Решение № 65 от 02.04.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Шумен, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Й.а-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20253600500049 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на А. С. П., чрез пълномощника адв. Д. Й. от ВАК срещу решение № 825/08.11.2024 г. по гр.д. № 938/2024 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателят намира решението за неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи предявените от него искове и му присъди съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ ..... “ ООД, представлявано от управителите И.М. и А.П., чрез пълномощника адв. Б. Б. от ШАК е депозирал отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 938/2024 г. по описа на ШРС е било образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, с която е предявил претенции да бъдат отменени заповед № 15/14.02.2024 г., с която му е било наложено дисциплинарно наказание „ уволнение „ и заповед № 21/14.02.2024 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение; да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 1 918.64 лева, представляваща обезщетение за времето от 15.02. до 29.02.2024 г., за което е останал без работа поради незаконното му уволнение, ведно със законната лихва от 1 датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и полагащите му се ваучери за храна на стойност 80.00 лева; да бъде извършена поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка, като вместо чл.330, ал.2, т.6 от КТ, трудовото правоотношение да се счита прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ, както и да бъде коригиран трудовия стаж и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. За да обоснове претенцията си за отмяна на уволнението му, ищецът е навел твърдения, че след като на 30.01.2024 г. подал заявление до работодателя, че желае да прекрати трудово си правоотношение считано от 01.03.2024 г., на 05.02.2024 г. незаконно не е бил допуснат до работното му място от управителя. На 06.02.2024 г. му било предложено прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, като му било заявено, че ако не се съгласи, ще бъде дисциплинарно уволнен. След отказа му, му било връчено искане за даване на писмени обяснения за извършено дисциплинарно нарушение, констатирано на 26.01.2024 г.. На 09.02.2024 г. депозирал писмени обяснения с вх. № 33 от същата дата. На 14.02.2024 г. му били връчени заповед № 15 за налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение „ и заповед № 21 за прекратяване на трудовото му правоотношение. Заявява, че посочените две заповеди са недействителни, тъй като липсват подписи на двамата управители на дружеството, както и данни за делегирани права на подписалия заповедите И.М.. Освен това, двете заповеди са незаконосъобразни, тъй като не е била спазена процедурата по чл.193 от КТ – работодателят не е дал възможност на работника за достъп до необходимата документация, което го е поставило в невъзможност да представи доказателства, които да бъдат оценени при налагане на дисциплинарното наказание. Трето, заповедите не отговарят на изисквания на чл.195 от КТ и четвърто - описаната фактическа обстановка, въз основа на която е наложено дисциплинарното наказание не съответства на обективната истина.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът по исковете ги е оспорил изцяло като неоснователни и недоказани.

В хода на делото ищецът е оттеглил иска си за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за разликата над 1 913.52 лева, поради което досежно нея производството е било прекратено, на основание чл.232 от ГПК, с протоколно определение от 16.07.2024 г..

С постановеното от него решение, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от А. С. П., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: с. ...., община Лозница, област Разград, ул. „....“ 1, против „.....“ ООД, с ЕИК: 811181816, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ж.к. „....“, ул. “...“, сграда № 2, ет. 2, обуславящ конститутивен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 15/14.02.2024 г., както и на Заповед № 21/14.02.2024 г. на управителя на „.....” ООД гр. Шумен, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено; обусловен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, като вместо чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, трудовото правоотношение да се счита прекратено на основание чл. 326, ал.1 КТ, както и да бъде коригиран трудовият стаж; обусловен осъдителен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за присъждане в тежест на ответника обезщетение за времето, през 2 което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 15.02.2024 г. до 29.02.2024 г. в размер на 1 913.52 лева, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2024 г. до окончателното плащане и иск с правно основание чл. 293 КТ ответникът да бъде осъден да плати ваучери на ищеца за храна като социална придобивка в размер на 80 лева, като е осъдил А. С. П., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: с. ...., община Лозница, област Разград, ул. „....“ 1, да плати на „.....“ ООД, с ЕИК: 811181816, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ж.к. „....“ , ул. “...“, сграда № 2, ет. 2, представлявано от И.К.М., сумата 1 719.60 лева, с ДДС, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 и доказателства, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението се обжалва изцяло от ищеца.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

