Решение № 114 от 08.03.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Сливен, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20212230201356 по описа за 2021 година Производството е по повод жалба от Д. КР. СТ. против НП № 21-0804002953 от 18.10.2021 г. на Началник група към ОД-МВР-Сливен, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № I-з 2539 на МВР са отнети 10 контролни точки. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.

В с.з. възз. страна редовно призована не изпраща представител.

Изпраща писмено становище, с което не възразява да се даде ход на делото и моли съда на потвърди атакуваното НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 23.06.2021 г. в 14,25 часа по път III 488 в посока с. Ичера, общ.

Сливен жалбоподателят управлявал лек автомобил – „М.“, с peг. № ..., собственост на Х.Х.Б.. Автомобилът бил спрян за проверка от служители на СПП към ОДМВР-Сливен. При направена справка с ОДЧ било установено, че 1 автомобилът е с прекратена регистрация от 17.05.2021 г. във връзка с чл.143 ал.15 от ЗДвП. За констатираното актосъставителят съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Материалите били изпратени на Районна прокуратура-Сливен за преценка от ангажиране на наказателна отговорност на водача. Започната е била проверка, приключила с постановление за отказ за образуване на наказателно производство с вх.№3290/2021 г. от 15.09.2021 г. на РП-Сливен, като препис от постановлението е изпратено на Началник сектор ПП за преценка реализиране на адм.наказателна отговорност на лицето. РП-Сливен е приела, че не са налице данни, че Д.С. е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация. Автомобилът е собственост на лицето Х.Б. и регистрацията му е прекратена поради пропускане на срока за пререгистрация. Поради това РПСливен е приела, че в случая не е налице субективния елемент от престъплението по чл.345 от НК.

Въз основа на това постановление и съставения по-рано АУАН, е издадено и НП, с което на жалбоподателя за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено адм.наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява основателна.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на посочената в АУАН дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, чиято регистрация е била прекратена. В този смисъл е налице осъществено от обективна страна административно нарушение. От субективна страна обаче не са събрани доказателства, че е налице умисъл у жалбоподателя, т.е., че последният е бил наясно, че управлява автомобил с прекратена регистрация.

Действително постановлението на РП-Сливен не се ползва със сила на присъдено нещо и констатацията за липса на умисъл, не може да се приеме директно от съда, но АНО съобразно правомощията си по ЗАНН, не е направил нищо необходимо и не е събрал доказателства, че жалбоподателят 2

С. е бил наясно с обстоятелството, че регистрацията на автомобила е била прекратена. Управляваният автомобил не е негова собственост, а на лицето Х.Б.. Ако последният беше управлявал автомобила, би могъл да носи адм.наказателна отговорност. В случая обаче жалбоподателят няма задължение по закон да пререгистрира автомобила, тъй като не е негов собственик и доколкото не се събраха доказателства, че е била уведомен от собственика и е бил наясно с дерегистрацията, то съдът намира, че жалбоподателят С. не е извършил вмененото му административно нарушение, доколкото един от елементите от фактическият състав на административно нарушение е умисъла, а този елемент при жалбоподателя не е налице и издаденото срещу него НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Отделно от това съдът констатира и съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. В АУАН не е посочен регистрационния номер на автомобила, който е управлявал жалбоподателя. В абзаца „Иззех като доказателства“ е посочено - два броя регистрационни табели с номер .... Най-вероятно въз основа на това в НП е посочено, че това е рег. номер на управлявания в деня на проверката от жалбоподателя автомобил. Доколкото обаче в обстоятелствената част на акта не е посочен рег.номер, не става ясно тези табели дали са били на автомобила или са иззети от него, но са от друг автомобил. Последното, разбира се, е по-малко логично, но все пак при ангажиране на адм.наказателна отговорност не може да се правят догадки и да са налице съмнения в който и да е от елементите от състава на вмененото нарушение. Отделно от това в НП пък не е посочена дата на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит и от акт а и от НП. В постановлението не е посочено и въз основа на кой АУАН се издава, което също е задължителен реквизит. При това положение не може да се установи дали приложените по делото АУАН и НП касаят една и съща проверка и едно и също нарушение. Всички тези пропуски са довели до опорочаване на процедурата по издаване на НП, тъй като са нарушили правото на защита на наказаното лице – да разбере какво нарушение му се вменява че е извършил и да организира защитата си съобразно това.

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззимаевата страна да заплати на жалбоподателя направените в хода на производството разноски в размер на 150.00 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 3 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението, което се дължи при интерес до 1000 лева е 300.00 лева и доколкото заплатеното възнаграждение е по-малко от този размер, то искането за разноски следва да се уважи изцяло.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № НП № 21-0804-002953 от 18.10.2021 г. на Началник група към ОД-МВР-Сливен, с което на Д. КР. СТ., ЕГН ********** за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № I-з 2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР-Сливен да заплати на Д. КР. СТ., ЕГН ********** сумата от 150,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4