Решение № 76 от 17.08.2020, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 76 / 17.8.2020г. гр. Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На шести август две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар

………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….………… А Н дело номер.......95..........по описа за...............2020................година Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.

Бургас чрез нейният законен представител – инж. Г.Т.- Изпълнителен директор против наказателно постановление № 2 от 18.03.2020 година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите / РИОСВ / - Бургас с което на горепосочения жалбоподател за извършено административно нарушение по чл.

48 ал.1 т.11 от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 200 ал.1 т.2 от Закона за водите .

Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му административно наказание , като същият в жалбата си твърди , че не е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено и съответното административно наказание с горепосоченото наказателно постановление и че същото наказателно постановление било издадено като противоречащо на материалния и процесуалния закони и затова моли съдът да отмени така обжалваното от него наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован се явява неговия процесуалният си представител който поддържа жалбата и моли съдът да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно .

За административнонаказващия орган редовно призован се явява неговия процесуален представител в съдебно заседание , като същият взема категорично становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава изцяло.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното от жалбоподателя Водоснабдяване и канализация / ВиК / ЕАД гр. Бургас наказателно постановление № 2 от 18.03.2020 година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас е издадено въз основа на АУАН № 2 от 06.01.2020 година който констатира за извършено административно нарушение от жалбоподателя което се изразява в следното

, че при извършена проверка на 11.12.2019 година в гр. Карнобат , Община Карнобат, обл. Бургас за което е съставен КП № 016499 / К -8 – 152 от 11.12.2019 г. се установило , че за пречистването на смесен поток битово- фекални , промишлени и дъждовни отпадъчни води от канализационната мрежа на гр. Карнобат няма изградена пречиствателна станция за отпадъчни води , като същите се заустват непречистени чрез съществуващ колектор във воден обект – дере , приток на река Сигмен , като вследствие на това по този начин и при проверка на условията и изискванията на издаденото разрешително за заустване се констатирало , че от страна на жалбоподателя : 1. Не е осигурено измерване на количеството зауствани отпадъчни води на изхода от канализационната мрежа на гр.

Карнобат , тъй като няма монтирано измервателно устройство за измерване на количеството зауствани отпадъчни води , 2.

Пунктът за мониторинг не е сигнализиран , 3. Не е осигурено пробовземане и изследване на отпадъчните води от акредитирана лаборатория , 4. Към датата на извършването на същата проверка в РИОСВ – Бургас няма постъпили резултати от проведен собствен мониторинг на отпадъчни води на изхода от канализационната мрежа на гр. Карнобат за месец октомври 2019 г. , 5. Няма разработен план за провеждане на собствен мониторинг на изпусканите отпадъчни води от канализационната мрежа на гр. Карнобат , одобрен от БД ИБР – Пловдив , като по този начин не са изпълнени следните условия , определени в разрешително № 33740193 / 18.11.2016 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект , поправено с решение № РР – 3001 / 19.12. 2016, издадено на Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.

Бургас от Басейнова дирекция Източнобеломорски район - Пловдив , потвърдено с решение № 7890 / 27.05.2019 г. на Върховния административен съд на Република България , а именно : 1. Да се осигури измерване на количествата зауствани отпадъчни води , като се монтират необходимите измервателни устройства отговарящи на нормативните изисквания , 2. Трайно да се сигнализира пунктът за собствен мониторинг и да се осигури безопасен и постоянен достъп до него , 3. Да се осигури пробовземане и изследване на отпадъчните води от акредитирана лаборатория

, съгласно плана за собствен мониторинг и издаденото разрешително за заустване , 4. Резултатите от провеждания собствен мониторинг да се представят в срок до 15 дни от изготвянето на анализите в БД ИБР и РИОСВ – Бургас , 5. Да се разработи план за провеждане на собствен мониторинг на изпусканите отпадъчни води и да се представи за одобрения от органа , който го е изискал- БД ИБР, при условия определени в раздел – други условия в разрешителното за заустване, с което негово извършено деяние е нарушил разпоредбата на чл.48 ал.1 т.11 от

Закона за водите като затова му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 200 ал.1 т.2 от същия закон .