По съществото на спора: От събраните по делото писмени доказателства се установява и не се спори между страните, че по силата на трудов договор № 357/28.06.2023 г. ищецът е заемал длъжността „мениджър механична поддръжка“ с място на работа Пластична дивизия в ответното дружество, за неопределено време с изпитателен срок шест месеца в полза на работодателя, на пълен работен ден.

На 30.01.2024 г. работникът е подал до работодателя заявление, получено в същия ден, с което го предизвестява, на основание чл.326 от КТ, че след изтичане на законовия срок от 30 календарни дни и във връзка с чл.66, ал.1, т.6 от КТ прекратява трудовото си правоотношение.

С писмо вх. № 28/06.02.2024 г. работникът е уведомил управителя И.М. и изпълняващият длъжността мениджър човешки ресурси на дружеството М.С., че на 05.02.2024 г. не бил допуснат до работното си място от И.М., който му иззел картата за достъп и служебния телефон.

С връчено му на 06.02.2024 г. писмо - искане, работодателят е поискал от работника да предостави, в срок до 09.02.2024 г., писмени обяснения във връзка с извършено от него дисциплинарно нарушение, констатирано на 26.01.2024 г., а именно: На 26.01.2024 г., при разследване на причините за клиентска рекламация № 4901/26.01.2024 г. на стойност 100 000 лева е констатирано нараняване на подавача на кран на машина МЗР, който е причинил надраскване на внедрените в производството кранове за торби, в периода от м. септември 2023 г. до 26.01.2024 г.. За посочения период са произведени 1 223 900 торби за течности, които не отговарят на изискванията за качество. При напълване на торбите с продукция на клиентите, голяма част протичат в частта на крана.

Със заповед № 13/06.02.2024 г. на директор „ Човешки ресурси „ при дружеството е било постановено работникът да не бъде допускан на работното си място в периода 06.02.2024 г. – 09.02.2024 г..

С писмо вх. № 32/09.02.2024 г. работникът е уведомил управителя и изпълняващият 3 длъжността мениджър човешки ресурси на дружеството, че в периода от 05.02.2024 г. до 09.02.2024 г. му е било отнето незаконно правото на достъп до работното му място със знанието на управителя и мениджър човешки ресурси, поради което не може да изпълнява трудовите си задължения.

С писмо вх. № 33/09.02.2024 г. до управителя на ответното дружество, работникът е заявил, че би могъл да даде писмените обяснения, които му се искат след като му бъде предоставен достъп до наличната и водена от него служебна кореспонденция, технически средства, документи, софтеурни продукти и компютърни програми.

Със заповед № 14/09.02.2014 г. на управителя на дружеството, връчена на работника на посочената дата е било постановено на същия да бъде наложена ограничена имуществена отговорност на стойност размера на трикратното му трудово възнаграждение. Срещу тази заповед работникът е депозирал възражение вх. № 36/14.02.2024 г..

С протоколи вх. № 35/12.02.2024 г. и вх. № 37/14.02.2024 г., подписани от работника, представители на „.....“ ООД и двама свидетели е било констатирано, че П. не е бил допуснат физически до работното му място в дружеството, без да му бъде посочена основателна и законна причина за това, като същият е декларирал изрично, че не се е отказал да изпълнява трудовите си задължения и не е преустановил изпълнението им по своя воля.

