Решение № 167 от 18.06.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. гр. Димитровград, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20265610100135 по описа за 2026 година

П р е д я в е н и са кумулативно обективно съединени искове установителен иск с правно основание с чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 и чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 1264114/12.03.2025 г. и иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът Т. Д. П. твърди, че на 12.03.2025 г. сключил договор за обезпечен потребителски кредит № 1264114 със „Сити Кеш" ООД, със следните параметри на погасителния план: Размер на отпуснатия заем: 2000 лв (1029.55 Е); размер на погасителната вноска: 2 х 83.33 лв. и 4 х 553.15 лв.; годишен процент на разходите на заема: 62.37%; брой на вноски: 6; фиксиран годишен лихвен процент: 50 %; дата на първото плащане: 14.04.2025 г.; дата на последното плащане: 12.09.2025г., обща сума за плащане: 2379.26 лв.

(1224.78 Е);

Съгласно чл. 4 ал. 3 от договор: за сключване на процесния договор за кредит ипи за получаването му не се изисква задължително сключване на договор за застраховка. - Съгласно чл. 6, aл. 1 от договор за кредит: Страките се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от 1 посочените по- долу обезпечения:

1. При един поръчител осигурителният доход следва да е в размер не по малко от два пъти размер на минималната работка заплата;

2. При двама поръчители, размерът на осигурителният доход следва да е в размер не по-малко от минималната работна заплата за страната;

3. да не са поръчители по други договори;

4. Да не са кредитополучатели по договори за кредит;

5. да нямат кредити към банки;

6. Договорът за поръчителство, Приложение №2 от настоящия договор, следва да се подпише между страните в срок до 6 дни от сключване на договор за кредит. Обезпечението по договор следва да се предостави в срок до 13 дни от сключване на настоящия договор.

Съгласно чл. 7 ал. 5 от договор за кредит: При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл.6 се дължи кеустойка в размер на 1256.74 лв.(646.94 Е)

Признава сключването на договора.

Счита, че птоцесния договор е недейстителен.

В конкретния случай не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да сьдържа годишния процент на разходите (ГПР) и Общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключването на договора за кредит, като се посочват взетите предвид долускания, използвани npu изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В процесния договор се съдържа ГПР, но няма подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита. Записано е в чл. 3, ал. 1, т.10 от договора за паричен заем, че общата сума за плащане е в размер на 2379.26 лв. (1224.78 Е), което не отговаря на действителната общо дължима сума от потребителя, която е: 3636.00 лв. (1859.06 Е) с включена главница 2000 лева + лихва 379.26 лв + неустойка 1256.74 лв.

Реално отпуснатата сума обаче е 1960 лв., тьй като са удържан и 40 лв. за застраховка. По отношение на включената застрахователна премия в общата дължима сума считам, че включването на застрахователна премия към задължението на доверителя ми по договора за потребителски кредит 2 представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП, доколкото задължава потребителя да сключи допълнителен договор с трето лице (застрахователно дружество), без да е налице реалха възможност за избор или отказ. Също така, чл. 19, ал. 4 и 5 3ПК задължава кредитора да посочи в договора разделно стойността на главницата, лихвата, таксите и всички допълнителни разходи, включително застраховка. В противен случай договорът може да бъде обявен за нищожен в частга относно непрозрачно начислените суми, а съответната клауза да се приеме за неравноправна и следователно недействителна.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), кредиторът е длъжен преди склиэчването на договора да предостави на потребителя ясна информация относно всички задължителни допълнителнх услуги, включително дали сключването на застраховка е условие за отпускане на кредита. При липса на ясно, разбираемо и предварително предоставено информирано съгласие, клауза за застраховка не може да се счита за валидно уговорена. Формално е изпълнено изискването на чл.11, an.i ЗПК с посочения договорен ГПР в размер на 62.37% този размер не надвишава максималниа по чл.19, ал.4 ЗПК, но той не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 1256.74 лв.

(646.94 Е), която се начислява автоматично от заемателя и която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на & 1, т.1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и решекието на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело С-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд.)

Посочва съдебна практика.

Нарушението е налице, тьй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютна стойност на фиксирания годишен лихвен процент по кредита в размер на 50% и годишен процент на разходите в размер на 62.37% липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият като %). Липсата на конкретизация относно начина, по който е формирак посоченият ГПР в размер на 62.37%, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основиите изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин 3

(чл. 10, ал. 1 ЗПК). При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнагрдцителна лихва в размер на 50о/о и при това положение не става ясно как е формиран ГПР и размер на 62.37%, т.е. КАКВО ДРУГО Е включено в ГПР ИЗВЪН фиксирания лихвен процент от 50о/о.

Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основанхе за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърпiи оценка на кредитоспособностга на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение недадено обезпечение, от което пряко обаче не произлизат вреди. Косвено, вредите, чието обезщетение се тьрси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Крхтериите дали е напице нищожност пораци противоречие с добрите нрави се сдържа в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Неустойка за изпълнение на акцесорно здцължекие, което не е свързано с преrьрпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителиа, обезщетителна и санкционна) и цели само единствено постигане на неоснователио обогатяване.

Налага се извод, че уroворк ите за неустойка във връзка с кпаузата за неосигуряване на обезпечение от договора нямат друга цел освен сьздавакето на привидио договорно основание за кредитора да начислява допълнително погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т.е. последната разкрива характеристиките на скрито възнаграждение за ползване на заетата сума (в този смисъл са: Определение № 11696 от 05.10.2023 г., по ч. г. д. № 866/2023 г. на СГС; Решение № 3939 от 17.07.2023 г. на СГС, по възз. г. дело № 12826/2020 г.; Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. дело № 578/2022 г. на III r.o. на ВКС; Решекие № 261440 от 04.03.2021 г. на СГС по възз. гр. дело№ 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по възз. гр. дело № 8029/2021 г.; Решение № 3298 от 30.06.2025 г. по гр. д. № 15399/2023 г. на Районен съд - Пловдив).

От представените по делото доказателства, в това число приложената разписка, се установява, че месечната вноска, реално заплащана от длъжника, 4 не съответства на размера, посочен в чл. 3, ал.1, т.2 от договора за кредит.

Видно е, че към дължимата по кредита погасителна вноска е добавека отделна сума, представляваща вноска за неустойка, което води до общ месечен размер на задължеиието от 1 мес по 581.00 лв. + 5 мес. по 611.00 лв., съгласно Споразуменхето, сключено към договора. Това обстоятелство сочи на изменение на първоначално договорените условия, като фактически е налице увеличаване на месечното задължение чрез добавяне на санкцнонен елемент, който следва да бъде разгледан от сьда с оглед принципите на добросъвестност и равиопоставеност на страните по чл. 8 и чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, както и евентуално наличие на неравноправна хлауза по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

Предвиждането на санкции за потребителя, ако не осигури обезпечехие, всъщност цели освобождаване на кредитора от иsпълкение на задълженията му по чл.16 ЗПК и чл.8 от Директива 2008/48 и е опит за прехвърляне на същото в отговорност на потребителя.

Не на последно място, по посочения начин се заобикаля законът — чл.33, ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредитирът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение — недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Подобна неустойка всъщност обезпечявя вредите от това, че вземането няма да бъде събрано от длъжника, но именио тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 ЗПК. При особено кумулиране на неустойка за sабава с мораторна лихва Е НЕДОПУСТИМО и в този съдебната практика е константна.

Отделно от това, следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно дялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна иsискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичната месечна вноска. Това навежда на извод, че нито една от сграните не е имала реално намерение да се предостави обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 ЗЗД при непосредствено обезпечение.

5

По осъдителния иск излага следното:

Нормата на чл. 55, ал. 1, предл. от 33Д гласи, че който е получил нещо без осхование е длъжен да го върне. Съгласно задължителните постановки на Постановление № 1 от 28. 05.1979 г. на Пленума на ВС текстьт на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от 33Д изисква предаване, съответно получаване на нещо при начапна липса на основание, т.а в случая е. когато още при самото получаване липса на основание за преминаване на благо от имуществото на едно лице в имущество на друго. Началната липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожек акт (или договор). Ищецът надлежно е направил всички плащания по договора по всичките 6 броя вноски по погасителиия план към договор за кредит № 1264114 от 12.03.2025г. или общо е ппатил 3636.00 лв. (1859.06 евро) По договора отцуснатият кредит е в размер на: 2000 лв (1029.55 евро) което значи, че ищецът е заплатил: 3636.00 лв.— 2000 лв =1636.00 лв. в повече (836.47 евро).

Моли съда да бъде прогласена нищожност на д оговор за обезпечен потребителски кредит № 1264114 от 12.03.2025г. между „Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Млдцост", гр. София, бул. „Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. и ищеца Т. Д. П., ЕГН:**********, с адрес: гр.

Димитровград, ***********, поради противоречие със закона.

Моли съда да осъди „Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управлекие: Столична община, район „Младост", гр. София, бул.