В съдебно заседание видно от събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол № 016499 / К -8- 152 от

11.12.2019 г. , разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 33740193 от 18.11.2016 г. издадено от Басейнова дирекция Източнобеломорски район към Министерство на околната среда и водите , ведно с решение № РР- 3001 от 19.12.2016 г. за извършената поправка на очевидна фактическа грешка в това разрешително и съдебни решения № 1504 от 29.08.2017 г. по адм. дело № 247 / 2017 г. по описа на Административен съд Пловдив и съдебно решение № 7890 от 27.05.2019 г. по адм. дело № 13859 / 2017 г. по описа на Върховния административен съд на Република България , които съдебни решения по съществото си потвърждават даденото горепосочено поправено разрешително , както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели лицата Ш.Х. – Х. и А.Ж. от които първият свидетел е очевидец на извършеното от жалбоподателя адм. нарушение и които доказателства потвърждават по един категоричен и безспорен начин за извършеното адм. нарушение от жалбоподателя т.е че не е извършил изпълнение на горепосочените условия по задължителното предписание - разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 33740193 от 18.11.2016 г. издадено от

Басейнова дирекция Източнобеломорски район към Министерство на околната среда и водите и затова му е съставен процесния АУАН за извършено нарушение от жалбоподателя въз основа на който е издадено и процесното наказателно постановление.

Преценявайки всички актове по адм.наказателната преписка , съдът намира , че при ангажирането на адм. наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН , същите са издадени от компетентните затова органи и в съответната писмена форма , съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и чл. 57 и сл. от ЗАНН като е посочено точно датата на установяването и извършването на нарушението при извършената планова проверка , описано е точно адм. нарушение извършено от жалбоподателя , посочени са точно нарушените законови разпоредби от Закона за водите от страна на жалбоподателя ,извършеното от жалбоподателя деяние е подведено точно под хипотезата на съответната наказваща правна норма на Закона за водите което показва , че адм. наказващия орган точно е приложил и материалния закон. Тука следва да се добави от съда , че се явява неоснователно възражението на жалбоподателя , че адм. наказващия орган неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя за неизпълнението на предписанията които са му указани , поради обективната невъзможност на жалбоподателя да ги спази – в частта им на предвидените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения , поради липса на изградена и въведена в експлоатация пречиствателна станция тъй като от една страна и

АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не се отнася за тези сочени обстоятелства , а за неизпълнение на императивните условия в издаденото и посочено по- горе разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 33740193 от 18.11.2016 г. издадено от Басейнова дирекция Източнобеломорски район към Министерство на околната среда и водите , а от друга страна същото разрешително в цялата му част се явява административен акт който е влязъл , след неговото обжалване им в законна сила и се явява окончателен , стабилен и задължителен за изпълнение от страна на жалбоподателя в цялата му част без изключение дори и в частта му на предвидените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения.Поради това всяко позоваване от страна на жалбоподателя на причини респ. тази причина за неговото неизпълнение , която дори не е свързана с деянието извършено от жалбоподателя и не е дори предмет на съответното АУАН и издаденото въз основа на него наказатено постановление се явява неоснователно .С оглед на това преценявайки същите доказателства по делото съдът приема , че жалбоподателят е извършил приписваното му адм. нарушение за което правилно и законосъобразно му е наложено процесното адм. наказание в най- минималния му размер – имуществена санкция в размер на 2000 лв..Следва да се допълни още от съда , че и АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени в сроковете предвидени в ЗАНН , като същите актове на адм. наказващия орган не са съставени извън сроковете предвидени в чл.

34 от ЗАНН и същите се явяват валидни , а така направеното възражение от жалбоподателя за изтекли давностни срокове за съставянето им се явяват неоснователни и като такива не следва да бъдат уважавани .

Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил процесното адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя от събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод на съда не се опровергава от никакви събрани по делото доказателства . По този начин съдът намира, че жалбоподателят е извършител на процесното адм. нарушение, като в случая адм. наказващия орган правилно му е наложил горепосоченото адм. наказание за това извършено от него адм. нарушение в минималния размер .

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице твърдяните от жалбоподателя незаконосъобразност на процесното наказателно постановление обжалвано от него и поради това , че същото се явява напълно законосъобразно , то следва да бъде потвърдено изцяло от настоящия съд.

Мотивиран от гореизложеното

Карнобатският районен съд

Р

Е Ш И

:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 2 от 18.03.2020 година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас което е издадено въз основа на АУАН № 2 от 06.01.2020 година срещу Водоснабдяване и канализация ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас кв. Победа ул. Генерал Владимир Вазов № 3 , представявано от инж. Г.Т.- Изпълнителен директор , с което на същото за извършено административно нарушение по чл. 48 ал.1 т.11 от Закона за водите е наложено административно наказание -имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 200 ал.1 т.2 от Закона за водите , като напълно законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.