Решение № 516 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100603571 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда от 15.10.2025г., постановена от СРС, 107-ми състав по Наказателно дело частен характер № 20251110200931 по описа за 2025 година, съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимата Д. П. М. за НЕВИНОВНА в това, че на 13.02.2023г. в гр. София в „открито писмо“, депозирано по НЧХД № 12998/22г. по описа на СРС, НО, 10 с-в е казала нещо унизително за честта или достойнството на В. Д. Д. в нейно присъствие, а именно: „измамница“, „луда“, „измамница с много пари“, поради което и на основание чл. 304 НПК я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 146, ал. 1 НК.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимата Д. П. М. за НЕВИНОВНА и в това, че на 13.02.2023г. в гр. София в „открито писмо“, депозирано по НЧХД № 12998/22г. по описа на СРС, НО, 10 с-в е разгласила позорни обстоятелства за В. Д. Д., а именно: „измамница“, „луда“, „измамница с много пари“, поради което и на основание чл. 304 НПК я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът е ОСЪДИЛ частния тъжител В. Д.

1

Д. да заплати на подсъдимата Д. П. М.-И. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.

Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от ЧТ В.

Д. Д., чрез адв. И. П. САК, в която се излагат фактически положения, правят се оплаквания, свързани с неправилна оценка на доказателствата, както и за неправилно тълкуване на закона от страна на СРС. В заключение се прави искане за отмяна на оправдателната присъда, признаване на подсъдимата за виновна по обвинението по чл. 146, ал. 1 от НК, като й бъде наложено справедливо наказание и да бъде отменена присъдата в частта за разноските, като същите бъдат възложени в тежест на подсъдимата.

В съдебното заседание по делото адв. П. заявява, че поддържа въззивната жалба. Не прави искания за отводи и искания по доказателствата.

Жалбоподателката Д. поддържа жалбата и не прави доказателствени искания.

Подсъдимата М. – И. оспорва жалбата. Не прави искания по доказателствата.

Защитникът на подсъдимата адв. Ч. също оспорва въззивната жалба.

В хода по същество адв. П. моли съдът да постанови решение с което да отмени оправдателната присъда и да признае подсъдимата за виновна в извършване на инкриминираните деяния, като претендира и разноски за пред СРС.

Жалбоподателката Д. изразява съгласие с казаното от нейния повереник.

Адв. Ч. моли съдът да постанови решение с което да потвърди първоинстанционната присъда. Счита същата за правилна и мотивирана.

Сочи, че в процесното писмо инкриминираните изрази са цитати на друго лице, поради което не могат да послужат от обективна и субективна страна за повдигане на обвинения. Сочи, че липсват и доказателства това Открито писмо да е било депозирано пред СРС. Претендира разноски за пред СГС.

Подсъдимата М. – И. лично в своя защита изразява съгласие с казаното от нейния адвокат и сочи, че с Откритото писмо е целяла ЧТ да оттегли тъжбата си, защото написаното в нея не отговаря на истината. Сочи, че е педагог и не би си позволила да обиди никого.

В последната си дума подсъдимата изразява недоумение от поведението 2 на жалбоподателката и моли да бъде оправдана, тъй като не е правила нищо с което да я обиди.

Съдът, като обсъди доводите на страните изложени в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание намира следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. При обсъждането на доказателствата, настоящия съдебен състав не намира основания за съществени промени във фактическата обстановка, възприета от районния съд, която е следната:

Подсъдимата Д. П. М. е родена на **** г. в гр. София, българка, българска гражданка, вдовица, с висше образование, пенсионер, неосъждана, адрес в гр.

София, жк. „Хиподрума“, бл. ****, ЕГН **********.

Между същите страни е образувано НЧХД № 12998/2022г. по описа на СРС, НО, 10 с-в с вх. № 38522 от 13.02.2023г. с частен тъжител В. Д. Д. и подсъдима Д. П. М.. По посоченото дело, последната е депозирала „Открито писмо“, в което се съдържа и следния текст: „Вили! Как е възможно за същата дата-03.09.2022г. да твърдиш в своята Тъжба до СРС, като посочваш, че аз съм те наричала „луда“, „измамница с много пари“., който е предмет на настоящото производство.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. При постановяване на крайния си съдебен акт, първоинстанционният съд е обсъдил събраните пред него относимите писмени доказателства, а именно „Открито писмо“ с вх. № 38522 от 13.02.2023г., депозирано по НЧХД № 12998/2022г. по описа на СРС, НО, 10 св, справка за съдимост. Следва да се отбележи, че депозирането на Откритото писмо по делото не се оспорва и от самата подсъдима, която сочи, че е целяла да мотивира ЧТ да оттегли тъжбата си.

Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота.Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото – фактите относно извършване на 3 деянието, авторството на същото, механизма на извършването му и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено.

Следва да се отбележи, че нито текстът на „Откритото писмо“, нито неговото авторство се оспорват по делото, поради което и съдът прие, че основните фактически констатации на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, СРС е достигнал до единствено правилният извод, че с деянието си, подсъдимата Д.

П. М. не е осъществила състава на престъпленията по чл. 146, ал. 1 НК чл.

147, ал. 1 НК, нито от обективна, нито от субективна страна.

Следва да се отбележи, че за да бъде осъществено което и да е от тези престъпления, деецът следва да е осъществил посоченото в състава на всеки един от текстовете изпълнително деяние. За престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, Законодателят е предвидил, че за това престъпление наказателна отговорност следва да носи този, който „каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие“, а за престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК е предвидено, че наказание следва да се наложи на този, който „разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление“. За осъществяването на изпълнителните деяния и по двата текста е необходимо да е налично съответното изявление с което деецът да каже нещо унизително или да разгласи или препише позорно обстоятелство, съответно – престъпление.

По настоящото дело се установява, че такова изявление от страна на подсъдимата изначално липсва. Инкриминираните изрази действително се съдържат в текста на „Открито писмо“ с вх. № 38522 от 13.02.2023г., депозирано по НЧХД № 12998/2022г. по описа на СРС, НО, 10 с-в, но тези изрази представляват цитат на твърденията на ЧТ В. Д. Д. в тъжбата й по делото, а не са самостоятелния изявления на подсъдимата. Ето защо, според настоящия състав, не е налице основен обективен признак от състава и на двете престъпления, а именно – изпълнителното деяние. Доколкото престъпленията не са осъществени от обективна страна, се явява безпредметно да се излагат мотиви за субективната страна на деянието.

С оглед на изложеното, съдът намери, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

С оглед изхода на делото, основателни са претенциите на подсъдимата за 4 присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството пред СГС.

Предвид всичко изложено Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 15.10.2025г., постановена от СРС, 107-ми състав по Наказателно дело частен характер № 20251110200931 по описа за 2025.

ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал. 1 НПК частния тъжител В. Д. Д. да заплати на подсъдимата Д. П. М. - И. направените разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 400 /четиристотин/ евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5