.“Узунджовска“ №11 в гр.София, а дори да се приеме, че е собственик, излага доводи за непротивопоставимост на правата на молителката на масата на несъстоятелността, с оглед универсалността на изпълнението. Твърди, че жалбоподателката не е кредитор в несъстоятелността, не е участник в производството, поради това не разполага с активна легитимация да сезира съда по несъстоятелността с материя от компетентността на общия исков съд. Претендира жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съдът, като прецени наведените в молбата твърдения и представените към нея доказателства, намира, че молбата изхожда от легитимирано със защитим интерес трето за обезпечителното производство лице – настоящ действителен собственик на имота, върху който е допуснато обезпечение, поради което е допустима по арг. от ТР № 6/2013г., т.6 на ОСГТК на ВКС.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните аргументи.

С Определение № 194/ 04.10.2023 г., постановено по т.дело № 55/ 2022 г. /н/ по описа на Окръжен съд –Ловеч, по искане на Н. Г. Н. - синдик в производството по несъстоятелност на „Юмюм" ЕООД, ЕИК 205360965, на основание чл.642 и чл.650 от ТЗ, съдът е допуснал обезпечение на наличното имущество на длъжника, чрез ЗАПЕЧАТВАНЕ на помещения и намиращото се в тях оборудване, а именно: АПАРТАМЕНТ, без описан номер в доказателствения нотариален акт, находящ се на II (втори) надпартерен етаж в жилищна сграда, находяща се в град София, СО, район „Триадица“', на улица „Узунджовска“ № 11 (единадесет), състоящ се от стая, кухня, вестибюл, клозет, входно антре и балкон, без описана площ в доказателствения нотариален акт, при съседи: от изток - двор, от запад двор, от север - стълбище и двор и от юг - Иван и Недка Тодорови Иванови, отгоре таванско помещение, отдолу-апартамент на Димитрина Трендафилова, ведно със зимнично помещение, без описан номер и площ в доказателствения нотариален акт, при съседи: изтокдвор, запад-коридор, север-двор и юг зимнично помещение на Недка и Иван Иванови, ведно с таванско помещение, без описан номер и площ в доказателствения нотариален акт, при съседи: изток-двор; запад-коридор, север-двор и юг- таванско помещение на Недка и Иван Иванови, ЗАЕДНО с 1/9 (една девета) идеални части от общите части на сградата, като апартаментът представлява по схема № 15-853068/16.11.2018г на СГКК самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, нула, нула, едно, точка, четири, четири, едно, точка, едно, точка, четири) в гр. София, община Столична, област София (столица) по КККР одобрени със Заповед № РД-18-108 от 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед: 18- 828503.11.2017г на Началника на СГКК-София, адрес на имота: гр. София, р-н Триадица, ул.

„Узунджовска“ № 11 (единадесет), ет. 3 (три), самостоятелният обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в ПИ с идентификатор *** (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, нула, нула, едно, точка, четири, четири, едно), предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), посочена в документа площ: 38,14 /тридесет и осем цяло и четиринадесет стотни/ кв. м, прилежащи части: зимнично помещение, таванско помещение, 1/9 (една девета) ид. части от общите 2 части на сградата, ниво I (едно): съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта - 68134.1001 4411.5 и ***, над обекта ***, стар идентификатор - ***, ЗАЕДНО с 1/9 (една девета) идеална част от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № XV-12 /петнадесети за имот с планоснимачен номер дванадесет/ в квартал 329 /триста двадесет и девет/ по плана на град София, местност „ГГЦГ-6-I част“ /ГГЦ-Г-шест-първа част/, СО, район „Триадица“, целият с площ по скица от 312 (триста и дванадесет, квадратни метра, а по доказателствен нотариален акт от 308 /триста и осем/ кв. м., при съседи по нотариален акт: Атанас и Тодора Стойчеви, ул. Узунджовска, А.