Със заповед № 15/14.02.2024 г., връчена му на същата дата, на работника е било наложено, на основание чл.188, т.3, вр. чл.190, ал.1, т.7 от КТ, дисциплинарно наказание „уволнение“. Като мотиви за налагане на наказанието е било посочено, че, съгласно протокол за несъответствие № 4901/26.01.2024 г., една от основните причини за произвеждането на некачествена продукция в размер на 1 223 900 торби за течности, на стойност 200 000 лева е допускането в експлоатация и ненавременната подмяна на наранен подавач на кранове на машина МЗР. Периода, през който дефектната част е повлияла на качеството на продукцията е от 28.09.2023 г. до 26.01.2024 г., през който същата е преминала две процедури по превантивна поддръжка, без да бъде подменен повредения подавач на кранове. Освен това, за същия период машината е преминала и три аварийни ремонта в модул подавач на кран – десен, при които също не е последвала реакция спрямо дефектната част. Отговорност за качеството на профилактичните и аварийните ремонти носи А. С. П. – мениджър механична поддръжка, съгласно гл. ІV, т.3 от длъжностната му характеристика.

Неизпълнението на цитираната точка от длъжностната характеристика, продължителния период, особено големите финансови размери на причинените вреди и уронването доброто име на предприятието пред клиентите представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл.190, ал.1, т.7 от КТ, вр. чл.187, ал.1, т.3 и т.8, пр. ІІ от КТ.

Със заповед № 21/14.02.2024 г., връчена му на същата дата, трудовото правоотношение с работника е било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложеното му дисциплинарно наказание, считано от 15.02.2024 г.. В заповедта е било вписано, че на работника следва да бъде изплатено обезщетение по чл.224 от КТ, за 1 ден неползван платен годишен отпуск за 2023 г. и 3 работни дни – за 2024 г., както и, че същият дължи на работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, в размер на брутното му трудово 4 възнаграждение за срока на предизвестие.

Във връзка с издадените две заповеди, в трудовата книжка на работника е било отразено прекратяване на трудовото му правоотношение с „ ..... „ ООД на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ и е било вписано, че същият има трудов стаж в предприятието 7 месеца и 12 дни, за периода от 03.07.2023 г. до 15.02.2024 г..

По делото са представени протокол за несъответствие № 4901/26.01.2024 г., протокол за разследване на рекламация по протокол № 4901/26.01.2024 г., фактура № 3402636F/20.05.2024 г. за сумата от 36 505.01 евро, издадена от SAS RAYMOND VINS FINS INTERNATIONAUX, „..“, Франция; кредитно известие № 0000108445/21.02.2024 г., издадено от „.....“ ООД до SAS RAYMOND VINS FINS INTERNATIONAL, за сумата от 68 795. 73 лв.; фактура № 0000014841/19.02.2024 г. за международен транспорт, издадена от „ Примекс Логистик „ ЕООД до „.....“ ООД и международни товарителници CMR от 12.02.2024 г. и от 13.02.2024 г.. от които се установява, че на 26.01.2024 г. работодателят е получил рекламация от чуждестранен клиент, че са били произведени и експедирани некачествени 1 223 900 торби за течности. Във връзка с рекламацията е била назначена тричленна комисия, която след извършена проверка е констатирала, че причина за производството на некачествена продукция на стойност над 200 000 лв., за периода от 28.09.2023 г. до 26.01.2024 г. е пускането в експлоатация и ненавременна подмяна на наранен подавач на кранове на машина МЗР, за което отговорност следва да носят 9 длъжностни лица, сред които и ищецът, който не е изпълнил задължението си да гарантира изправността на машината, тъй като не е осъществил необходимия контрол и е допуснал подчинените му служители през периода от 28.09.2023 г. до 26.01.2024 г. да извършат 2 процедури по превантивна поддръжка и 3 аварийни ремонта в модул подавач на кран - десен, където се намира дефектният подавач на кранове, след което да пуснат машината отново в експлоатация в неизправно състояние. В протокола е било посочено, че вината на всички останали 8 служители е вследствие пропуска на ищеца, който е първоизточник на проблема с производството и продажбата на негодна продукция.