Манушев, сега етажна собственост и К. Иванов, при съседи по скица: улица, УПИ№Х1У-13, УПИ№1У-7, УПИ№П-9, УПИ№ 1-10, УПИ№XVI-11, а съгласно скица на поземлен имот № 15-402535 от 22.08.2017г. на СГКК - гр. София, представляващо поземлен имот с идентификатор *** (шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, нула, нула, едно, точка, четири, четири, едно) в гр. София, община Столична, област София (столица) по КККР одобрени със Заповед N° РД-18-108 от 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. София, р-н Триадица, *** (единадесет), местност IV 67 (четири, тире, шестдесет и седем), с площ от 322 кв. м. (триста двадесет и два квадратни метра), трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване — ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор - няма, номер по предходен план - 12 (дванадесет), кв. 329 (триста двадесет и девет), парцел XV (петнадесети), при съседи на поземления имот: ***, ***, ***, ***,

***, ***.

На 19.06.2018 г. Д. е предявила против „Тома строй“ ЕООД /н/ иск с правно основание чл.108 от ЗС, за ревандикация на описания по-горе апартамен и прилежащите му части, въз основа на което е образувано гр.д. № 8151/ 2018 г. по описа на СГС. Исковата молба е вписана на 13.07.2018 г.

С влязло в сила Решение № 3399/ 08.06.2020 г., по гр.д. № 8151/ 2018 г. по описа на СГС, К. С. Д. е призната за собственик на недвижим имот – апартамент, без описан номер в доказателствения нотариален акт, находящ се на II надпартерен етаж в жилищна сграда, находяща се в град София, СО, район „Триадица“', на улица „Узунджовска“ № 11, състоящ се от стая, кухня, вестибюл, клозет, входно антре и балкон, без описана площ в доказателствения нотариален акт, ведно със зимнично помещение, без описан номер и площ в доказателствения нотариален акт, ведно с таванско помещение, без описан номер и площ в доказателствения нотариален акт, заедно с 1/9 идеални части от общите части на сградата и дворното място, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр.

София, община Столична, област София по КККР, адрес на имота: гр. София, р-н Триадица, ***, ет. 3, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***. С решението е отхвърлен искът за предаване на владението върху процесния имот.

С влязло в сила на 17.03.2023 г. Решение № 405/ 23.03.2022 г. по гр.д. № 1534/2021г. по описа на АС – София, първоинстанцинното решение е отменено в отхвърлителната част и ответникът „Тома строй“ ЕООД /н/ е осъден да предаде на К. Д. владението върху имота, като в останалата част е потвърден съдебният акт на първата инстанция. Въззивното решение не е допуснато до касация с Определение № 501000/ 17.03.2023 г. по гр.д. № 3317/ 2022 г. по описа на ВКС.

След вписване на исковата молба по гр.д. № 8151/ 2018 г. по описа на СГС на 13.07.2018г. , на 13.11.2018г. , в хода на исковото производство, имотът е прехвърлен от „Тома строй“ ЕООД /н/ на „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД, ЕИК 204075116 , като сделката е обективирана в н.а. № 128, том VІІІ, рег. № 15728, дело № 1336/ 2018г. на нотариус Ивайло 3

Николов, с район на действие РС – София .

На 11.07.2023г., след влизане в сила са решението, с което К. Д. е призната за собственик и „Тома строй“ ЕООД/н/ е осъдено да й предаде владението, е сключен договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № 196, том. ІІ, рег. № 6439, дело № 366/ 2023 г., по силата на който „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД, ЕИК 204075116 е прехвърлило собствеността върху имота на „Юмюм“ ЕООД /н/, обявен в несъстоятелност с Решение № 61/ 30.09.2022 г., постановено по т.дело № 55/ 2022 г. по описа на Окръжен съд –Ловеч, в което производство е наложена и обезпечителната мярка, предмет на настоящото произнасяне.

При така изложените факти и съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ГПК, К. Д. е собственик на процесния имот въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, както по отношение на „Тома строй“ ЕООД/н/, така и на последващите приобретатели на недвижимостта - „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД, ЕИК 204075116 и „Юмюм“ ЕООД /н/. Вещно прехвърлителният ефект на влизането в сила на постановлението за възлагане е противопоставим както на длъжника в несъстоятелността „Юмюм“ ЕООД/н/ , така и на кредиторите му, доколкото същият е настъпил и приключил преди откриване на производството по несъстоятелност.

Неоснователни са възраженията на синдика за настъпилия прекратителен ефект на чл.

638 от ТЗ, доколкото както е посочено в мотивите по влязлото в сила решение на САС, не е установено процесният имот да е бил включен/осребрен/ в масата на несъстоятелността на „Боско строй“ ЕООД и „Гео строй“ ЕООД, както и на техните правоприемници, какъвто се явява „Юмюм“ ЕООД/н/.